Фен-интервю: Адриан Сотиров- какво e истински фен

Въпросът „Какво означава да си фен” винаги има субективен отговор. Без значение дали става въпрос за музика, филми, книги или комикси. Но въпреки това аз смятам, че има определени неща, които всеки така наречен „фен” трябва да знае и разбира.

Както може би вече знаете комиксите са част от моя живот още от 5 годишна възраст(скоро ще навърша 32) и останах изключително впечатлен и радостен, когато срещнах едно младо момче на име Адриан Сотиров, който е едва осми клас, но заслужава напълно титлата „истински фен на Дедпул”(и не само). Видях Адриан по време на годишните награди на Клуб за Фентъзи и Хорър „Цитаделата”, където нашият сайт бе награден за сайт на годината. Адриан прие наградата за „ герой на годината”, спечелена от Дедпул и думите, които каза, показаха изключителни познания върху персонажа! Познания, които много хора, гледали само филма и смятайки се за фенове, не винаги притежават. Затова реших да споделя с вас това интересно интервю, което направих с Адриан – много млади хора като него започват пътя си към комиксите или точно като него вече са придобили познанията си и според мен, ние по-старите фенове трябва да им дадем шанс да ги покажат! Приятно четене!

Здравей, Адриан! Първият ми въпрос естествено е как попадна в „Цитаделата”?

Бях малък, на около 12 години. Тогава бях част от група на Пърси Джаксън и разбрах, че ще има събиране за феновете на Пърси Джаксън. Там беше и Александър Драганов. Запознахме се и той ме покани в клуба. При тях страшно много ми хареса- имаше много шеги, беше забавно и разпускащо след тежка седмица в училище. Тази година ми е по-натоварено и не ходя редовно, но иначе така започна всичко- покрай Пърси Джаксън.

Сега си осми клас. Мислил ли си с какво искаш да се занимаваш?

Исках да се занимавам с рисуване, но не се получи. Аз не съм човек, който може да седи в стая и да рисува. Обичам да съм пред публика. Музиката ме влече много повече- групи като „Slipknot” и “Twenty-one pilots” ми показаха, че обичам да съм на сцена. Да дам щастие на хората, да ги зарадвам от сцената е нещото за мен. Мога да рисувам за удоволствие, но не мога да седя и да го правя с часове в една стая или на едно място. Искам да съм сред хора, да ги забавлявам.

Едното го харесваш другото го обичаш, както  се казва. Сега да си поговорим за комикси. С кои си започнал?

От българските съм започнал основно с тези на Артлайн и Глоуб Трейд от преди, както и някои от по-старите. С баща ми си взимахме всяка седмица. Имам много на XMen, както и от онези първите с Айрън Мен и Спайдърмен преди Артлайн, но имам и много в оригинал. Беше ми доста интересно, защото това е култура, която в чужбина съществува от години – започва малко преди Втората световна война, докато при нас се появи повече около 2000та година. Тогава още не можех  да чета, опитвах се колкото мога, но основно разглеждах – бяха много шарени, набавях си историята от картинките до някъде, но разбирах какво се случва. Филмите за Спайдър-Мен с ТобиМакгуайър също бяха излезли тогава, бяха едни от най-добрите тогава и ги гледах много. Старите филми за Батман с Майкъл Кийтън също много ми харесваха, после излезна и трилогията на Нолан, която за мен е една от най-добрите адаптации на герой на DC!

А кой е най-добрият супер геройски филм за теб?

Честно казано мисля, че това е “The Dark Knight”. Много е силен, емоционален и показва чудесно характера на персонажа. Но в момента Марвел са доста по-добри с филмите, които правят. От друга страна Фокс направиха пък още по-силен Дедпул.

Смяташ ли, че ако Марвел държаха правата над Дедпул, щяха да го направят толкова добър или по същия начин?

Зависи. Ако Марвел имаха например същия продуцент(Райън Рейнолдс), на когото основно трябва да се благодари, мисля че щяха да се справят. А даже щяха да вкарат и повече екшън защото,Марвел/Дисни разполагат с повече пари.

А дали Дисни щяха да позволят да е “rated R”?

Може би под натиска на феновете щяха да го позволят, въпреки че Марвел/Дисни са големи инати, защото са си семейна компания. А ако точно този филм не беше “ratedR” нямаше да се получи. Така губиш същността на персонажа- той не е детски герой. Дедпул има доброта в себе си, изпитва загриженост за детето си, което не бе показано във филма, защото още не е родено. Но в комиксите точно с тази загриженост и доброта виждаме, че той не е просто непукист, простак и саркастичен задник. На него му пука и колкото и хора да убива той все пак изпитва любов и загриженост. Във филма успяха да го покажат чрез любовта му към Ванеса- имаш задник, имаш и влюбен задник! Дори смятам,че така се получи по-добре, защото Ванеса е първата му любов. Надявам се все пак, че  във втория филм ще покажат, че Дедпул има добрина и към децата.

След като ти си човек, който е успял да се зарови дълбоко и да разбере персонажа из основи какво за теб означава „истински фен”?

Според мен, за да си истински фен не е важно от колко време знаеш за героя, а колко си лоялен към него, колко се докосваш до героя. Необходимо е да разбереш колко е важен той за теб, колко общи черти намираш между себе си и героя. Например общото, което аз намирам с Дедпул е, че и аз използвам хумора постоянно. Моят хумор също е груб, саркастичен, но и точно като него аз поставям другите хора на първо място.

