Лексикон: Благой Д. Иванов a.k.a Uzumaki

Лексикон: Благой Д. Иванов a.k.a Uzumaki

07/02/2020 0 By kiril dimanov

1. Как се казваш (име и псевдоним)?

Казвам се Благой Иванов и обикновено слагам инициал Д. по средата, за да не ме бъркат с един мургав шампион по самбо. В интернет често използвам ника UZUMAKI, който съм взел от великия Джунджи Ито, a не от инфантилния Масаши Кишимото.

2. Представи се накратко на нашите читатели.

Киноман, библиофил и меломан, ценител на марков ферментирал малц.

3. Откъде си?

От София.

4. Как се самоопределяш (писател/ художник/косплейър/video creator/друго?)

Определям се най-вече като попкултурен наркоман, но интересите и заниманията ми далеч не се ограничават само с нърдията, просто тя ми е най на сърце. Paботя като редактор в издателство „Сиела“, което е едновременно предизвикателство, чест и огромен кеф, но успоредно пиша книги и участвам активно в скандалния видео подкаст Inglourious Kunts.

5. Кога започна да се занимаваш с писане?

Мисля, че бях на 11 или 12 години, когато за пръв път опитах, но по-сериозните ми начинания започнаха, когато бях на 15 или 16. Публикувах първия си разказ, когато бях на 17.

6. Откъде черпиш вдъхновение?

Буквално навсякъде човек може да открие вдъхновение. Разбира се, то най-често те потупва по рамото в две конкретни ситуации – когато консумираш (каквото и да е) изкуство или когато си в някаква социална среда.

7. Кой е любимият ти герой (от комикс, книга или филм)?

От комиксите е Брус Уейн. От книгите ще посоча два изключително противоположни образа – Лора Шейн от „Светкавица“ на Дийн Кунц и Хауърд Роурк от „Изворът“ на Айн Ранд. Любими кино персонажи са ми по-сивите такива – тези, които са в по-мъгливия морален спектър, като Хари Коул от „Разговорът“ на Франсис Фрод Копола и Xapмоника от „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне. B този ред на мисли – огромен фен съм на Уолтър Уайт от „Breaking Bad“ и на Ръстин Коул от „True Detective“, които може като формат да са телевизия, но като естетика са първокласно кино. Тук бих вкарал също братчето и сестричето от „Grave of the Fireflies“ на Исао Такахата. Последният пример е удивителен с това, че докато гледаш този непреходен шедьовър, осъзнаваш, че ти пука за рисувани герои повече, отколкото понякога ти пука за реални хора.

8. Смяташ ли, че героите от комиксите/книгите могат да служат за вдъхновение в реалния живот?

Да, но не смятам, че човек трябва да базира собственото си или чуждото възпитание единствено върху тях, ако това намеква въпросът. Те са по-скоро подправка и могат да ти помогнат да разчупиш различни перспективи, правила и табута. Най-важното възпитание би следвало да идва от семейството или от средата, в която прекарваш основното си време. Затова е ужасно важно родителите и преподавателите да обръщат внимание на децата, да стимулират интересите и талантите им, да ги насърчават и да не се опитват да ги превръщат в собствени копия, а да им дадат възможност за индивидуално развитие.

9. Кой е най-големият злодей за теб от комиксите/книгите.

Ще си позволя да цитирам чудесната и силно препоръчителна книга „Делюзията Бог“ на Ричард Докинс: „Струва ми се, че старозаветният Бог е и най-неприятният персонаж в цялата книжнина, попадаща под знаменателя „фикция“. Епикризата му сигурно ще включва и следните характеристики: той е не само ревнив, но и се гордее с това; дребнав, несправедлив, мнителен и маниакално властолюбив; отмъстителен и кръвожаден, с рецидив в сферата на етническото прочистване; женомразец, хомофоб и расист; склонен към инфантицид, геноцид, филицид и пестилентност; за капак е и мегаломан, садомазохист и капризно злонравен дерибей.

10. Сподели 3 любими книги/комикси.

Cписъкът е огромен, но ще посоча няколко примера напосоки. Три любими книги: „Пътят“ на Кормак Маккарти, „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг и „Z-та световна война“ на Макс Брукс. Три любими комикса: „Watchmen“ на Алън Мур, „Kingdom Come“ на Марк Уейд и споменатия вече Ито с „Uzumaki“.

11. Сподели любимата си фраза от комикс, книга или филм.

