Комикс ревю: Spider-man/Deadpool #8

Минаха години, поостаряхме и при нас най- накрая пристигна Спайдър-Мен/Дедпул #8. Този брой автоматично завършва и първата арка „Романтика като за мъже”, което, в комбинация с най-сетне завършената поредица „International Iron Man”, си е направо рекорд за Артлайн. Преди да започнем  с ревюто едно малко уточнение – не, брой 6 и 7 не са пропуснати, защото Артлайн не могат да броят. Двата броя са абсолютни филъри, които нямат нищо, ама нищо общо с основната история от арката и даже не са писани и рисувни от съответно Джо Кели и Ед Макгинис. Чел съм ги и повярвайте ми по-добре сме си без тях. Тази поредица винаги има два филъра на всеки 4-5 броя като те винаги са с гост писател и художник и имат за цел единствено да представят някаква къде забавна, къде шантава история, която обаче се проваля да постигне този ефект поради  факта, че, с изключение на Кели, не много хора знаят как да пишат за Дедпул при това в комбинация със Спайди. Когато филърите са два, човек доста често забравя какво е чел преди това особено, ако комиксът се издава в нормални условия и минават два месеца  докато пак излезе следващия брой от арката. А сега си представете, че в нашите условия трябваше да се занимаваме и с тия филъри още две години, докато стигнем до брой 8. Мда. Така че, ако не за друго, то поне за това решение Артлайн заслужават поздрав. Ако все пак искате, ще напиша ревюта на брой 6 и 7, само кажете! 😉

И така още в началото на този  брой виждаме Уейд, който изпълнява отново бащинските си  задължения като  прекарва време с дъщеря си, а пък Питър се опитва да разбере кой е бил мистериозният злодей, който в негово отсъствие бе приел облика му, за да проникне в „Паркър Индъстрийз”. Тревожното е, че той не просто е изглеждал като него, ами и е знаел  всеки негов навик, всяко негово движение. Да не говорим, че не е ясно какво е взел от фирмата на Питър. Знаем поне името му – Пациент Нула. Но кой или какво е той както и каква е целта му си остават мистерия.

Този брой обаче се концентрира върху нещо много по-важно. Не е тайна, че и двамта ни герои имат своя тъмна страна. До този брой Питър се беше съсредоточил върху опити да контролира Уейд като го убеждава да не ползва смъртоносните си методи. След като обаче той  бе убит от Уейд два пъти, е ред на Питър да си покаже зъбите и да видим неговата по-дълбока и тъмна страна. Все пак Питър трябва да намери този Пациент Нула, който толкова много го иска мъртъв (и заради когото Уейд го гръмна), а това няма да стане, ако се прави на добричък. Това доста ми напомня на историята „Back in Black”, където Спайди гонеше мафиотите, простреляли леля му… и не си поплюваше.  Е, Питър не е убиец, но определено е повече от страховит, когато  е твърдо  решен да наказва… И тази му страна плаши дори Уейд. Джо Кели определено е повече от наясно с  тъмната страна на Спайдър-Мен и знае как да я опише, което  раздвижва добре персонажа и го поддържа интересен. Така де, хубаво е да виждаме смяна на настроенията вместо само познат едноизменрен образ. Питър усеща, че нещо му липсва след  двойното му завръщане в Света на живите и емоциите му се обръщат на 180 градуса. Човек би си помислил, че в такова състояние Спайди може да бъде страшен колкото Батман (а той наистина го може).

При горкия Уейд историята е друга – след допусната грешка, довела да убие Питър два пъти, смятайки го за извратен зъл гений, съжалението го изяжда по-бързо от всяка възможна рана или болест. Все пак е лъгал и разочаровал своя герой-идол, точно когато беше спечели доверието и приятелството му. Двамата със Спайди споделят някои доста лични моменти в този брой, като Питър е повече от готов да научи дали всичко, което Уейд му е казал е било лъжа и манипулация. Ясно виждаме как Дедпул е засрамен от действията си като така Кели за пореден път ни показва неговата човешка страна. И ако сте от хората, които си мислят „Ама Дедпул не е такъв лигльо”, първо много  жалко, че смятате, че това да изпитваш такива емоции е лигаво, второ не познавате Дедпул толкова добре, колкото си мислите. Това тук е истинският Уейд, отвърденият от Джо Кели Уейд.

Героите ни обаче нямат време да довършат разговора си, защото настъпва момент двамата да нахълтат при тайнствения Пациент Нула. А по време на битката получаваме не само супер реплики от най-устатие герои на Марвел, а и абсолютно сработване между  двамата, направо се отприщват! Дедпул дори заменя използваните досега гумени патрони с любимите си истински такива, а Спайди пък му дава идеи къде точно да ги вкарва. Но това не е всичко – слугите на Пациент Нула всъщност са бездомници, превърнати в отвратителни чудовища, които атакуват само, защото изпитват огромна болка. Колкото и да ми харесва да гледам как Спайди и Уейд раздават ритници на ляво и на дясно, няма как да не съчувствам на тези бедни създания, въвлечени в тази битка по неволя. Това добавя допълнителена драматична нотка към бойната сцена. И тук е моментът за пореден път да отдадем дължимото и на зверския арт на Ед Макгинис. Битката е изобразена толкова динамично, че човек не може да откъсне очи, а пък чудовищата изглеждат ужасяващи, всяко едно по свой уникален  начин, няма две еднакви. Въпреки това можем  да видим човечността и болката им съвсем ясно. Макгинис използва уменията си и за да изобрази естеството на връзката между Паркър и Уейд – както закачливото и забавното, така и сериозното. Смея да твърдя, че като тандем Макгинис и Кели работят точно толкова добре, колкто Уейд и Питър в този комикс.

И така арката приключва, но пък с “cliffhanger”, който да ни държи любопитни и жадни за още. Друг въпрос е кога ще получим още и в каква форма. Артлайн още преди година бяха казали, че след като завършат арките ще продължат да издават поредиците като TPB… Хубаво, де  но кога и колко време ще отнема това, след като едни осем броя се издаваха две години?!? И още нещо – на една от последните страници на комикса ни посреща реклама на TPB на “Deadpool Kills the Marvel Universe” (което бе обещано преди около година) със звучното „Очаквайте през март”. Кой март, защото този  е към края си?!? Е, ще видим. Междувремено, не се колебайте да грабнете този брой, аз лично съм повече от доволен от тази поредица. А за следващото ни ревю ще се срещнем с “The Goon”, така че бъдете готови! 😉