Какво мисля за: „Justice League“

Миналият уикенд беше незабравим: първо видях за втори път на живо една от любимите си групи, а на следващия ден успях да изгледам и „Лигата на Справедливостта”, който доста ми допадна. Не е най-великият супер геройски  филм на всички времена или дори за тази година, но пък и не ме остави  да се чудя какво точно съм видял, както се случи с последните няколко филма от жанра.

Този филм преживя много – първо той трябваше да се сътои от две части, снимани едновремено, като продукцията бе започната още по времето на „Батман срещу Супермен”, който обаче не постигна очаквания успех и в резултат плановете за Лигата се промениха… а и плановете на DC  и Уорнър като  цяло. След това режисьорът Зак Снайдър трябваше да се оттегли от поста поради злополучните семейни проблеми и на негово място дойде Джос Уидън, като филма претърпя огромни промени, както визуално така и от към сценария. Е, да видим какво се е получило.

Първо, както вече казах, филмът ми допадна. Не мисля, че пада по-долу от първия филм за отмъстителите, но и е доста по-сносен от „Ерата на Ултрон”. Не е и съвършен, но то такъв филм няма, не е и необходимо да има.  Историята на „Лигата на Справедливостта” е от проста по-проста, даже всичко ми напомня по-скоро на двучасов епизод от анимцаия за Лигата или пък на някоя от пълнометражните анимаци на DC, в което няма нищо лошо, върши работа. Злодеят Steppenwolf нахълтва на Земята заедно с ордите си от Парадемони в търсене на трите „кутии-майки” (които тук са си направо с размерите на сандъци), които навремето не е успял да извоюва срещу обединените сили на амазонки, атланти и хора. Сега обаче амазонките са заточени на Темискира, атлантите са под водата, а хората… е, ние сме си непукисти по принцип и предпочитаме да си затваряме очите. Няма и Зелени Фенери, няма го и криптонския ни защитник, тоест няма кой да спре Steppenwolf. И пред общата заплаха нашите герои се обединяват. Чисто, просто и ясно, нищо невиждано. Личи, че доста е орязано от историята, даже ако сте гледали всички трейлъри, ще забележите и кои сцени от там не са оцелели до филма, а и с намаленото времетраене на филма това се очакваше. Предвид обаче всичко, което преживя този филм докато  достигне до нас, мисля, че можем да кажем, че постигнатият резултат е задоволителен. По принцип аз рядко се задоволявам със слаба история. Не смятам, че само, защото един филм е по комикс, историята не заслужава да е добра. Все пак в самите комикси има доста силни и сериозни истории.

„Ама тогава какво те спечели в тоя филм” ще ме попитате (може би) вие? Веднага казвам – нещото, което винаги искам да видя добре и достойно представено в тези  филми: ПЕР-СО-НА-ЖИ-ТЕ! Нашата група герои, за които все пак е филма, работиха чудесно  в екип и имаха страхотна химия по между си. И въпреки, че някои от тях бяха доста различни от комиксовите си версии, цялостното удоволствие не се загуби за мен, защото всички те се усещаха като истински екип, готов да защитава. Във филм, наречен „Лигата на Справедливостта”, най-важно е как ще представиш Лигата. Когато трябваше  да работят заедно, го правиха чудесно, когато имаха разногласия – също показваха емоция. Даже тук химията и превръщането им в екип ми хареса повече, от колкото в „Oтмъстителите” на времето (докато казвам това, някъде отеква светкавица). Беше някак по-плавно, поне за мен. Да, ако филмът не бе съкратен, със сигурност щяхме да разберем малко повече за всеки един герой и миналото му, но пък мисля че и така бяха достатъчно достъпни и разбираеми. Е, не всички от тях са перфектни, разбира се, но за мен  е важно, че всеки път, когато споделяха екрана, наистина имах чувството, че виждам Лигата – в добри и лоши моменти, взаимодействайки си по прекрасен начин, стегнати заедно като с лепило. Страхотно е да види човек как по време на финалната битка (няма спойлери, спокойно) всички  те работиха като един голям мощен герой. Все едно участваха в „tag team” кеч мач! Няма и как да не кажа няколко думи за тях поодтелно, но няма да са само положителни – не са перфектин както  казах.