А трябва ли да знаеш всичко за характера на персонажа за да можеш да кажеш, че си фен?

Не е нужно да си чел всеки комикс за него, всеки “one shot”, “side story” и прочее. Важното е да знаеш кой е той като характер, да си прочел поне едни от най-популярните му истории. Достатъчно е да познаваш характера, да ти харесва самият персонаж и комиксите с него. Не обичам, когато хора прочетат един комикс и заявяват, че знаят всичко за героя, без да познават характера му. Други пък започват да го мразят безпричинно. Омразата не е критика-тя е само омраза. Критиката е, когато можеш да си кажеш какво и защо не ти харесва, но без омраза. Не може да се мине само с филма и да се заяви, че героят е супер или обратното- че не става за нищо. Човек трябва да знае за какво говори все пак, за което е необходимо  да се прочете поне някой и друг комикс. Няма нищо лошо да започнеш с филма и след това да започнеш да четеш комиксите, както повечето от нас. Това означава, че филмът си е свършил работата.

Какво би посъветвал хора, които са гледали филма за Дедпул и смятат, че са фенове?

Бих ги посъветвал да седнат и да прочетат някои от комиксите, без значение дали на хартия или в онлайн вариант. Има много сайтове, от които могат да се четат днес. Но това го препоръчвам, ако, разбира се, имат време или когато са по-свободни. Дали след училище или работа, няма значение, просто трябва да имат време и най-вече желание да го направят.

С кой комикс за Дедпул би им препоръчал  да започнат?

Ако е възможно, бих препоръчал да се намери или свали цялата поредица, без първите комикси за него. В тях той все още не е бил това, което хората познават днес, там е тих герой, създаден просто за цвят. Но, ако трябва да назова конкретни заглавия, бих казал сериите “Deadpool Kills the Marvel Universe” и, разбира се, “SpiderMan/Deadpool”. Те са доста забавни, но и показват характера на Дедпул подобаващо. Също така препоръчвам и да изиграят и играта за него, въпреки че там историята е почти никаква. Забавна е за игра обаче, а и не омръзва.

Време е за най-тъпия според мен въпрос, който и аз мразя да ми задават, но все пак трябва да те питам: Марвел или DC?

Много е спорно при мен. Обожавам Марвел, обожавам и DC. При DC особено много харесвам, че има повече мистерия, повече бруталност на моменти. По-брутални са от Марвел. Колкото и да не харесвам „Batman v Superman”, нещото, което най ми допадна там бе, че Батман бе показан по-груб, по-брутален, какъвто е и в някои от комиксите. В комиксите за Батман намирам най-много неща, никога не ми омръзват. Обожавам и Харли Куин като персонаж. Марвел са светли и шарени, особено във филмите си, но заради Дисни. Но аз харесвам както комиксите им, така и филмите.  Честно казано харесвам и Марвел, и DC и по-точно комиксите като цяло, без значение издателството или компанията. Иначе филмово ще кажа Марвел, но смятам, че и DC ще наберат скорост. На мен много ми хареса “Suicide Squad”, но DC имат още да наваксват.

Какво смяташ за политкоректността в комиксите на Марвел в момента?

Нямам нищо против различните раси, не обичам расизма и хомофобията, но и не обичам, когато смяната на расата или пола на персонажите ми се набива по такъв начин в лицето, както правят Марвел в момента. Прекалено на сила е направено, точно за да ни застане в лицата и да си остане там. При DC в момента се получава доста по-органично, не е набутано нарочно и насила, а и в доста по-малки мащаби.

В момента в България се издават няколко комикса на Марвел, но нищо на DC. Ако ти можеше да издадеш нещо тяхно, кое би избрал?

Бих започнал с “Rebirth” сериите. Те са шарени, интересни, има много нови герои, но и любимите ни стари. Но бих искал да има на български и някои от по-старите неща, като например “The Killing Joke”- това е любимият ми графичен роман с Батман.

Смяташ ли, че в България трябва да се издават повече комикси брой по брой или в TPB формат?

Трябва да има от всичко. Важно е да ги има на български, да са достъпни, за да могат да се прочетат, без значение формата. Някои ги има на английски тук, но трябва да ги има и на български, въпреки че аз предпочитам да ги чета в оригинал. Но ако ги има и на български, пак ще си ги купувам.

Отиваш на самотен остров и можеш да вземеш със себе си само три комикса. Кои ще са?

Със сигурност ще взема “The Killing Joke”, никога няма да ми омръзне. Ще взема и някой от “Deadpool Kills The Marvel Universe”, може би не цялата поредица. За третия ще трябва да се позамисля, но вероятно ще е пак нещо с Дедпул.

А три филма?

Естествено “Deadpool”, гледал съм го около 20 пъти! Следващият ще е “The Dark Knight” и мисля, че ще взема и “Suicide Squad”.

 

Двамата с Адриан пожелаваме на всички ви още много приятни емоции с комиксите-стари или нови и незабравими часове с всички комиксови филми, които ни предстоят! Пишете ни дали споделяте мнението на Адриан, какво означава за вас „истински фен“ и късно ли е човек да стане такъв? 😉