Ревю: Spawn #258

Може би  трябва да започна това ревю с думите „Преди седем месеца в Spawn #257”, защото мина толкова време оттогава, че едва ли някой вече помни какво се случи с Ал Симънс последно. По-лесен и приемлив вариант е да отидете ей тук и бързо да си припомните. Готови сте? Супер! Няма да навлизам в оплаквания относно забавянето и други такива неща, защото вече се изморих, а и не смятам за необходимо, отдавна съм се примирил с положението. Комикси аз лично си намирам по други начини, без значение на какъв език са. Ако се чудите обаче защо на Артлайн им отне толкова време да издадат брой с около 20 думи в него – не е заради превода, никога не е било. Не знам защо повечето  хора мислят, че забавянето идва от превода. Както и да е.

Още когато отдавна четох броя в оригинал, си помислих, че на доста хора той би изглеждал като абсолютна кражба, лесен начин да се спечелят малко пари. Не бях сигурен и какво ще сметнат повечето фенове на Споун в България за смяната на арта. Ерик Ларсен не е много популярен тук, а рисунките му не могат да се сравняват нито с Макфарлан, нито  с Капуло, но пък смятам, че не отстъпват на Джонбой… и са триста пъти по-добри от пошлотиите на Шимон Кудрански. Повече за Ларсен след малко. Иначе, да, броят си е от една страна чиста кражба, но от друга – опитва се да направи едно ценно нещо, което много хора забравят. Така че не е без хич.

И така след като в предния брой Ал пое към Ада заедно с двамата си водачи, Клоуна и ангела Майк, сега той вече е пред адските порти. Нашият герой се впуска в огромна битка с всичките демони, чудовища, изверги и там каквато още сган го очаква… и току-що ви разкарах целя 258ми брой… хм. Добре де, Ал има план – да избие всички, освен един, който ще достави съобщение на Сатаната. И всичко това се случва в 3 страници история и 20 страници меле. А, има и брояч на някои страници, който показва колко демони е избил Споун към момента. И накрая си доставя съобщението. Това е.  Хубавото обаче е, че най-сетне виждаме Ал да ПРАВИ нещо. След камарата филъро-изглеждащи броеве преди това, в които той  само обикаляше нагоре-надолу и не правеше нищо, тук поне вече нахълтва бясно, рита задници и не се ослушва. Има план и го изпълнява. Това може и  да изглежда малко, но за не особено проактивен персонаж като  Споун, който и в по-стари броеве прекарва повечето  време в обикаляне, чудене, мрънкане и действа чак когато ножа опре до кокала, си е доста голямо постижение. Любителите на екшъна би  трябвало  да останат доволни, но пък любителите на добрата история – не. А любителите и  на двете, като мен, просто могат да се подсмихнат леко и да въздъхнат. Няма пълно щастие все пак. Иначе е странно как забелязвам доста хора, които се оплакват когато има добра история (чуват се думи от типа на „много скучно, то нищо не става”), a пък като им се даде екшън се казва „Ми то няма нищо за четене”. Няма угодия. Не, че възхвалявам този брой, о, не! След седем месеца чакане това си е жив шамар с метална ръкавица, който отеква като топовен изстрел от тук до Китай! Но както казах и  по-рано, има и полжителна страна.

Слабата история (или по-скоро липсата на такава) е компенсирана от чудесния арт на на Ерик Ларсен, който от този брой нататък сяда на художническия стол, докато  Макфарлан пак ще се грижи за сценария… или там каквото той си мисли, че минава за такъв. Ерик Ларсен е един от основателите на Image Comics наред с Макфарлан, Роб Лайфелд и т.н, тоест е там от самото начало. Известен е предимно с една моя много любима поредица „The Savage Dragon”, като не само, че си я рисува, ами и си я пише сам. Този комикс държи рекорд за най-дълго издаван комикс, който е рисуван и писан от един човек. А сега намира време и за Споун. Ларсен също така неколкократно е работил за като писател и художник за Марвел и DC върху поредици като The Amazing Spider-Man, Fantastic  Four, Wolverine, The Outsiders, The Adventures of Superman, Teen Titans и много, много други. Не за пръв път му се налага и  да рисува Споун, тъй като той и Savage Dragon са се срещали заедно в комисите за Дракона, така че аз поне не за пръв път виждам Ал Симънс в арт стила на Ларсен. И макар да е леко по изчистен и стилизиран, този  стил е достатъчно ярък, цветен и  раздвижен  за екшън сцени като  тази голяма битка от 20 страници. А я си кажете честно – тези от вас, които купуват Споун едва ли го купуват заради невероятната „проза” на Макфарлан, нали? Ок, щеше да е хубаво поне вътрешен монолог  да има докато Споун къса и сече, ама… точно  тези монолози са слабо място на Макфарлан, а и Ал не е Спайдър-Мен, че да има вътрешен монолог. Тук той си е решил  за какво е дошъл и си го прави, без съжаления.

 

Това, което обаче за мен е най-положително е, че този  брой, с липсата на диалог,  ни напомня едно много важно нещо, което много хора, „четящи” комикси днес, забравят: комиксите са преди  всичко визуална медия. Не се четат само думите, а се вниква и в картинките, в арта, в детайлите. Ако сте от хората, които само купуват, отварят, прочитат балончетата и затварят, тогава преосмислете нещата.  Комикс се чете като вникнете в това, което  виждате, а тук Ларсен  дава много – можете да вникнете във всеки кадър от битката. И тук пък идва и кофти частта – този детайлен арт  е окован САМО в тази битка и липсата на каквато и  да била история не позволява да гледаме нещо различно от веригите на Споун и много (но все пак различни на вид) изверги, които губят главите си и всичко останало. Така, че както казах комикса се опитва да ни напомни нещо, но  за жалост си остава само с опита. Не бързайте обаче да се ядосвате на липсата на думи в този брой ,а наистина си припомнете, че комикс се чете заради комбинацията от арт и думи. Да се каже „ Ми то няма какво да се чете, има само  три думи, картинките мога и на компютъра да ги гледам” е точно толкова глупаво колкото да се каже „ Ми то има само балончета с думи, какво толкова да се чете” както казват хората, за които комиксът е цветна книжка за деца.Мда…

Е, нямам какво повече да кажа – хубаво е, че намерих какво положително  да кажа за броя, особено след седемтте месеца забавяне, което хич не е положително. Поне да бяхме чакали нещо по-така, някое TPB, ама нейсе. Но въпреки това, ако ви се гледа как Споун сече наред, всичко е ок… чудя се само защо не използва онзи меч, дето лично Бог  му го даде, но Макфарлан може и  да е забравил, че го е писал, кой знае. Ех. Ще се видим в следващия брой, който може да е следващата година или там някъде. 😉

Be the first to comment

Leave a Reply