Гал Гадот отново беше чудесна като Wonder Woman. Уверена , силна, но и  все пак уязвима, защото не е забравила миналото си. Както в нейния филм, така и тук, тя е представена повече от достойно и доста близо до комисовата си версия. Радвам се, че все пак филмът не беше центриран върху нея, както изглеждаше от трейлърите. Да, харесах много “Wonder Woman”, но това все пак е филм за Лигата, а не за Даяна и нейната банда мускулести мъжаги. Така че браво, че се постигна баланс. Има и страхотна сцена, в която Батман не се колебае да спомене пречката от миналото на Даяна и то доста добре изигран емоционален момент и от двамата актьори. Не липсва и опита за романтична нотка между Брус и Даяна, което изглежда някак насилено, предвид краткото време, но пък и в тези сцени Афлек и Гадот се справят добре, показвайки несигурността на двата персонажи в тези им чувства. Говорейки за Батман – разправяйте ми, каквото щете за „Батман срешу Супермен”, но Бен Афлек си остава за мен един от най-добрите екранни Батмани, както  там, така и тук. Вижда се израстване и помъдряване у героя, а и движенията му в една от първите сцени по сградите са си точно Батман! Голям, силен, страховит и все пак бърз, ловък и плавен, както в комиксите. Да не говорим, че видях и малко от манипулативната страна на Батман към останалите герои. Знае какво  да им каже, кога и как и даже дава ценен геройски съвет на Светкавицата. За жалост липсва прекрасна бойна сцена с него, подобна на онази битка в склада в „Батман срешу Супермен’’, която  за мен си остава една от най-добрите бойни  сцени с Прилепа. Жалко е и, че по всяка вероятност това е последният път, в който виждаме Афлек в ролята, тъй като той планира да остави качулката и наметалото поради лични проблеми с развода му и алкохола, но е разбираемо. Дори в самия филм има сцена, в която Брус казва, че не може да е Батман вечно и си сипва чаша алкохол… доста метафизично. Аз лично съм му благодарен за този Батман и точка.

Що се отнася до останалите членове на Лигата – Рей Фишър ме изненада доста приятно като Киборг. Не очаквах много от този образ, но актьора се справи доста добре, въпреки малкото материал за работа. Имаше някаква топла, успокоителна нотка в гласа на Фишър, която доста ми допадна, а и персонажът успешно бе направен важна част от екипа. Аквамен пък бе доста променен от това, което  познаваме от комиксите, но това може да ви подразни само, ако сте „die-hard” Аквамен фенове… а те не са много. И все пак тази версия постига своето – показва, че Аквамен не е някакъв си мухлю, който просто говори с рибите (това даже е леко обяснено). Нещо, което в комиксите бе постигнато едва през 2011та в поредеицата New 52. Е, да, докаран е малко по-силен, а за съжаление не виждаме особено много от силите му, свързани с водата, но какво да се прави. Изпълнението на Джейсън Момоа лично за мен е малко по-добро в началото на филма, а към края ми изглеждаше малко сякаш той играе не Аквамен ами Джейсън Момоа. Не ми допадна и как се комуникира в Атлантида – Мера (в ролята Амбър Хърд) отваря нещо като въздушен мехур, за да могат тя и Аквамен да разговарят?!? Надявам се, че това няма да продължи да е така и в соло филма за Аквамен и по думите на режисьора Джеймс Уон наистина няма… дано,дано.

