Ревю: Spawn #256

Ревю: Spawn #256

14/01/2017 2 By kiril dimanov

Януару месец дойде, а с него и още две неща – „снежният апокалипсис” (който преди наричахме просто „зима”) и Spawn #256… и не знам кое е за предпочитане, май снежният апокалипсис.

Няма да увъртам, направо си казвам, че това е броят, който чаках най-малко. Причината е основно поради рязката смяна на арта, но не само. Да караме обаче под ред. Както вече споменах и  в предишния брой Тод Макфарлан се завръща на писателското място, което хич не помага. Оттеглянето на Пол Дженкинс смазва всяка надежда Споун да се промени коренно, превръщайки се в по-добра история. Вместо това в този брой Макфарлан си се връща към старите навици от време оно, когато Споун бе нещо ново и различно. Обаче вече не сме тези времена (за добро или за лошо).  Историята тук бъка от накъсан и пренатруфен диалог и много, ама много експозиция, в случай, че сме идиоти и ни е трудно да разберем какво се случва. И за капак Макфарлан създава и един никому необходим мелодраматичен тон…ох! Друга традиция е Споун да бъде доста неактивен (с няколко изключения) и това се повтаря вече 5 броя. Този път поне решава, че е време да се задейства и историята за момент се размърдва… колкото да се обърне на другата страна и  да заспи отново! Ок, Ал най-сетне открива начин да намери и спаси жена си и детето си чрез някакъв странен тунел наречен… ”Тунела”… и аха да се зарадва човек, че най-сетне нещо ще вземе да стане и пак се връщаме към експозиция и кух пълнеж.

Е, има и цяла сцена в един стриптийз клуб, но и тя е лишена от всякакъв смисъл, освен може би  да видим малко женска плът, която да ни накара да не оставим комикса на масата. Обаче Споун досега не беше разчитал на тоя евтин трик за всичките 255 броя преди това. Вярно, имало е яко нарисувани мацки (мхм), но толкова. Не, че е лошо, просто идва твърде внезапно.

И сега идва моментът, от който боли най-много: смяната на художниците посредата на комикса, ако не и по-рано! Това е последният брой, в който ще видите арта на Джонбой. За едни радостна новина, за други не. Аз лично си го харесвах. Или поне повече от този на Шимон Кудрански (Spawn 250 и преди това), който се завръща с гръм и трясък и ме блъсва като тухлена стена! Персонажите, рисувани от Кудрански не са толкова стилизирани, всичко изглежда мрачно и по-заземено, което не е подходящо за този тип герой и история. Не ме разбирайте погрешно, Кудрански е чудесен художник, но стилът му просто не е на място тук. Лицата на персонажите, рисувани от него, тук имат едно някак си скучно изражение, изглеждат неутрални и безразлични. Това от своя страна кара и самата сцена, в която се намират да изглежда… ами плоска. Положението този път е спасено от двамата оцветители, които майсторски измъкват дори по-тъмните сцени от потъване в пълен мрак. За жалост това няма да помогне в следващия брой, рисуван изцяло от Кудрански -пригответе си очила с висок диоптър и лупа. За щастие след това той пак ще отстъпи мястото на друг художник, но за сега няма да казвам повече! Сбогом на Джонбой и благодаря за добрите рисунки, които доста често спасяваха броевете от проклятитето на скуката.

Трудно ми е да разбера как герой и история, продължила толкова дълго, не успява да се развие в по-добра и различна посока. Може би е заради капана на носталгията, може би заради Макфарлан, може би заради друго. Но има светлина в тунела (не онзи намерен от Ал), макар и малка, просто ще трябва да изчакате още брой-два. 😉

Но за да завърша с нещо положително – Артлайн обявиха издаването на не един, ами цели четири комикса на Марвел в така бленувания от всички нас Trade Paperback формат! О, Асгардски богове! Най-сетне бяхме чути! Най-сетне ще получаваме цели, завършени истории на български език! Това и само това е правилният подход за нашия пазар и беше крайно време да се направи! За вас не знам, но след като видях новината, веднага преструктурих бюджета си! 😀 Още веднъж браво и се надявам тези четири издания да открият път на още 144!

До следващия път, Супер герои!