Комикс Ревю: International Iron Man #6

Комикс Ревю: International Iron Man #6

03/09/2017 0 By kiril dimanov

Ах, International Iron Man #6…, колко време мина преди да долетиш при нас? Никой не помни. И вероятно точно толкова време ще мине, преди да получим и посления, 7ми брой. Лошото  в случая е, че чакането хич, ама хич не си струва – брой 6 и 7 са двата най-скучни от цялата поредица и е хем жалко, че тя завършва точно с тях, хем жалко и, че трябва да ги чакаме с месеци. За 7ми брой ще си говорим, когато му  дойде времето, а и тогава ще направим обобщение на цялата поредица. Сега обаче ще се върнем години назад във времето, когато Тони Старк още не е бил роден, за да видим как се срещат неговите родители в брой 6.

Ще ми се да мога да кажа, че има какво да ви хване в този  брой, но освен, ако не сте мега як „хардкор” фен на арта на Малеев (а то не много хора са), то тогава бих ви посъветвал даже да не го  разгръщате. Скуката е на ниво, високо колкото Майкъл Джордан и Шакил О’Нийл покачени един върху друг. След като Бендис завърши 5 брой с един вид „clifhanger”, където Тони намери  истинската си майка – Аманда Армстронг, човек би си помислил, че историята сега ще продължи от там… да, ама друг път. Бендис ни извърта най-стария от всички номер и виждаме добре познатите ни думи „Преди много години”… само, че не в една друга галактика, а в долнопробно клубче, където като неуспешна певица се изявява майката на Тони. По принцип запознанството на читателя с истинската биологична майка на Старк би трябвало да е важен момент за тази история, след като прекарахме 5 броя в търсенето й (въпреки, че на мен цялата тая история с осиновения Тони ми е малко излишна), но цялата история е адкси компресирана като дрехи натикани в куфар, върху който Бендис седи и вика „Затвори се,бе!” В резултат на това Бендис не успява да придаде и  грам дълбочина върху миналото на героя, което така желаеше да ни покаже. Да не говорим, че подобни истории се е опитвал да ни пробутва и в други свои творби, но това е друга тема. За капак на всичко това историята се забавя доста, за да ни покаже как Аманда среща бащата на Тони… а историята си беше бавна така или иначе!

Бендис опитва да ни представи интересна шпионска история, в която двама класически агенти на S.H.I.E.L.D  – Контеса Валентина Алегра ДеФонтейн и Дъм Дъм Дуган,  вербуват Аманда и я пращат на различни дребни мисии по света, като пък в замяна кариерита й процъфтява и турнетата не спират. Това обаче не стига, за да направи историята интересна. Може би, ако виждахме как Аманда разказва всичко това на Тони по време на първата име среща от предния брой, щеше да стане по-добре, да има малко повече дълбочина и все пак да се усеща като част от цялостната история до момента. Бащата на Тони пък също е агент, който даже спасява живота на Аманда и БУМ! искрите пламват като забравен котлон! Бащата на Тони носи звучното име Джуд, защото  Бендис държи да направи препратка към песента на Бийтълс (няма лошо) и е рисуван като  двойник на Тони Старк, че как иначе. Явно трябва да забравя факта, че повече от 30 години Хауърд Старк бе рисуван по този начин, но сега, след като явно той не е истинският баща на Тони, това няма значение, а? Хм…

Идеята за певица супер-шпионин не е никак лоша, но за жалост Бендис вече я е използвал веднъж, при това двойно по-добре с мутантката Dazzler в X-Men поредиците си. Разликата тук е, че просто не му достига времето (а може би и желанието) да ни покаже повече аспекти от живота на Аманда. Да, препратките към Бийтълс, Джордж Мартин и т.н. са хубаво нещо, но бих предпочел да видя повече от енергията и вълнението от седемдесетарски рок концерт или пък малко повече от работата на Аманда като шпионин.

 

Алекс Малеев успява да вкара капка живец в скучната история, но пред един толкова стерилен сценарий дори неговият арт се блъска в тухлена стена. Цветовете на Пол Маунтс оправят положението малко като вливат енергия у някои сцени с чудесна употреба на оранжево и синьо. Комбинацията от рисунките на Малеев и цветовете на Маунтс показват по подобаващ начин атмосферата през 70те години и ми се ще да можехме да им се насладим и чрез хубава история, но уви.

Е, приятели, толкова за International Iron Man #6.  Ако докато сте го  чакали да излезе през всичките месеци, години, векове или там колкото  време мина и сте били на прага да се откажете, то тогава можете и да си го спестите, няма да изпуснете кой знае какво. Сега остава да разберем кога ще видим и  7ми брой, който, ако излезе, ще отбележи истинки фурор – Артлайн ще завършат историята… ура, предполагам? 😀

До следващия път!