Какво мисля за: Черната Пантера

Най-сетне намерих време и аз да напиша своето мнение за „Черната Пантера”. И пак напомням- това все пак си е само субективно мнение, не ревю, защото не се смятам за филмов критик(Боже, опази), режисьор, сценарист, оператор и т.н., както почти всеки, дето пише в днешно време. Това е просто един по дълъг пост 😀

Та, обратно към филма. Хареса ми. Не е най-великият Марвел филм, не е дори най-великият комиксов филм, но е солиден и добър филм. То сега какво излиза, че ако човек каже, че му е харесал, се прави нарочно на политкоректен, а ако не го харесва, е расист? Не може нещо просто да ни харесва или не, така ли? Ами аз не се интересувам от тия неща, аз обичам комиксите и киното и видях един чудесен супер геройски филм, който представи персонажа такъв, какъвто е като характер в комиксите, без да го преиначава и прави нещо повече или по-малко. А в тези  филми за мен това е най-важното.

Признавам, филмът наистина е по-прехвален, отколкото трябва, „хайпът” (тази чудесна българска дума) около него е ненужно голям и само докара огромни очаквания. Филмът е добър, но не чак толкова. Но все пак е необходим филм. Това, че според някои филмът е направен специално за една определена група от хора, не е съвсем вярно. „Черната Пантера” никога не е бил рекламиран като филм само и единствено за чернокожи и в никакъв случай не бива да се подценяват филмовите му качества заради подобни мисли. Така де, не е първият филм с чернокож главен герой (не само супер герой), а и по тази логика и „Аладин” на Дисни на времето трябва да е направен само за араби, тъй като действието се развиваше там и имаше само араби. На когото не му се гледа, просто да не гледа, но пък и тогава няма как адекватно  да изкаже мнение за нещо, което не е видял…не че това пречи на много хора пак да си говорят на изуст.

Но стига съм се отплесвал. И така, историята в „Черната Пантера” започва седмица след събитията в „Капитан Америка: Войната на Героите”, където Т’Чала бе представен за първи път в MCU. Героят предстои да бъде коронясан за крал на своята държава- измислената страна  Уаканда, проспериращо високо технологично кралство, което обаче стои далче от световните дела, маскирано като държава от третия свят. Повече за Уаканда в комиксите може да научите ето тук, а пък филмовата й версия е представена досущ като в комиксите: сякаш рисуниките на легендата Джак Кърби са оживели и изскочили от страниците право на екрана. Тук идва и една от силните страни на филма – изграждането на този малък рай. Става ни напълно ясно какво представлява Уаканда, защо крие тайните и почита традициите си, но и също защо е важна часто от мита на Черната Пантера. Дори в комиксите Уаканда е толкова важна, колкото Т’Чала, и се радвам да видя, че тук и бе обърнато подобаващо внимание. Това в никакъв случай не е направено, за да внуши колко велика е Африка или нещо подобно, а за да стане ясна неразривната връзка между краля и кралството му. Важна характеристика на Т’Чала в комиксите е, че той винаги е разкъсван между задълженията си на крал и тези на супер герой – дали е по-важно да помогне на целия свят или да брани поверенто му краство и народа си. Историята тук не е по-различна, а аз се надявах  да видя точно това, защото имено това, скъпи приятели, е Черната Пантера.

Самият Т’Чала, изигран чудесно от Чадуик Боузман, е добър човек, поел титлата на крал и заедно с нея и традиционната титла на Черна Пантера… но за един добър човек е трудно да бъде крал(любима реплика от филма, която точно показва какво е да си монарх). Т’Чала силно вярва в традициите на предците си и техните решения. Но дали те винаги са били най-правилните и дали той трябва да постъпва по същия начин или да поеме по свой собствен път. За да бъде кралят, който той желае да е , а не просто копие на баща си и останалите преди него. Точно тази вътрешна борба е ключова за характера на персонажа, а изпълнението на Боузман е повече от убедително. Така по много убедителен начин филмът прилича на една по-различна „origin” история, без да си  личи, че е такава- това не е стандартното получаване на силите, костюма и отговорността, а по-скоро израстването и намирането на себе си за героя.