Бързо се пренасям към най-бързия човек на планетата… и според тази версия и най-забавен, защото сега е модерно  да има и някой, дето да ръси шеги на всеки пет минути. И така, Езра Милър в ролята на Бари Алън/Светкавицата. Тук съм със смесени чувства, защото обичам добрия хумор, но  напоследък започна да ми омръзва от това винаги сред героите да има някой, който да е забавен. Защото е някак глупав и странен. А когато хуморът е пресилен и не на място, направо откачам. Тук поне не беше така, имаше баланс, а останалите членове на екипа попречиха шегите да надделеят и филмът не се превърна в “one man” шоуто на Светкавицата. В комиксите Уоли Уест е забаваният бързак, след като поема поста на Бари, но дори неговите шеги са си по-различни. Щях да съм леко по-възприемчив, ако тази версия на героя бе имено Уоли, а не Бари, но какво да се прави – сега Бари  е по-известен. Добрата страна на всичко това за мен е актьорската игра на Езра Милър – каквото му бе дадено да изиграе, го изигра прекрасно! Езра е млад и талантлив актьор и ако погледнете някои от другите му филми, ще разберете защо той играе Бари тук, а не Грант Гъстин, който пък го играе в сериала на CW. Езра просто е по-добрият актьор от двамата. Грант си е ппросто телевизионен актьор, а на пръстите на ръката на трипръст мутант се броят телевизионните актьори направили сериозен пробив в голямото кино.  Версиите и на двамата са различни от комиксовия Бари, истината е по средата, ако ги съберем в едно. Езра обаче ме печели  само заради таланта си… и баланса в хумора. Не съм сигурен дали обаче ще мога да понеса цял филм само с този Бари…

И естествено не мога да пиша за прекрасните персонажи, без да спомена и Хенри Кавил, който  триумфално се завръща като Супермен! Ех, и то какъв Супермен – този, който  чакахме да видим. Усмихнат, цветен, летящ в сини небеса и носещ истинска надежда. Герой, който е фен на истината и справедливостта и герой, който няма проблеми  да намери малко време, за да даде интервю на децата, които искат да го разпитат и снимат с телефоните си. Ето това е Супермен. И  се радвам да видя, че след завръщането си тук, той вече е открил себе си и вместо да се чуди, се втурва през глава  да помогне на гражданите в беда на другия край  на света. Кавил няма много реплики тук, но пък за сметка на това неговите са едни най-добрите,защото са си Суперменски. А и една от сцените след завръщането му  е направо убиец, но няма да казвам повече! Не ми харесва единствено начинът, по който Лигата съживява Кларк – изглежда ми доста мързеливо написано и изсмукано от пръстите и подозирам, че това е една от частите, претърпяла пренаписване. Важното е, че все пак той се завръща (не че не беше ясно) и какво се случва след това. А, да – CGI прикритият мустак на Кавил не си личи чак толкова, колкто казват всички, поне според мен. Просто Интернет гръмана с тоя мустак и понеже всички знаем за него очите ни са там и търсим нарочно да го видим. Съпругата ми например не знаеше и не видя никакъв мустак. Та много шум за нищо, дори и да си личи малко, не е болка за умиране, че да ви развали целия филм.

Но говорейки за CGI, дойде време да спонема някои от нещата, които не ми допаднаха. Не забравяйте – колкото и да му харесва нещо на човек, то никога не бива да сме като слепи за нещата, които не са се получили- напротив, смело  трябва да ги посочим. Ефектите не са първокачествени, но това може да се дължи и на много допълнителна работа по промените във филма. Не изглеждат зле, но най-много си личи при злодея. Steppenwolf не е “motion capture” или “motion performance” създаден образ , а просто един голям компютърен ефект, който изглежда не на място. По-голям проблем обаче, е липсата на какъвто и  да е характер и мотивация у този злодей. Идва, говори помпозно и нерабираемо, размахва секира и толкова. Дори някак не се се създава чувство за надвиснала опасност, няма тръпка. В комиксите персонажът също не е кой знае какво, но пък е значително по-добре. Повече за него ви оставям ей тук. Въпреки това, Steppenwolf си върши целта и не отнема вниманието от по-важното във филма – Лигата. Както вече казах, филмът е за тях и те са представени като героите, които трябва да бъдат.

В заключение – повече от  доволен съм от филма. Не е най-добрият комикс филм за годината, поне за мен – тази почест  аз съм си запазил за „Логан”. Но Лигата определено ми предостави нещо, което имах нужда да видя. Оставям ви и сами да го изгледате и прецените сами и не забравяйте да изчакате двете сцени след надписите. Ще ви харесат! До нови срещи, Супер Герои!

 

Be the first to comment

Leave a Reply