Комикс ревю: „Капитан Америка: Избрания“

Комикс ревю: „Капитан Америка: Избрания“

11/10/2021 0 By Петър Бойчев

Поредния комикс от Върховната колекция графични романи Марвел е вече факт.
Той е номер 28 и отново е посветен на Капитан Америка, но в много по-различна роля.
Ако харесвате военни филми, комикси и вярвате в честта, морала и всеотдайността този комикс наистина е за вас.
Историята е написана от Дейвид Морел, създател на книгите за Рамбо. Първите страници започват като стори борд на типичен американски военен филм за Афганистан(тема, която отново е доста актуална в последните месеци). Войник, копнеещ да се прибере при семейството си, разсъждава дали има смисъл да се води тази война. Въпрос, който определено е много важен. За негово нещастие попада в засада и трябва да се мобилизира, за да спаси себе си и своите другари.

Ефрейтор Джеймс Нюман полага всички свои сили, но му трябва помощ и тогава се появява Капитан Америка и заедно успяват да спасят целия екип. След края на битката обаче Капитана изчезва, като фантом. Единственият, който го е виждал, е Нюман, а всички други твърдят, че войникът е спасил всички съвсем сам…
На следващите страници виждаме Стив Роджърс в тъмна лаборатория видимо в не добро състояние.

Страниците разкрива, че нещата за героя никак не се развиват добре, той е в много лошо здравословно състояние и бързо губи своите сили. Това отключва нова способност, която му позволява да се свързва ментално с хора на големи разстояния. Един от тези хора е войникът, служещ в Афганистан.
Той потегля със своя екип към новата си задача- която е да открие и унищожи склад за оръжие, скрит в планинска пещера. Пехотинците попадат в капан в пещерата и в следствие на взрив остават залостени в нея. Ефрейтор Нюман е единственият незаклещен под скалите и само той може да открие път навън и да спаси всички. Тук започва същината на комикса, разкриваща вътрешната борба и страх на един обикновен войник, борещ се да оцелее. За негов късмет героят на Америка отново идва на помощ, но за нещастие не материално. Той изтича много окуражаващи думи и му разказва неговото минало, успех и не успехи и през какви вътрешни терзания и страхове е преминал и все още преминава, за да се превърне в символа, който е.

Разказът на Стив Роджърс показва един доста различен по-личен поглед на нещата, които вече знаем. Хилавото момче е трябвало да премине през много повече от един успешен експеримент. За да стане героя, който познаваме. Той е трябвало да промени най-вече самия себе си. С тази история авторът ни дава пример, че дори и супер героите имат вътрешни битки не по-леки от на всеки обикновен човек. В диалога между двамата войници се разкрива и друга болка на Стив. Той признава, че след своето събуждане открива, че хората са променени. Някак си по-злобни, неморални и алчни, копнеещи за неща, които преди не са били техен приоритет.

Капитана многократно повтаря своя морален кодекс на честта, не за да го наложи на войника в беда, я за да накара читателя да се замисли над думите му. Самият войник притежава всички качества и затова е един от избраниците на Капитан Америка.

Разказът може да повлияе много силно на читателите, каквато е и целта му. Артът също е един от факторите това да се случва много успешно – той е дело на Мич Брайтуайзър. Творецът пресъздава успешно, както военната обстановка в Афганистан, така и мрачните спомените на Кап. от Втората Световна Война. За по-голям ефект спомените са в тъмни или в черно-бели цветове, което допринася за обстановката, в която се намират героите. Листовете в пещерата са много тъмни, и потискащи, показващи ни трудната ситуация и борбата на ефрейтора, прокарващ си път между скалите в тъмнината с единствената цел да спаси своя екип.

Тази история не е класическият екшън, който виждаме в комиксите на Марвел. Тук мъжът със синия костюм и щит в ръка не побеждава всички. Това е история, която може да се случи на всеки и се е случвала на много войници и други хора на честта в различни точки на света. Тя е пример как трябва да съберем всички сили и да се мобилизираме, за да изпълним нашия морален дълг, който имаме като хора.

И въпреки, че тази история е много по-различна от всичко, което сме чели до сега, със сигурност може да се дава за пример на това как героите от комиксите може да са наши кумири, без да имаме техните сили.