Навярно е твърде банално, но все пак: „Rosebud.“ Редица български творци, особено в седмото изкуство, трябва да разберат, че гениалните неща могат понякога да бъдат изразени буквално с една дума. „Гражданинът Кейн“ не е шедьовър, защото някой така е решил, а защото Орсън Уелс и Херман Манкевич напипват най-верните художествени тонове и ги поднасят виртуозно, елегантно и с могъщ емоционален ефект. Учете се от великите и има шанс да станете поне добри.

12. Сподели любима сцена от филм.

Твърде труден въпрос и непосилна дилема между десетки заглавия. От сцената с душа в „Психо“ на Алфред Хичкок през пустинния пролог в „Заклинателят“ на Уилям Фридкин и воайорското насилие в „Profondo rosso“ на Дарио Ардженто до обръщането на Анакин Скайуокър към Светлата страна в „Завръщането на джедаите“ и фанатичната процесия в „Седмият печат“ на Ингмар Бергман – ще спра с тези пет, че иначе няма да ми стигне дигиталното мастило. Добре де, I can’t help it, ще добавя още пет: цирковата песен от „Изроди“ на Тод Браунинг, монолога пред огледалото в „25-ият час“ на Спайк Лий, раждането на ксеноморфа в „Пришълецът“ на Ридли Скот, ритуала с екзорсизма в „The Wailing“ на Хьон-джин На и складовия badass кьотек в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ на Зак Снайдър. Еклектичният списък обаче продължава и е плашещо дълъг, така че спирам, докато е време… He, момент – за десерт добавям и епизода с отражението от „Контакт“ на Робърт Земекис.

13. Каква е твоята оценка за писането на комикси в България и за правенето на косплей?

Косплеят никога не ми е бил особено интересен, но що се отнася до комиксите – абе май има сериозни подобрения в тая посока. Няколко прекрасни проекта видяха бял свят през последните 2-3 години, а доколкото знам, предстоят още такива. Дано повече хора им дадат шанс, гарантирам им, че ще бъдат удивени от високото качество.

14. Има ли почва за развитие на твоята дейност в България или как е спрямо чужбина?

Ако под моята дейност в случая се има предвид писателската професия, краткият отговор е не. Има обаче някаква светлина в тунела и се надявам да не е приближаващ влак, а да е изход от закостенялото ни и селяндурско статукво. Сякаш напоследък жанровите творчески начинания са по-разпознаваеми, по-котиращи се и по-тенденциозни у нас. Надявам се това да е предпоставка за някакъв ренесанс, а не временна аномалия.

15. Какво искаш да се промени в света или с теб?

Искам светът да е по-критичен към суеверията, идеологиите и трибализма. Искам аз да съм по-организиран и дисциплиниран.

16. Marvel или DC фен си? (Или друг бранд комикси?)

DC.

17. Последното нещо, което чете (комикс или книга)?

Последното, което прочетох, беше по работа, но пък се оказа дяволски приятна работа: „Кървавият портокал“ на Хариет Тайс. Чудесен трилър, който горещо препоръчвам.

18. Последното нещо, което гледа на кино?

„1917“ на Сам Мендес. Всеки, който ви каже, че този филм не става, не разбира от кино. В последните дни обаче наваксах (по алтернативен начин) с три миналогодишни филма, които малко или много също нашумяха: „Доктор Сън“ е лош и можете да го пропуснете, „Honeyland“ е любопитен и е окей да се види, а „Uncut Gems“ е великолепен и смятам, че е задължителен.

19. Кое предпочиташ – комикс/книга или тяхната адаптация на екран?

Мит е, че адаптациите винаги са по-лоши от техните първоизточници. Понякога има прекрасни и неоспорими изключения. Не е в това въпросът обаче – ако нещо е добро само по себе си, от това печели всеки читател или зрител. Не търсете антагонизъм между изкуствата, защото рискувате да се проявите като необразован или арогантен тъпанар. Чисто и просто търсете доброто изкуство и се опитвайте да го разпознаете. Ако попаднете на такова, ще бъдете с една идея по-щастливи.

20. Какво обичаш да правиш най-много?

Да спя.

21. Любимата ти мъдрост или лозунг?

Ако не греша, Фридрих Ницше беше казал, че убежденията са по-голям враг на истината от лъжата. Окей, да приемем, че е така. Самото твърдение обаче е парадокс… а аз обичам парадоксите.

22. Отправи пожелание или препоръка към нашите читатели.

Бъдете рационални и любознателни, не изпадайте в крайности и се пазете от предразсъдъци.