Комикс Ревю: International Iron Man #5

Позабавих се малко с това ревю, но International Iron Man #5 и Spider-Man/Deadpool #4 излязоха наведнъж, а моите не-мета човешки сили не смогват все пак! 😀 Ето обаче, че сега най-сетне ще видим какво са ни подготвили Бендис и Малеев в този брой! Armor Up!

В предните броеве историята се движеше плавно, но и едновременно с това по-бавно отколкото би ни се искало, особено за комикс с Айрънмен. И ето, че най-после брой 5 задвижва малко темпото и се опитва да поеме в нова посока, тъй като Старк се зарява по-дълбоко в мистерията около истинските си родители. Анна, жената работеща в българският дом за сираци, успява да му предостави последното парче от пъзела и Тони вече вижда цялата картинка. Особено доволен е от факта, че баща му  не е някой от големите супер злодеи като Червения Череп, например!

Брой 5 слага край и на историята между Тони и Касандра Гилеспи, неговата младежка любов. Лошото е, че това става адски внезапно и по доста, хм, невпечатляващ начин. След като в продължение на 4 броя ни бе показано как този романс разцъвтява в миналото и едновременно с това е и обречен, тук целата на всичко това някак се загубва. Из главата ми даже се върти въпроса „Каква всъщност бе целта на историята с Касандра”? Срещата на двамата в днешно време е някак си по-слабо емоционална от всичко, което  видяхме в спомените от миналото… може би това е била идеята, да разберем как са се променили Тони и Касандра. Но след като те играха психогогически игри един с друг, докато се намираха в богато обзаведената тоалетна на Касандра (сериозно, тая тоалетна прилича на спалня!) в продължение на няколко броя, всичко приклюва доста претупано. Тони внезапно си разкрива картите и ХОП! Касандра е спряна, заловена и попада под „грижите” на приятелите ни от ЩИТ. Не се разкрива нищо, което дори да намекне, че историята на Касандра ще се свърже с тази на Тони някъде там, в неизвестното бъдеще. Да, несъмнено бе интересно да видим какви ги е вършил младия Старк в студентските си години, както и търканията му с уж баща му по време на „flashback” сцените. И те бяха и много добре написани и подненсени. Въпреки това нищо в този  брой не оправдава цялото внимание, което бе отделено на тези сцени, постигайки обратен ефект – от добре написани, сцените със спомени  стават не особено забележителни.

Доста от това се дължи и на факта, че първоначалната идея на International Iron Man е много различна от крайния продукт. Тази история първоначално е трябвало  да бъде нещо като шпионски трилър с Айрънмен, който в търсене на истината за истинските си родители пътува до различни  страни (не само България, а и още една-две), преодолявайки различни заплахи, докато  я намери. Но какво е станало, че от Марвел да решат да я посъкратят и да насочат Бендис в друга посока, не е ясно.

Плюс си остава артът на Малеев – неговият по-мрачен и някак ноар стил си е точно на мястото по  време на началната сцена от миналото, показваща ни погребението на Хауърд Старк, където Тони се среща за пръв път с Ник Фюри (оригиналният, не Самюъл Джаксън). Но няма как да не отбелжа, че това не става и без помоща на цветовете, дело на Пол Маунтс, които, ако не бяха на ниво, Малеев можеше отново да попадне в капана на неговото любимо черно. В сцените, развиващи се в настоящето пък, Малеев успява доста добре да се справи с малката екшън сцена, която  виждаме. Представя доста добре някои от функциите на костюма на Тони, но въпреки това самият Старк ми се стори някък плосък и безличен като картонена изрезка по време на един-панела в тоалетната (онази, дето е като спалня).

Остават още два броя до края на тази поредица. Към тях ще бъда доста критичен, защото за мен  те са най-слабите от поредицата, но естесвено имат и добри моменти, които няма да пропусна да отбележа. А пък и може след поредното четене да открия нещо ново, както се опитвам да направя винаги. Все пак малко или много е интересно какви пък са били истинските родители на Тони. Скоро ще разберете! А за сега чао! 😉

Be the first to comment

Leave a Reply