Комикс Ревю: Пазителите на Галактиката: Император Куил

По-добре късно, отколкото никога. Не говоря за ревюто на „Пазителите на Галактиката: Император Куил” от Артлайн а за това, че в крайна сметка комиксът успя да пристигне при нас. Телепортиран от дълбините на космоса в така бленувания от (почти) всички ни TPB формат, с който въобще трябваше да започне цялата епопея.

Преди самото ревю е много важно ви напомня (казвал съм го и преди, но мoже да сте забравили), че комиксите за Пазителите не са сред интересните за мен, а съм чел  що-годе всичко. Предимно, защото съм любопитен, а и винаги смятам, че нова история може да ме изненада и грабне… а може и да е лека форма на мазохизъм, знам ли. Това в никакъв случай не означава, че сега ще четете ревю, пълно с неприязън. Напротив, ще бъда колкото мога по-обективен, но няма и да възхвалявам комикса, защото е на български и трябва да се радваме задължително. Историята е 50/50, малко посредствена, но не лоша.

Първо обаче трябва да похваля оформлението на комикса – всичко си му е на мястото, дори допълнителните странички на края с допълнителния арт и алтернативните корици. Това е едно от нещата, поради които предпочитам да си купувам TPB-та и се радвам да видя, че Артлайн са ги запазили. За цената от 20 лв. всичко изглежда прекрасно. Да не говорим, че в оригинал комиксът върви за около 30 лв – цена, която не бих заплатил за него. Е, чух хора да се оплакват, че и този комикс не бил в оригиналния си размер, но наистина ли това е такъв проблем, да му се не види? Само няколко сантиметра са, не е болка за умиране.

Сега отиваме към самата история. Тук идва сложното. Има два начина, по които да подходите към този  комикс: 1) започвате да четете и на 5тата минута сте объркани, защото има неща, които са се случили, много, ама много преди настоящата история (аз бях така като го четях на времето  в оригинал, но бързо намерих от къде да започна с предисторията); 2) не ви дреме какво е станало преди това и си четете спокойно (вариант за предпочитане).  Оригиналното заглавие на комикса е “Guardians of the Galaxy: New Guard” и предвид новия екип това не е учудващо. Тази история е също  част от “All new, All different Marvel” рестарта след “Secret Wars” и точно за това има адски много събития, които я предхождат. Защо Артлайн са решили да започнат от тук – не знам. Vol. 1 не означава начало все пак, а нова арка, в случая „Император Куил”.  Според мен щеше да е доста по-удачен вариант да се започне с „Guardians of the Galaxy, Volume 1: Cosmic Avengers”.

Това е серията, в която Брайън Майкъл Бендис поема писателското място (както и в „Император Куил”) и екипа е доста по-близък до филмовия, тъй като излиза непосредствено след успеха на първия филм. Там ще видите старите познати муцуни – Куил, Дракс, Гамора, Рокет и Грут плюс… Айрън мен. Е, да той е там, за да има известно лице, което да донесе на поредицата суперсилата, наречена фенсървис, защото, както казах и преди, комиксите с Пазителите не са нещо особено. Всъщност филмите са три пъти по-интересни. Както и да е – „Guardians of the Galaxy, Volume 1: Cosmic Avengers” и всичко след него ще ви даде повече информация за събитията водещи до “Император Куил”  – какво е сполетяло Крии империята, защо бащата на Питър се оттегля от поста на император на Спартакс, и как Кити Прайд, Бен Грим и Флаш Томпсън се присъединяват в екипа. Според мен наистина трябваше да се започне с това TPB, особено за да се привлекат хората, които са проявили интерес към комиксите за Пазителите след филмите. А ако не ви интересува предистория (вариант 2), …то пак „Император Куил” не е особено добро начало за нови читатели, но това е само моето лично мнение.

А сега да видим какво ни поднася Бендис в „Император Куил”. Писането на Бендис винаги е било по-добро що се отнася до „street level” персонажите. Неговите истории за Деърдевил и до ден днешен остават едни от най-добрите. Дори и в “International Iron Man” (който се надявам да бъде завършен, за Бога, Артлайн, два броя ви останаха!) има чудесни моменти. Но що се отнася до космическите истории, Бендис не си дава особен зор там. Едно нещо, което той много ловко вкарва в поредицата за Пазителите, е космичексата политика и цялата мръсотия, която идва с нея. За добро или за лошо тук няма следа от нея (обаче ни става ясно, че точно заради това бащата на Куил е откачил), но пък така се губи интереса към падането на Крии и възхода на Спартакс – няма го назряващия конфликт.  Общо взето историята е една голяма битка срещу Хала, която иска отмъщение  за случилото се с нейната планета, битката продължава 4 броя и след това в петия Пазителите трябва… да се бият срещу друг ядосан лошковец. Това е като да биеш адски труден бос в някоя игра и за награда да получиш още един бос, който обаче е доста по-слаб от предния. Йотат, космическият гангстер, според мен изглежда като недорасляк спрямо Хала, която доста озори Пазителите преди това. Да, не побеждават Йотат веднага, но само защото са изморени от боя с Хала.

