Какво мисля за: Gotham by Gaslight

Какво прави една анимационна (или филмова) адаптация на комикс история добра? Дали това, че се придържа сто процента към оригиналния източник, който адаптира? Или пък точно обратното -опитва се да бъде различна? Факторите са много и различни, но аз с радост мога да заявя, че лично за мен анимацонната адаптация „Gotham by Gaslight” по едноимения комикс на Брайън Аугустин и Майк Мигнола отлично смевса всички необходими съставки, поднасяйки едно свежо и невероятно добре режисирано приключение. Повечето от вас, които са чели и предишни мой мненеия, знаят, че аз не смятам някои от последните анмационни филми на DC за особено успешни от един момент насам. След фантастичния „The Flashpoint Paradox” те започнаха да са или просто окей, посредствени и нищо повече (особено в сравнение с предишните) или направо слаби. Изключение за мен  са “Justice League Dark” и ” Teen Titans: The Judas Contarct”, но дори те не могат да достигнат шедьоври като “ Under The Red Hood”.  „Gotham by Gaslight” обаче рязко се отделя и направо засиява, особено след жестокия провал на „ The Killing Joke” и  “Batman and Harley Quinn”, след който имах чувството, че са ми направили лоботомия… два пъти.

Първо, в случай, че не сте запознати какво точно е „Gotham by Gaslight” – оригинално това е комикс, който е така наречена „Elseworld” история, като повече ще научите ето тук. И така, сега вече знаете всичко необходимо. Какво прави анимационната адптация на комикса толкова добра? Като начало, тук DC са си взели бележка след издънката с „The Killing Joke” и не се опитват да добавят нови ненужни моменти към историята, които никак не й помагат. Но не се и опитват да се придържат само и основно към нея. Напротив, тук са взети най-добрите неща от комикса – обстановката, ерата и фабулата и към това е изградена цяла една нова и различна история, на която всеки да може да се наслади, без значение дали е чел комикса или не. Тази анимационна адаптация всъщност използва няколко елемента и от продължението на първия комикс, наречено “Master of the Future”, а имено наличието на Готъмския панаир и дирижабъла, кръжащ над града. Радвам се колко добре тази анимация доказва, че може да създаде абсолютно оригинална и нова история като се вземе само най-важното и оснвното от оригиналния източник. Да, действието пак  се развива във Викторианската ера, да Батман пак ще се изправи пред Джак Изкормвача, но тук ще видим много нови неща, които обогатяват историята значително. Оригиналният комикс все пак  е “one-shot” и истински експеримент за времето си, и режисьорът Сам Лу и сценаристът Джим Криг са намерили най-добрия подход към адаптирането му. Към този Викториански Готъм е добавено още много, както външно, така и вътрешно – отношението към жените и децата е показано точно такова, каквото е било по това време, без да се опитват да ни замажат очите, че да не се обиди някой. Нещата са си стояли така тогава и това трябва да се покаже, за да можем да усетим, че действието наистина се развива в 19ти век.  Особено ми харесват и джаджите, които този  Батман ползва – стийм-пънк привкуса, който им е придаден им отива страшно много.

Друга добра добавка са и някои от познатите ни персонажи, които получават свой версии тук – Харви  Дент, Хюго Стрейндж, Пойзън Айви, Алфред, детектив Бълок, комисар Гордън, Дик Грейсън, Джейсън Тод и Тим Дрейк. Най-добре обаче се е получило със Селина Кайл. В комикса всички тези персонажи липсват с изключение на Гордън и Алфред, но там и идеята е друга, няма нуджа от тях. Анимацията обаче се опитва да предложи един по-богат свят и има и времето да го направи адекватно, като много добре се концентрира върху женското присъствие, което липсва в комикса. Версията на Селина тук не е на майстор-крадец, вместо това тя е била цирков артист и звероукротител, но това и пасва идеално, а характерът й е направо в десетката. Останалите версии не са много по-различни: Харви пак е двуличен (хаха) прокурор, Хюго Стрейндж пак е диретор на Аркам и т.н., което е може би е малко дразнещо, защото, след като сме в друг свят, всикчи тези  герои биха могли да са коренно различни, нали? Е, и тук идва голямата изненада, която анимацията ни поднася, а имено самоличността на убиеца! Няма да казвам кой е, разбира се, но  е важно да знаете, че ако сте чели комика, това няма никаво значение. Убиецът тук НЕ Е същият персонаж, защото него го няма, той  е измислен само  за комикса. Вместо това самоличността на убиеца е един страхотен експеримент да се направи нещо ново и смело с познат персонаж и, по даволите, получило се е повече от ефектно. Изисква се смелост да се направи подобно нещо, защото със сигурност има мрънкала, които са казали „Ама не може така, ерес, светотатство с персонажа” и т.н. (вече чух и четох няколко такива мнения). Е, на такива хора аз ясно напомням, че това е „Elseworld” история и точно за това е подходящо, и даже трябва, да се правят подобни смели решения. Мистерията зад убиеца и мотивите му е повече от добра и дори ми допада малко повече отколкото в комикса, точно  заради смелия експеримент. Разкритието на самоличността на Джак Изкормвача е черешката на тортата.  В крайна сметка получаваме две напълно различни истори, на които да можем  да се налсаждаваме в комикс и анимационна форма, без едното да разваля другото, така че си е двойна печалба.

Анимацията „Gotham by Gaslight” доказва и още нещо: когато човек е оставен да даде най-доброто от себе си, без да му се месят, се случват чудеса. Защо го казвам? Ами режисьорът на анимацията Сам Лу, е режисьор и на онази пошлотия на име „Batman and Harley Quinn”. Обмилсете го за момент. Тук обаче няма Брус Тим, който  да напъхва странните си вече идеи. Той  е само изпълнителен продуцент. И воала – Лу и сценаристът Криг ни предоставят нещо качествено. Да, не добро колкото „Mask of the Phantasm” или „Under the red Hood”, но и доста по-добро от повечето неща на DC напоследък. Ако трябва да намеря минус, това ще е малко евтино изглеждащата анимация. Не арт стила, той  си е чудесен, защото не се опитва да имитира рисунките на Мигнола и пасва добра на историята. Под анимация се има предвид движенията и взаимодействията на персонажите, които на места забележимо не са особено добре направени, но на мен не ми пречат, защото историята и добре изграденият свят просто ме погълнаха.

На края не мога да не спомена и чудесните гласове на Брус Грийнууд като Батман/Брус Уейн и Дженифър Карпентър като Селина Кайл. Грийнууд е моят втори любим глас за Батман, като той влиза а в ролята и в  „Under the red Hood” и “Young Justice”. Можете да го видите и  в няколко филма, като последният за сега е “Играта на Джералд” по едноимения роман на Стивън Кинг. Гласът, който Грийнууд придава на Батман, е класи над този на скучния и заспало звучащ Джейсън О’Мара, който обикновено озвучава Батман в повечето от последните DC анимации. Грийнууд и Карпентър добавят необходимата химия между Селина и Брус във всяка сцена и гласовете им са радост за ухото. Романсът между двамата тук е представен повече от подобаващо и добрите гласови изпълнения помагат допълнително.

И така „Gotham by Gaslight” е една нова, свежа и смела анимационна адаптация, след която се надявам пълнометражните анимации на DC да продължат в правилната посока – повече неща като преди и по-малко посредствени такива. Очаквам с нетърпение следващто приключение на Батман в една друга моя още по-любима ера! 😉

Още ревюта на анимацията можете да прочетете и в Блогът на Бирето и в Цитаделата, които ще ви убедят допълнително.