Thor: Ragnarok-това ли искахме?

Дългото чакане  приключи, на 27-ми октомври лентата на „Thor: Ragnarok“ стартира в България. Този филм за гръмотевичния бог, чисто визуално, а и не само е по-близък до „Пазителите на Галактиката“  отколкото предходните за Тор. Няма и помен от мрачната обстановка в “Thor: The Dark World”- тук през повечето време е много шарено и забавно, хуморът не е на високо ниво, но целта е да е лесно смилаем за болшинството зрители.

Лично аз очаквах този филм, зажаднял за нещо направено по скандинавската митология, а не толкова,  като фен на Марвел, който в последните няколко филми бе останал с противоречиви емоции.Ще започна първо със сравнение на двата свята на Марвел и митология(ако ти е интересно цъкни)

Очаквано или не разминаванията бяха големи, както в историята така и в вида на персонажите, някои неща са променени дори в сравнение с комикс вселената. Хела е представена, като първородна дъщеря на Один, а не като дъщеря на пакостливия Локи.

Голямо изненада за мен бяха разкриването на скритите стенописи в двореца на Асгардите(Асите), на които се виждаха изображения на Хела, която държи чука Мьолнир, легендарното оръжие на Тор. Това според мен явно показва, че сина на Один не е първия, който го е ползвал. Веднага ми идва един въпрос на ум-как богинята на смъртта е ползвала силите на Мьолнир, нали  имаше момент, в който самия Тор  беше недостоен да го повдигне…

След това веднага идва и друг въпрос- как злата героиня успя с една ръка да унищожи същото това оръжие. На този въпрос Марвел не отговаря и ни оставя да си блъскаме главите и след филма.

Но стига толкова с мрачната част, няма да Ви развалям удоволствието на пълно, като ви разкажа всичко. Започвам с по-цветните и забавните мотиви от лентата, а именно срещата на нашия главен герой с Валкирия, Хълк, и Др. Банер.

Цели две години Хълк е на тази странна планета, той си стой там във формата на огромното чудовище и е известен като най-добрия боец в гладиаторските битки организирани от господаря на Сакаар, която е нещо като сметище събрал не само предмети, а и представители на всякакви раси. Лично аз не разбрах какъв е този свят, който според мен не е от 9-те, които познаваме от предишните филми и митология за скандинавския бог. Ако не друго поне сценаристите бяха се сетили да ни покажат как Хълк е стигнал до там.

След поредица от забавни и комични ситуации(някои доста детински) нашите герои се обединяват и решават да победят и Хела и да спасят Асгард и всички останали светове.Не очаквайте супер голямата битка, тя е по-скоро изпълнена с повече цветове, отколкото с реализъм и екшън.

Най-доброто от филма лично за мен е може би не очаквано за много зрители-Локи и Тор израстват като персонажи и то рамо до рамо , обединили сили срещу богинята на смъртта.

Като цяло филма е интересен и зареден със смях, но не носи много храна за разума(за разлика от други подобни филми), идеален е за разпускане, както за малки така и за големи зрители.

Но това ли искаме?Лично аз не! Но все пак се радвам, че не е тотално разводнен и напудрен филм, както предната лента с герой на Марвел.

 

Be the first to comment

Leave a Reply