И толкова – цялата история е едно голямо меле, което  е забавно за четене и става човек  да убие малко време. Няма нищо лошо в това, но аз от доста отдавна предпочитам обогатяващи, запомнящи се истории.  Не е невъзможно да комбинираш яко меле с добра история все пак.  Не смятам , че човек  трябва да се задоволява с посредствени  неща, само защото не му е предложено друго и особено след като  знае,че има и силно въздействащи истории. Така де, след като съм пил чудесно старо уиски, например, защо да се задоволя следващия път с евтино вино от супермакета? Или я си представете, че вторият филм не беше добър, колкто първия? А сред предходните истории с Пазителите , за които споменах, има наистина чудесни попадения от страна на Бендис – като например посещението на родната планета на симбиотите (за това Венъм/Флаш Томпсън е тук), или среща с Х-мен в  “Guardians of the Galaxy/All New X men: Trial of Jean Grey”, където Стар Лорд и Кити Прайд се срещат за пръв път. Доста по-интересни неща се случват там, въпреки че на моменти Бендис отново си  следва позантата формула за история, състояща се единствено от голям пердах.

За сметка на това Бендис предлага добре подплатени персонажи… поне що  се отнася до основните членове на екипа. Динамиката и общуването между Пазителите е повече от забавно, особено при Рокет и Кити Прайд, която тук заема позицията на Стар Лорд (Стар Лейди?) и смея да заявя,че тя ми допада доста в ролята. Грут някак си ми остава малко встрани от нещата, но  пък Рокет се изявява добре, както с хумор, така и с безмилостните си забележки. Интересно  е показано как динамиката между екипа с Рокет за водач веднага се изменя щом героите ни се срещат отново с Куил. Какво да се прави, Рокет, не всеки е роден за водач. Споменавайки отново общуването между Пазителите, любим момент ми е серията от панелчета, в които Кити и Рокет „спорят” само с поглед. Въобще Бендис успява да изгради забавни взаимоотношения между екипа, опитвайки  се да постигне динамика, подобна на тази  във филмите.

Бен Грим/Нещото и Флаш Томпсън/Венъм са също нови попълнение (знаете вече какво да четете за да разберете как, защо и какво правят тук), но и те, като Айрън Мен преди тях, са сложени само, за да има познати популярни лица. Бен поне се държи като себе си, но Бендис не му е дал широко поле за изява, освен няколкото изричания на култовата фраза „Време е за тупаник”, последвана от… тупаник…, което и Дракс би могъл  да направи. Но тъй като съм фен на Бен това все пак ми стига! 😉  Венъм обаче е абсолютно безсполезен тук, даже на моменти  забравях, че е тук. Жалко. Идеята на Бендис за Флаш Томпсън е в екипа винаги да има кореняк землянин, който да е нашите очи и уши, който да се изправя пред непознатото, за да могат Пазителите да му обясняват какво е това, как действа онова и т.н. Добра идея, която обаче действа в по-предните истории, в  които Томпсън  е полезен.

Няколко думи и за арта на Валерио Скити – чудесен  е! Особено много ми допадат лицевите изражения на персонажите. По лицата им успяваме да прочетем емоциите,  а тихите комедийни моменти, тип „гледам те разочаровано”, наистина са изразени чудесно. Както споменах вече Бен Грим ми е любимец и под молива на Скити изглежда повече от добре. Не ми допада единствено Грут – прилича на завързани клони с дървени части, които на места седят като някаква броня. В сравнение с Грут, когото виждаме на корицата на комикса, рисувана от Артър Адамс, този на Скити ми е някак безличен.  Но това е единсвеният минус на арта, всичко друго е на ниво!

И така в заключение  „Пазителите на Галактиката: Император Куил” е забавно, но посредствено четиво, с което обаче можете приятно да убиете 20-30 мин. Наистина ви препоръчвам да започнете с  с „Guardians of the Galaxy, Volume 1: Cosmic Avengers”, ако проявявате интерес. Просто е по-доброто начало, особено, ако  сте се зарибили по Пазителите след филмите.  Иначе дали ще има и следващо TPB с Куил и компания? Кой знае. А чакаме и още няколко обещани от Артлайн, но кога ли? Е, ще почакаме и  ще видим. А до тогава приятни нови приключения, Супер Герои! 😉