Kакво мисля за: Batman and Harley Quinn

Измина повече от седмица, откакто изгледах “Batman and Harley Quinn” и то два пъти. След първия път стоях озадачен, без да знам какво точно видях. След втория пак не знаех точно, но пък вече не бях толкова озадачен. Може би вече ви е ясно на къде отиват нещата. Но не бързайте да си ходите или да хващате вилите и факлите с викове “Безсрамие, това е анимация, създадена от Брус Тим!”  Има си и добри страни и затова и съм седнал да напиша какво мисля. Ако анимацията не ставаше дори за приспиване, нямаше хич да си правя труда.  Не е загубена кауза.

“ Batman and Harley Quinn” или по-скоро “ Harley Quinn and  Batman”(това име щеше да е по-точно) е петата пълнометражна анимация, чието действие се развива в анимационната вселена на DC, започната през 1992ра с невероятния анимационен сериал Batman The Animated Series, най-добрата анимирана адаптация за Черния Рицар. Пета, защото броя и “Batman Beyond: The Return of the Joker”. Останалите са шедьовърът  “Batman: Mask of the Phantasm”, доста добрият  “Batman and Mr. Freeze:SubZero” и посредственият, но достатъчно сносен за гледане  “Batman:Mystery of the Batwoman”. “ Batman and Harley Quinn” не се доближава никак, ама никак до първите два (че даже и  до “Batman Beyond: The Return of the Joker”), но може да застане лееееко до “Batman: Mystery of the Batwoman”…не много близо  до него. Основният проблем идва точно от факта, че тази  анимация е част от тази анимационна Бат-вселена (или по-точно Тимвселена, на името на създателя Брус Тим, но за него после). Защо това да е проблем? Ами… не се усеща толкова като такава част. Повечето от героите се държат адски нехарактерно за това, което знаем за тях от предните анимационни  версии. И като цяло духът и излъчването на “Batman and Harley Quinn” са като на екшън комедия с Батман и компания… или като на Батман 1966та, но на стероиди. Няма нищо лошо, но не и когато го правиш с версиите на Батман, Харли и Найтуинг от анимационния сериал.

Как е възможно това да се случи, след като “Batman and Harley Quinn” е създадена и написана от Брус  Тим? Всичко е възможно – дори най-великите гении имат по една или повече издънки  в резюмето си.  Нека се върнем за малко към „Batman The Animated Series”, за да си припомним  един важен факт – този  сериал не бе създаден  само от Брус Тим, а и от Ерик Радомски и Пол Дини. Радосмки режисира някои от епизодите, а Пол Дини написва сценариите на повечето, като заедно с Тим създават Харли. Искам само да наблегна, че заслугата не е само на Тим. Той е страхотен художник, но за писател не го бива чак толкова или поне не без помощта на Пол Дини. И точно той  липсва тук, както и Ерик Радомски. Така от своя страна Брус Тим се отприщва и превръща “ Batman and Harley Quinn” във фенсървис към… самия себе си, тоест случват се неща, които май само той би искал да види. Затова в главата ми като изсъхнал суджук виси въпросът „За кого е предназначен тоя филм?!?”

Да видим началото – никак не лоша откриваща сцена, в която се появяват злодеите Пойзън Айви и The Phloronic Man, следва битка, добрина от всякъде. Артът си излгежда точно като в анимациония сериал от едно време,  но вече барнат с модерни  средства, всичко е чистичко, нагледно и най-вече красиво. И после филмът започва. След тази сериозна първа сцена комедийното интро ме фрасна като мокро родопско одеяло. И така си седях мокър до края на филма, като се стоплих само на две сцени. Историята като идея не е лоша  – двамата ни злодеи, с фетиш към растенията, искат да превърнат всикчо живо на земята в… растения. Батман и Найтуинг решават, че ще имат нужда от помощта на Харли, тъй като тя познава най-добре Пойзън Айви Двете са приятелки, партньори и… в някои комикси, базирани на анимационния сериал, нещо повече (защото Брус Тим). Харли обаче е изоставила престъпния живот и се опитва да води „нормален” такъв, защото сега нали е модерно злодеите да стават добрички, че да ни  радват (???), но се навива. Батман не й вярва, Найтуинг е по-отпуснат. До толкова, че той и Харли сбъдват една от мечтите на Брус Тим – спят заедно. Както Батман спа с Батгърл в началото на The Killing Joke (защото пак Брус Тим, който даже ги беше вкарал  в леглото още в един от комиксите си, базирани на анимационната вселена и Батгърл забременява, но това е дълга история). Ок, няма лошо. Но необходимо ли  е? Може би. Вие си преценете, аз лично остнах безразличен към цялта сцена… добре де, хареса ми задника на Харли, човек съм все пак. 😉

