Venom-История за един добър симбиот

Още преди излизането на филма знаех, че това няма да е онова страховито извънземно същество, което познавам от комиксите и анимационните сериали. Все пак с удоволствие отидох на прожекцията на филма, но може би не очаквах толкова различен Венъм.

Ще започна с това, че филма, като филм не е лош. Той ще е в класацията ми за неделен забавен филм. Подходящ напълно за всеки един, тази тенденция на комикс филмите и не само за мен не е приемлива, но така се правят лесни пари. Много ниско качествен смях и малко храна за мозъка…

Може би малко пристрастно ще кажа, че Том Харди се справя много добре с ролята си на Еди Брок(все пак ми е любим актьор). Той е актьор, който се справя както с комедии така и със сериозни филми.

Честно казано, нямам забележки към кастинга и актьорската игра.Използваната компютърната графика ми се искаше да е една идея по-реалистична. Но това са неща, които могат да се подминат.

Сценария на лентата спазваше основните линии на оригинала(с изключение на Спайдър-мен).

Историята на журналиста Еди Брок, който има всичко- красива приятелка(Мишел Уилямс), добри доходи и жилище

Всичко това той дължи на това, че няма спирачки и е готов на всичко за своята работа.

В един момент започва разследване срещу научноизследователската  фондация „Life” собственост на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед) . Арогантен, манипулативен и готов на всичко за да се изпълнят неговите планове за космически пътувания. По време на последната експедиция негов кораб се разбива на борда на, който има новооткрита симбионтна раса.

Дрейк разбира, че това е начина лесно да се оцелява в космоса и започва експерименти със сливането им с хора. Но това не е толкова лесна задача, не всеки успява да се слее, а следствие това смъртните случай нарастват. По време на разследване Еди се озовава на мястото, където се извършват експериментите.

В опит да освободи негова позната използвана за приемник, той се свързва с Венъм.

Какви са основните разлики в характера  и способностите на симбиота в комикс версията и във филма.

В новата версия(филма) сливането не е такова, каквото очаквах да видя, Венъм не “прочете” всичко за своя нов приемник от спомените му, не облада съзнанието ми. Черното чудовище всъщност не беше нищо повече от една био извънземна броня. Еди трябваше да му обяснява, като на малко дете за нещата от живота на земята.

Венъм, до известна степен трябваше да получи позволението на Еди за да изяде някой, това плюс факта че нямаше дори една по-брутална сцена моментално свали извънземния от класацията на злодей.

Смешните и дори малоумни мотиви на нашественика за оставането му бяха два:

-Света не ви е толкова грозен(каза той, след като погледна светлините на града от високо)

-Аз съм загубеняк, ако позволя другите от моя вид да дойдат тук пак ще съм такъв…

Връзката с репортера става буквално приятелска, това го няма в другите адаптации на Венъм и Еди имат само една обща цел и тя е унищожението на Питър Паркър, но понеже той липсва явно и тази черта от характера е трябвало да изчезне.
Симбиозата човек и Клинтар(расата на извънземните) не включва приятелство, хората са приемник и нищо друго в момента в който има по-добър симбиота се приветства и това е…

В лентата видяхме една бих казал романтична сцена, когато героя на Том Харди лежи почти умиращ с протегната ръка към която се опитва да се добере Венъм във формата си на слуз, за да се слеят и за да спаси своя приятел-приемник. Тези момент нямаше да присъстват, ако се спазваше същинския характер на Венъм.

Нека отделя и няколко реда за злодея и неговия симбиот на име Райот.

Този герой не получи много развитие, неговата цел във филма беше да е просто зъл противник с малко повече умения  от опонента си. Създателите на филма не са му отделили много внимание, но визията му беше добра почти идентична с тази на черния си събрат, но една идея по-груба, това общо взето е така и в комиксите. Все пак Райот  имаше достатъчно злокобно излъчване и мисля, че  ще е достатъчно запомнящ се и в този си вид.

Силно се разучавах от късата и не до там ефектна битка, тези остриета и разкъсващи се създания можеха да пресъздадат нещо доста по-ефектно зрелище, но явно за това просто не остана време от предварителните романтични сцени.

Като за финал ще отбележа още веднъж, че аз не изпитвам негативни чувства към този филм, не е лош, но като филм.
Очаквате ли да видите онова страховито създание от комиксите или от анимациите тук, то е само визуално! Под дебелите черни мускули може да откриете Том Харди, но не и ярост, злоба и садизъм характерна за Венъм