Но не само Боузман заслужава похвала за изпълнението си. Поддържащите персонажи също са на ниво: от Накия, която е запленила сърцето на Т’Чала, но в никакъв случай не е типичният романтичен персонаж, през гениалната му сестра Шури, която пък го снабдява с високотехнологични джаджи в стил Кю от Джеймс Бонд, та чак до злодеите. О, злодеите! Първо имаме винаги даващият сто процента от себе си Анди Съркъс в ролята на лошковеца Юлисъс Клоу. Въпреки малкото екранно време, което му е отредено, мога да кажа, че Съркъс се наслаждава на всяка минута в ролята. Перонажът му напълно изпълнява целта,за която е предвиден, тоест не е вкаран там просто ей така. След това обаче достигаме до Ерик Стивънс, по прякор Килмонгър. В неговата роля се превъплащва Майкъл Б. Джордан, който за пореден път показва, че е актьор от класа. Това е и третия път, в който той  работи с режисьора Райън Куглар, като предните два пъти са в „Fruitville Station” и “Creed”. Злодеят, който Джордан ни показва, е един от най-добрите  в MCU. Обикновено точно те бяха слабото звено на тези филми, като така пък се даваше повече светлна на героите, но все пак един герой е толкова велик, колкото е злодеят, нали? Е, Килмонгър определено заслужава позицията на най-добрия MCU злодей, редом с Локи. Той е твърдо убеден  в правотата на действията си, а всичко, което епреживял, за да стигне до тук, ни кара да разберем защо върши всичко това, мотивацията му е повече от ясна. Ще ви иска хем да му симпатизирате, хем да искате да бъде спрян, защото Килмонгър не е просто някакъв недоразбран човечец, срещу когото обстоятелствата са се обърнали. Напротив, той е зъл и жесток, но и до известна степен наистина е прав. А Майкъл Б. Джордан изкарва всички тези емоции наяве по-възмножно най-добрия начин.

Радвам се да видя, че внимание бе отделено и на Дора Меладжае- опасните мадами, които са личните бодигардове на Т’Чала и заемат своето  място в комиксите за Черната Пантера още от 1998ма, когато са създадени от Кристофър Прийст и в последствие се превръщат в задължителна част от историите с него точно както Уаканда. Присъствието им тук е повече от необходимо и не е просто опит за насаждане на феминизъм.

Най-ценното, което този филм обаче ми даде, бе поднасянето на историята, а имено чрез баланс. Баланс между драма, екшън и хумор. Признавам си последните няколко Марвел продукции не ме грабнаха, точно заради превеса на хумора. Не ме разбрайте погрешно, като всеки нормален човек и аз обичам добрия хумор, но когато е поставен на точното място във филма, а не е хвърлен просто ей така на всеки 5 минути, разваляйки сериозните сцени. Такива сцени трябва да бъдат оставени да ни въздействат с емоциите, за които са предназначени, а не да бъдат стъпквани в земята чрез евтин и прекален хумор.За да ме разберете по-добре какво имам предвид, ви оставям едно малко видео тук.  Формулата тук е точна – „Черната Пантера” има точно 4-5 майтапа на кръст, като всики те са си поставени в точните сцени, по точното време и не дразнят, а разведряват, каквато е и целта им. През останалото време сериозните сцени са оставени да ни накарат да се замислим и да чувстваме, доказвайки за пореден път, че супер геройските филми могат да са нещо повече от цветни, шарени комедийни шоута. Точно за това мога да наредя този филм сред други, които за мен са постигнали същото и са сред любимите ми- това са филми като „Черния Рицар”, „Логан”, „Жената-Чудо”, “Captain America:The Winter Soldier”, „Пазителите на Галктиката 2” и т.н. Аз лично имам нужда да виждам и чувствам точно това от един супер геройски филм и „Черната Пантера” ми поднесе всичко това на тепсия.

Филмът също така е оставен да диша съвсем свободно и не е пленен в оковите на големия Марвел Пъзел, опитвайки се да се навърже нарочно с предстоящия „Infinity War”, защото не е и необходимо. Това все пак  е историята на Т’Чала и неговото царство Уаканда, а те по един или друг начин ще имат важна роля в предстоящата голяма война с Танос, което е предостатъчно. Важното бе те да ни бъдат представени като пълнокръвни персонажи, част от тази вселена. Колкото до политическите послания на филма, има ги, но са вкарани достатъчно ненаптрапчиво и без да сочат с пръст към някого и да клонят само в една посока. Вместо това ни карат да се замислим и да достигнем сами до извод, както би трябвало да е.

Все пак трябва да спомена и някой минус на филма- някои от ефектите изглеждаха леко незавършени, а финалната битка между Т’Чала и Килмногър не беше нещо особено. Двамата се бият два пъти като точно вторият път е на доста тъмно място, двамта са с черни костюми, ефектите изглеждат не на място, а самата екшън сцена не позволява да се види какво точно се случва, поне според мен. Друг минус е, че спред мен не стана съвсем ясно как точно действа билката, даваща силите на Черната Пантера и какво точно представлява тя. За човек като мен, чел комиксите, това е напълно ясно, но обикновеният зрител може или да се зачуди или…е, просто  да не му пука и да не го мисли  много, зависи си от човека. Аз обаче съм планирал да напиша статия за билката, за тези от вас, които искат да научат повече, така че – очаквайте. Други забелжки към филма, аз лично нямам.

И  така, „Черната Пантера” е едно чудесно супер геройско приключение, достойно заемащо мястото си на добър филм. Както казах, не е толкова велик, колкото го изкараха медиите, но определено е добър супре геройски филм. Гледайте го, според мен си заслужава. До нови срещи!