Ревю: Spawn #257

Тряс-тряс. Тряс-тряс. Не, това не е съседът ви, решил, че сега е моментът да ремонтира нещо. Това е главата ми, която се среща с бюрото ми, след прочитане на Spawn #257. След като преди време го прочетох първо в оригинал, не успях  да реагирам поради настъпилото объркване у мен тип „Какво прочетох току-що?”  Сега вече осъзнавам и ето го резултата.

Вече пореден брой не се случва нищо интересно, но това едва ли  ще ви учуди. Както може би помните от Spawn #256, Ал най-сетне, след няколко броя мъка и скука успя да намери начин да спаси жена си под формата на място наречено „Тунела”. За целта обаче му трябва помощта на ангел и адкси демон. И така, придружаван от ангела Майк, който досега изпълняваше ролята на нещо като негов съветник (не че го видяхме да прави нещо кой знае какво от както се е появил, даже имам чувството, че Макфарлан беше забравил за него) и стария ни познайник Клоуна, Ал навлиза в измерението водещо към Тунела. Ами то това е. Тримата са там и отново ставаме свидетели на скучен, раздут диалог в стил Макфарлан. Клоунът и Майк постоянно и доста безсмислено се джавкат коя страна е по-силна, Бог ли е прав или Дявола, и така нататък, което дори не е забавно. Единсвеният момент, който леко ме накара да се усмихна, бе в началото, когато Клоунът бъзва Майк, че се прави на Нео от „Матрицата”.

Според мен този и предният брой можеха спокойно да бъдат едно цяло, ако се премахне излишния локум, разтягащ се вече доста време… а аз не обичам локум. Самата ситуация между Споун и двамата му спътника, каращи се като малки деца, принуждавайки го да ги кастри постоянно като лош родител, също не допринася с нищо за размърдването на историята. Но поне най-сетне го добутахме то тоя Тунел и… О, Небеса, в следващия брой ще видите екшън! Тогава обаче ще си говорим повече, защото брой 258 е адски двуостър нож! Ще видите и сами защо.

Що се отнася до арта на Шимон Кудрански, знаете вече, че не е моята бира. И преди съм казвал, че той има страхотни графични картини и всъщност е доста добър художник, но просто стилът му не е подходящ за тази поредица. НО! Този път ще изтъкна един плюс – на фона на цялата чернота, която ще видите в този брой (защото те нали са в измерението преди Тунела) самият Ал изпъква и изглежда много добре. Това обаче не важи за Клоуна и Майк, които стават жертви на прекалено реалистичния арт на Кудрански. От следващия брой обаче щафетата на художник се поема от друг комикс ветеран, а именно Ерик Ларсен, рисувал и писал за Марвел и DC, но станал най-популярен със своята поредица за Image, на име “Savage Dragon”. Повече за него ще си говорим скоро! 😉

Този път завършвам по-бързо от обикновено, но наистина няма какво да се каже повече за този брой. Жал ми е, че трябваше да съм по-негативен в последните няколко броя и до последно се опитвах да изсмуча нещо позитивно, но Макфарлан наддлея. Не веднъж съм казвал, че Споун всъщност ми е любим персонаж, но историите с него… е, сами виждате какво се случва с тях.

Но да не тъжим, защото завършвайки това ревю, се насочвам веднага към следващото, което ще  е на нещо по-качествено и заслужаващо внимание – Spider-Man/Deadpool #4! Ще се видим там!

2 Trackbacks / Pingbacks

  1. Комикс Ревю: Spider-Man/Deadpool #4 | Супер Герои България
  2. Spider-Man/Deadpool #4 – Супер Герои

Leave a Reply