Какво мисля за: „Wonder Woman“

Какво мисля за: „Wonder Woman“

06/06/2017 0 By kiril dimanov

Според мнозина филмовата вселена на DC (DCEU) имаше нужда от чудо за да оцелее. Аз далеч не смятам така, но нека да кажем, че това чудо дойде и то е под формата на жена. Жената-Чудо. Аз лично смтятам, че DCEU се движи плахо, но в правилната насока, като бебе, което току-що е проходило. Само че има хора, които очакваха това бебе да започне да тича и да настигне другите. Всичко според мен върви добре и “Wonder Woman” е още една добре премерена крачка.

Няма как да не започна като отбележа чудесния баланс, който филмът поддържа. От светлите и цветни моменти, които прекарваме на райския остров на амазонките – Темискира, до мрачните и подтискащи цветове на бойнто поле по време на Първата Световна Война. А имено така филмът ни показва особено добре в какво може да бъде превърнат светът от една война. Смесицата между хумор и сериозни моменти също е добре поддържана – героите ни карат да се смеем, като шегите обаче са добре премерени и в никакъв случай не прекаляват с присъствието си. Сериозните моменти пък ни свалят на земята, за да ни напомнят, че се намираме в период от човешката история, когато са умирали мъже, жени и деца заради болните амбиции на жадни за власт и кръв хора. Имах опасения, че определени персонажи ще са във филма само, за да го превърнат в комедия, но за щастие те не се оправдаха.

И тъй като споменах персонажите, нека да си дойдем на думата. Тук за мен има както позитивни, така и отрицателни моменти.  Най- запомнящи се персонажи са естествено Даяна/Wonder Woman (Гал Гадо) и Стийв Тревър(Крис Пайн). И това не е случайно – все пак филмът е тяхнто пътуване и израстване като персонажи и е нормално фокусът да е върху тях. Даяна е точно това, което исках  да видя, а имено добре представена като характер и идея, както в комиксите. Тя не е просто някаква феминистична икона, която размахва меч и сече глави. Още със създаването си в комиксите преди 75 години идеята е била тя да е герой, който да се опитва да решава проблемите с любов и състрадание,  а не винаги  с юмруци, както повечето герои по онова време. И тук виждаме една силна, не само физически, но и душевно, Даяна, която търси истината неуморно.  Гал Гадо се справя чудесно с ролята и дори съм приятно изненадан. Да, тя няма много кой знае колко трудни реплики, които даже не са и толкова много, но тук режисьора Пати Дженкинс знае какво да прави. Гал и физичиеските й движения излизат на преден план – тя успява да покаже чувства, преминаващи от гняв, ярост, нетърпение през наивност, радост, увереност и достигат до скръб, любов и  вяра. И всикчо това само с движения на тяло и лице. Да не се заблуждаваме – Гадо не е Шекспирова актриса (ако започне да се снима в сериозни филми и с времето натрупа опит, кой знае), но притежава необходимите качеста за ролята. Да не говорим, че на 20 годишна възраст Гадо е служила в израелската армия, което й помага адски много  за изпълнението на повечето бойни сцени, но най-вече й помага да разбере персонажа си още по-добре, защото е видяла ужаса от войната. Трансформацията, която Гадо и Дженкинс показват у Даяна във филма е истинска еволюция, която много хора не успяват да постигнат и до днес. Свалям шапка пред Гадо… а даже и всичко останало бих си свалил пред нея!

Крис Пайн в ролята на Стийв Тревър е другата колона, която здраво крепи филма и Гал Гадо. Не съм особено голям фен на Пайн, но тук наистина ми хареса. Неговият персонаж също търпи голямо развитие и точно той внася както свеж хумор, който понякога идва и от наивитета и любопитството на Даяна, но ни носи и сериозен емоционален заряд.  Героят му си има и основна цел и причина да е там, той не е просто мъжка версия на дама в беда или нещо подобно както между  другото е било първоначално в комиксите.

Но тъй като нищо не е съвършено (а и не трябва да бъде) е време да спомена и слабите звена, поне за мен – поддържащите персонажи. Не успяха да ме впечатлят толкова, колкото Даяна и Стийв, не грабнаха интереса ми. Трите приятелчета на Стийв Тревор, които са част от шайката му, не се отличиха с много, даже не успях да им запомня имената (а ме бива с имената). Ета Кенди изиграна от Люси Дейвис е персонажът, за когото ви споменах по-рано. Притеснявах се, че тази героиня ще е там само, за да ръси плоски майтапи (така изглеждаше от трейлърите), но всъщност те бяха малко и на точните места, а Ета Кенди нямаше особено голяма роля. Беше си там по-скоро, за да я разпознаят комикс феновете по име. Въпреки всичко, актьорите, влезли в кожите на тези персонажи, се справиха отлично – в крайна сметка само тези герои не трябваше да отнемат вниманието ни от развитието на Даяна и Стийв.

Злодеите също не се отличават с особени черти,  да не кажа никакви. Но както вече казах, тук фокусът е върху развитието на Даяна и възгледите й. Но как, ако злодеят е слаб, и героят ще бъде на ниво? Нали един герой е толкова добър, колкото зъл е лошковеца? Е, тук идва друг интересен момент! Ясно е, че Арес е основният гадняр, това не е спойлър. Обаче наистина не се отличава с кой знае какво, НО според мен това не е случайно. За мен основен злодей във филма бе не Арес, а самата война! Да, точно така – войната, която разкъсва света и отнема животи. Войната, започната от болни амбиции и алчност. И Даяна трябва да се пребори имено с нея, за да защити всички, това е основната й цел! Войната и битката срещу нея я изграждат като персонаж, правят я това, което е, водят я до истината. Войната е нейният Жокер, нейният Лекс Лутър, нейният… абе, схващате. Какъв по-голям злодей от това?

“Wonder Woman”  нямаше да е това, което е, и без един много  важен човек – Пати Дженкинс, режисьорът на филма. Както казах и по-рано, тя е човек, който разбира идеята и символа на героинята и отправя ясно послание към всички ни с този филм. Надявам се и вие да видите това послание, защото тое към всички нас – хората. Можем да сме много силни и да постигнем много велики неща, но можем и да затрием света и всичко в него, без да му мислим.

На края искам да кажа колко се радвам, че този  филм бе успешен. Не само заради DCEU, не само заради Wonder Woman, а защото сега вратата към филми със страхотни комикс героини е широко отворена. Но трябваше точно Даяна да отвори тази врата – каквото и да си говорим тя си остава най-популярната и най-добре изградена комикс героиня. Без нея нямаше да ги има останалите. И понеже хората си мислят, че между студията и издателствата върлува същата война като между феновете ще кажа едно: гарантирам ви, че от Марвел в момента се радват да видят успеха на филма, защото това означава,че техният филма за Капитан Марвел също може да бъде приет добре. И съм още по сигурен, че от Сони отварят шампанско в момента от кеф, защото пък  за тях това означава, че филмът с Black Cat и Silver Sable също има шанс.

Не се колебайте да прекарате два часа с „Wonder Woman” – един чудесен комикс филм, който обаче таи в себе си много нови неща, които някак се бяха позагубили в този тип филми, и който носи цено послание със себе си. Обичайте се, вярвайте в себе си и не губете надежда. Чао! 😉