Комикс Ревю: Тhe Goon: Груба Сделка

Преди много години в една далечна страна (нашата) се издавал един комикс. Той бил различен с това, че не бил нито на Марвел, нито на DC и в него не се разказвало за сложни, засукани и екзистенциални арки с популярни супер герои. Този комикс се казвал “The Goon” (Бандита) на Dark Horse Comics, у нас издаван от Арлайн. Но за разлика от приказките, където краят е щастлив, тук историята завършва по добре познатият тъжен за нас начин – след няколко броя (но поне не малко) “The Goon” е спрян, а тези от нас, които му се наслаждаваха, останаха с пръст в уста и недовършена поредица.

Не щеш ли обаче тази година, поне за малко, Бандита се завърна при нас под формата на сборник (TPB) на име „Груба Сделка” („Rough Stuff” в оригинал), издаден от Артлайн, което бе доста приятна и свежа изненада. Но преди това, за тези от вас, които се срещат с Бандита, създаден от писателя и художник Ерик Палуъл  за пръв път, нека разясним за какво става въпрос.

“The Goon” е комикс поредица, писана и рисувана от Ерик Палуъл, която разказва за главния герой, известен единствено като  Бандита, и неговия приятел и дясна ръка Франки. Двамата се изправят пред всякакви зомбита, мутанти, вампири, духове, демони, извънземни от други измерения, гигантски сепии, мафиоти, луди учени и каквото още ви душа иска. Целта на Палуъл не е да занимава читателите си с гръмки проблеми като морално ли е да си герой и да убиваш,  да се регистраш, ако имаш супер сили или не и други социо-политически брътвежи, а да предостави един добре изграден ноар свят с чудесно написан и креативен  хумор (защото ето това е хумор, а не пошлотиите, които минават за смешни в доста от филмите в днешно време например), симпатичен главен герой , цветисти злодеи и разбира се, много старомоден, но все пак винаги  свеж пердах по чудовища и прочее жива гад! Какво повече му трябва на човек, понякога? Не всеки филм трябва да е „Кръстникът”, за да е хубав, и това важи и за комиксите. Не винаги всичко трябва да е толкова сериозно и мрачно, но и хуморът трябва да е на ниво. Палуъл постига този баланс без проблеми.

Но да се върнем към „Груба Сделка”. Подобаващо име за сборника, тъй като той съдържа първите три ранни творби, поставящи началото на историята за Бандита, който работи като бияч за страховития мафиот Лабразио…, който обаче мистериозно се е покрил. Тези три броя първоначално  са били черно-бели и са издавани от „Albatross Exploding Funny Books”. Недоволен от качеството на хартията им, както и от качеството на собствените си произведения, Палуъл спира работата си с издателството. По-късно обаче от Dark Horse се свързват с него и той продължава приключенията на Бандита, вече при тях. Още в предговора от Палуъл ще видите колко критичен е той към тези ранни три истории, както като съдържание, така и като арт. Аз обаче смятам, че и в тях той се е справил повече от добре и ги прочетох на един дъх като бях жаден за още. Да, личи си, че тогава всичко е било работа в прогрес, но и си личи, че макар и проста, идеята на Палуъл е била доста креативна още в самото начало на заражденото си. Виждаме нашия главен бабаит да се изправя пред върколаци, зомбита, вампири и даже гигантски рибок, но за него това са просто досади от ежедневието му. И заедно с приятеля си Франки, двамата ритат задници в името на… ами техните си  цели. Да не забравяме и мозъците,  които  се продват на черно на зомбитата, както Джоуи Топката – мафиотът с гигантска ръка, заклещена в топка за боулинг. Щура забава отвсякъде.

Сборникът си има и чисто нова интродукция, в която двамата главни герои разквазват за промените с статута си, както и във визията си, настъпили след началото на поредицата. Именно тук можете да видите разликите в арта от преди и сега. Тук наистина си личи, че артът е доста по-груб в сравнение с по-нататъшните броеве, рисувани от Палуъл, но все пак не отстъпва като  качество дори пред много от комиксите, които  се рисуват днес… даже и доста от тях могат да му ядат прахта.  Артът в сборника е както на моменти леко анимационно изглеждащ, така и в други е по-груб и визуално детайлен. Всичко това вдъхва живот в шантавия свят на “The Goon”, правейки го пъстър и приятен за окото, въпреки ноар обстановката по време на Голямата депресия, в която  се намира.

За капак, сборникът ще ви разкрие някои тайни от „origin”-а на Бандита и то само в тези три броя, което ще ви накара да искате още, защото колелото на историята се завърта. Но това не е всичко – Палуъл е включил и няколко от ранните си уеб комикси по “The Goon”, както и най-ценната добавка – няколко страници, озаглавени „Еволюцията на Бандита”, които показват как е изглеждал главният герой в няколко варианта, преди Палуъл да се спре на това, което знаем днес. Рисунките са придружени с информативен коментар от автора, така че ако и това не ви стига, за да посегнете към книжката, то тогава не знам какво. Да не говорим, че всичко това е на наистина добра цена. Като цяло този сборник си е чудесен малък подарък з всеки фен на “The Goon”, който желае да види как е поставено скромното му начало.

Творбата на Ерик Палуъл е абсолютно удоволствие за всеки, който иска да се забавлява, но и едновремено с това все пак да получи история, която е по-интелигентна, отколкото изглежда на пръв поглед, но без да тормози излишно.  Надявам се, че и вие ще я оцените подобаващо и ако това е първата ви среща с  “The Goon”, не се колебайте да прочетете и всичко останало от поредицата, която си е съвсем завършена.  Приятно четене и до скоро!