Комикс ревю: „Пърси Джаксън: Похитителят на мълнии“

Комикс ревю: „Пърси Джаксън: Похитителят на мълнии“

01/12/2020 0 By kiril dimanov

Гръцката митология ме е пленявала още от съвсем малък. Боговете, простосмъртните, които преминават през всякакви приключения и предизвикателства, полу-богове, странни създания и какво ли още не!Пълно разнообразие. Всичко това е служило и продължава да служи за вдъхновение на книги, комикси и филми и днес ще обсъдим една точно така творба. Най-изненадващо(поне за мен) „Егмонт“ ни поднесоха графичната новела „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на Мълнии“, адатация по едноименната книга на Рик Риърдън. Какво обаче ни очаква вътре и добре ли се е получила адаптацията? Нека да видим!

Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Създателят на любимата на милиони читатели поредица Рик Риърдън обединява сили с едни от най-големите имена в света на комикса, за да разкаже историята на момче на път да разкрие предателство по-велико и от самите богове. Пърси Джаксън е на път да бъде изхвърлен от училище… отново. И това е най-малкият от всичките му проблеми. Напоследък чудовищата и древногръцките богове се пръкват навсякъде, вместо да си стоят по страниците на учебника му по история. А за капак на всичко, изглежда, че е успял да ядоса някои от тях. Истинската мълния на Зевс е открадната и познайте кой е главният заподозрян. Пърси има едва десет дни, за да открие и върне задигнатата собственост на повелителя на небето.

Звучи чудесно,нали? И наистина е. На сценариста Робърт Вендити, обаче му е поставена задача достойна за герой на Олимп- да адаптира утвърдена, модрена и любима на младежите(и не само) фентъзи книга от 352 страници в графична новела от 128 страници. И той,заедно с художника Атила Футаки и цветовете идващи от Хосе Виларубия се справят повече от добре с изпитанието си. Вендити е известен сред комикс феновете с работата си по комикси като “The Surrogates” на Top Shelf Productions, “ X-O Manowar” на Valiant и истории за Светкавицата, Зеления Фенер и Лигата на Справедливостта на DC.

Вендити успява да запази добро темпо на развитие на историята в тази комиксова адаптация и да даде лице на визията на Риърдън за тези митове в модерния свят. Да, тъй като това е графична новела няма как да се развие като нормална книга и доста моменти са пропуснати, но пък тези, които Вендити е запазил са всъщност доста ключови и подходящи за историята в тази и форма, без да затлачва излишно действието. Лично за мен не бе трудно да опозная героите, но виждам как за човек, който посегне първо към графичната новела преди книгата, това може да се окаже проблем.

Въпреки това Вендити показва достатъчно важни елементи за характерите на персонажите и особено Пърси, така че да ви допаднат и да си намерите любимци. А пък и по плавното и кратко развитие на история може да я направи и по привлекателна за по голям кръг от читатели. Единственият минус е, че в тази адаптация липсва така типичния и приятен хумор на Риърдън, което дава усещане за твърде сериозна история, но това може да е проблем за едни и плюс за други.

Артът на Атила Футаки(работил върху заглавия като Конан на Dark Horse и “Severed” на Image) вдъхва нов живот на творбата с оригиналността си. Футаки нито се стреми персонажите и света, който населяват да изглеждат като в кориците на книгит, нито пък като актьорите във филма(и Слава Богу за това). Всъщност нарисуваните от него герои изглеждат поне според мен доста близо до това, което човек четящ книгата би си представил, като имам само една единствена забележка: на места Пърси и компания излгеждат по-големи от колкото би трябвало да са или поне аз оставам с впечатление за 17-18 годишни. Боговете и създанията, които виждаме Футаки е изобразил зашеметяващо и доста правдопободно излегеждащи. Към сцените били те по-спокойни или с екшън е подходено с чудесна нотка реализъм и внимание към детайлите.

Естествено, към всичко това добавяме и приятните цветове на Хосе Виларубия, които според ситуацията са хем деликатни, хем експлозивни. Минорният отенък на цветовете също така ни напомня, че това все пак е сериозна история, където всеки момент може да се случи нещо опасно и драматично.

Отделям и заслужено внимание на превода на комикса от Александър Драганов, който освен чудесен преводач е и също толкова добър автор. Александър не за пръв път превежда творби от света на Рик Риърдън, тъй като негови са преводите на поредиците „Героите на Олимп“, „Магнус Чейс“, „Боговете на Асгард“ и „Изпитанията на Аполон“. Поради това, всичко което ще видите и в графичната новела като превод е напълно изпипано и се усеща съвсем естествено, като чудесна добавка от цялата тази вселена.

И така, „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на Мълнии“ е добра, увлекателна и лека за четене комикс адаптация, която бих препоръчал вместо филма и то с две ръце. Да, по-хубаво е разбира се да започнете с книгата, но определено си струва да обърнете внимание и на графичната новела, но с ясното съзнание, че все пак е различен вид медия. Приятно четене и до следващия път!