Това ни отвежда до персонажите. Харли  и  Пойзън Айви са единствените ярки звезди  тук, защото се държат като себе си или поне като версиите си от анимационния сериал.  Харли така или иначе си произлиза от сериала и тук е такава, каквато я знаем от там,  а приятелстовото и с Айви изиграва важна роля и дава една доста трогателна сцена. Батман и Найтуинг , които тук  са по-скоро поддържащи персонажи нямат чак такъв късмет.  Това се дължи предимно на странния, на места зле поставен, на места чисто дебилен хумор. Хумор, който ни показва как Харли пръдва в Батмобила… ДВА ПЪТИ! Така, бих разбрал, ако аудиторията, която трябва да гледа тази анимация е 1ви, 2ри клас, че да има тъп “fart joke”, но дори тогава, нима не можем  да разсмеем децата с нещо по-добро? Пред миризмата дори Батман се пречупва, но той и на доста места се държи някак не на себе си сякаш си е казал „Какво пък, ще се отпусна една вечер”. Онзи същия Батман от  „Batman The Animated Series”. И шегите продължават в този не особено забавен стил, като преминаваме през леко загатнат вибратор, до още много сексуални намеци.

Какво лошо има във всичко това? Нищо. Ако това беше анимация за Батман, която да ни покзава друга версия, като например “Lego Batman”, където хуморът е на светлинни години пред този фарс тук, защото има баланс. Това е основният проблем на  “Batman and Harley Quinn” – липса на бланс между шеги и сериозни сцени. Това щеше да е ок, ако не трябваше филмът да се води част от анимираната вселена на Брус Тим, а просто друга версия. А вместо това се получава нещо като пародия, при това посредствена пародия.  Не очаквах нещо велико като “ Mask of the Phantasm”, но очаквах доста по-задълбочена и  емоциоална история с тези  ми любими  герои. Сцените, които  ме разтърсиха и грабнаха за сърцето, бяха точно две, но те са недостатъчни, че да забравя миризмата от пошлите и не на място майтапи… или пък това са газовете на Харли, знам ли.

Като цяло единстеното,  заради което  си струва да се изгледа филма, е Харли, а тя даже има и музикално  изпълнение, което бе едно от малкото искрено забвани неща за мен. Наистина бе добре изпято, поднесено и нарисувано. Но и при Харли има един сериозен пропуск, който започна още навремето, когато тя се пренесе от анимацията към комиксите – какво  се случва с нея, когато  се отдели от Жокера? Ако се откъсне от вманиячената си любов към него и желае да няма нищо общо с него, защо ще продължава да се облича като алрлекин, че и да ползва това име? И защо  някой би искал да я види далеч от него, след като точно тази им „любов” прави  връзката им толкова интерсна? Но това е отделен въпрос.

Е, това е моето мнение за “ Batman and Harley Quinn”. Според мен, ако искате да видите Батман в комедийна версия, но с добър хумор, необиден  за интелекта както на деца, така и възрастни по-добре гледайте чудесния „ Lego Batman”. Този може и да го пропуснете. И понеже е модерно да се дават оценки (явно хората обичат да гледат цифри) му давам 4/10, ако това въобще има значение.  Надявам се, че предстоящата анимационна адаптация на “Gotham by Gaslight” ще бъде доста по-добра.