Комикс ревю: „Железния човек: петте кошмара“

Комикс ревю: „Железния човек: петте кошмара“

21/11/2021 0 By Петър Бойчев

Номер 30 от Върховната колекция графични романи на Марвел отново ни среща с Тони Старк и неговите пет кошмара или иначе казано страхове.
Историята може да не е продължение на Железния Човек: Екстремис, но следва събитията написани от Уорън Елис и е добре да се запознаете и с тях.
Историята е написана от Мат Фракщън и в нея виждаме много повече човека в бронята, от колкото супер героят в червено и златисто. Попадаме във време ,в което Старк се е преборил с доста от неговите пороци, стои по-настрани от алкохола, но не и от красивите жени… Поел е голямата отговорност да застане на чело на Щ.И.Т., като директор.

Може би точно заради това ново лице, Тони ни разкрива неговите пет най-големи страхове, свързани с технологията на „Железния Човек“ и с него самия. И както в повечето случаи, когато всичко върви добре, това не е на добре. Появява се човек от миналото, който е събрал ярост и сили и иска да отмъсти.
Езекил, син на Обадая Стейн е успял да развие технологията на Старк и да я вгради директно върху хора.
С този нов вариант на оръжието, той иска да разруши цялата империя на своя най-голям враг и да поквари името на Железния човек. Използването на новата технология функционира, като живи бомби, взивяващи се в основни точки на компания Старк и това довежда до многобройните косвени жертви, които са добре дошли в името на отмъщението.


Една от тези жертви в поредния атентат е Пепър Потс, която също е на косъм от смъртта вследствие многобройните й наранявания. Тони е принуден да постъпи рисково и да и постави АРК реактор, за да я спаси.
В тези моменти ние виждаме привързаността на господин Старк към неговата вярна асистентка. Това дава още мотивация на Железния човек да овладее положението и с малко хитрост да залови злосторника и да спре всичките тези атентати, погубващи много хора.

Интересен момент в комикса е появата на Питър Паркър, първо само като фотограф, а после и като самия Спайдърмен. Това донася малко забавни моменти на фона на цялата мрачност на историята. Кратките подхвърляния и диалози между двамата герои също ни подсказват как са се развили взаимоотношенията между тях в миналото. Сега по-скоро може да кажем, че са просто от добрите , а не са добри приятели като едно време. Мен лично най-силно ме трогва „снимката“, която прави Паркар за вестника(в края на комикса) и точно заради нея толкова се радвам, че фотографът с двойна самоличност е в комикса, макар и за кратко.

Като заговорихме за визуалната част, която е дело на Салвадор Ларока бих казал, че в повечето моменти арта ми харесва, но има страници, в които фото-реализма ми идва малко в повече. За щастие не преминава личната ми граница, както в Екстремис. Балончетата с текста се четат лесно.Радват ме страниците, в които има няколко стила балони, показващи разликата в говора( когато се говори през бронята и без нея).

Крайното ми мнение за този комик е някъде по-средата. Добра мрачна история, с мотивиран враг. Който показва до къде може да стигне човек в стремежа си да отмъщава. Но честно казано ми се искаше още по-задълбочено разглеждане на самия персонаж на Езекил. От друга страна разкриването на петте кошмара на Тони ми хареса , както и това му по-сериозно поведение като директор.


Голямото послание обаче е друго според мен. В страниците на този комикс, създаден още през 2008г. виждаме ясно какви са методите на новите войни. В тях няма напълно ясни врагове, няма фронтова линия, но има множество случайни жертви от самоубийствени атентати на хора, решили да защитят каузата си по-най ужасния начин.