Лична Класация на Супер геройските филм от 2018та

Лична Класация на Супер геройските филм от 2018та

27/01/2019 0 By kiril dimanov

Ех, най-после успях да изгледам и последния супер геройски  филм за миналата(2018) година, а имено „Аквамен” и този път реших да пробвам кратка лична класация на всички комикс филми, които ни носеха емоции на големия екран през нея. Смятам  да включа дори анимираните кино филми  за супер герои, защото за мен щом си  е излязъл на голям екран, а не директно на BluRay и DVD си е редно  да влезе в класацията, въпреки различията между филм  с актрьори и рисунки или CGI  образи. Няма да включа единствено пълнометражния анимационен  филм по “Teen Titans Go!”, защото не съм го  гледал и нямам и  намерение, просто не е за мен. Но за сметка на това “Into the Spiderverse” и “Incredibles 2” ще заемат своето място.

Отново напомням- това е само моя ЛИЧНА класация, мое мнение, така,че не се палете ако не съвпада с вашата. Просто споделете как вие бихте подредили филмите и нека се забавляваме, за това сме тук  все пак! 😉

И така, имаме 8 супер геройски  филма за 2018та и ето как ги подреждам аз:

8.“Ant-Man and the Wasp“– това, че го слагам на последна позиция в никакъв случай не означава, че е лош филм, просто на фона на всички останали не е кой  знае какво. Дори по разработените и познати стандарти на MCU филма си е някак…обикновен. Може би просто не уцели годината, в която  да се появи, може би  защото на мен Ант Мен не ми е особено интересен, дори и в комиксите(всъщност там предпочитам Ханк Пим, а не Скот Ланг), но пък все пак е забавен  за гледане. Но само толкова. Навремето първият ми допадна, беше свеж, а този беше още от същото, но сега нямах нужда от същото. За сметка на това обаче Пол Ръд и компания си остават на ниво, ефектите с  уголемяването и смаляването  са забавни, екшънът бива. Е, можеше да има по запомнящ  се злодей, но не е за първи  път. Продължаваме с…

. 7.“Incredibles 2”– пъравата част на тази невероятна анимация, все още е известна като” Истинския филм за Фантастичната Четворка”, и с право.  И ето как години по-късно излезе и продължението. Може би прекалено много години по-късно, но  все пак “Incredibles 2” прави ,това, което  трябва-показва ни приключенията на супер семейство Пар, като  семейната динамика отново е повече от добра.  Така, че който ще прави нов филм за Фантастичната Четворка може и от тук  да си води бележки.  Още повече,  че рядко вече виждаме супер геройски  филми с нови, оригинални супер герои създадени за филма и които не идват от комикс страниците. Филмът не е нещо новаторско както  беше първата му  част, но пък си остава истинско забавление за цялото  семейство, а и даже и  да няма човек  деца пак си  е добро прекарване на времето.

6.“Venom”– Венъм имаше много премеждия, докато се добере до солов филм на голям екран, но  ето, че Сони най-накрая осъществиха проетка си. Е, живеем във време, в което получаваме по 6-7 комикс филма на година и „Венъм” нямаше с какво  много  да се открои…освен точно  с това. „Венъм” се усеща като малък, непретенциозен супер геройски филм, както когато ги правеха през 2004та например. Филмът много добре е наясно какво точно е и това е една от силните му страни. Ако човек не го приема насериозно, а само  се отпусне и забавлява както прави и Том Харди, в ролята на Еди Брок/Венъм, може да си изкара едни приятни 2 часа. Да, за мен Венъм без Спайдър-Мен не е Венъм, а това което  видях на екрана определено не беше Венъм, злодеят е плосък като дъска за гладене, а историята е като части от различни пъзели, сглобени  заедно, но понякога имаме нужда точно това- да си припомним простите времена, когато не всеки комикс филм трябваше да е грандиозен  епос, не всичко бе една гигантска вселена, а просто малък  филм за тип със супер сили. „Венъм” не е нещо кой знае какво, но определно  е по-забавен от „Ant man and the Wasp”. Няма обаче как да се мери  с филмите, които  следват.

5. „Deadpool 2”– тук Райън Рейнолдс ни дава още от всичко, което получихме при първия филм, но умножено по две. Въпреки, че „Deadpool 2” е екшън комедия, която  разчита на колкото се може повече мета-шеги  за два часа, все пак има и доста сериозни моменти, които движат историята и показват ,че Уейд има сърце на герой. По един странен начин, филмът успява да държи добър баланс между хумор и сериозност, а за мен лично това е важен  елемент. Имено чрез този баланс, филмът изпълнява целта си  доста добре- забавлява, но и показва, че Дедпул не е просто простак и убиец и ми се ще повече хора го разберат. А пък сцените след надписите са черешката на тортата- черешка, която ще ви задави  от смях!

4.„Aquaman”-Джеймс Уан за пореден път показва, че е е отличен режисьор като ни доставя филм, който лично аз усетих като лек приключенски  филм тип „Индиана Джоунс”, обаче със супер герой вътре. Втората половина на филма е особено впечатляваща, защото е екшън комедия фрашкана до козирката с фантастични аниме-подобни  елементи и именно тогава „Аквамен” се надскача с всяка следваща сцена. Филмът си е „cheesy” до дупка, но по един добър и  свеж начин, който ми изпълни  сърцето и успя да ме забавлява. Химията между Мера и  Аквамен е добре представена, връзката им е доста като  в комиксите, Black Manta изглежда страхотно и нямам търпение да го видя отново, а злодеят Орм има доста разбираема мотивация. Е, да самият Аквамен като  персонаж не е това, което познавам от комиксите, по скоро  се държи като 90тарската си  версия, но се усеща, че нарочно  е дадено  време и пространство на персонажа да се развива, въпреки, че Джейсън Момоа играе себе си…но пък му е адски забавно!

3.“Black Panther”- не го  слагам на толкова високо място, за да съм актуален с политкоректната вълна , която ни  залива. За мен са важни филмите като качество, а този определно има такива, но е факт, че дойде в удобен момент. И преди казах, че за мен най-важно в тези филми е как е предстаевен характера на персонажа и този филм  се справя идеално със задачата. Т’Чала е точно  това, което е и в комиксите създадени от Стан Лий и Джак Кърби- достоен крал, който е раздвоен между задълженията си като  такъв и отговорнастта си като супер герой, но успява да поеме тежкия товар на плещите си и да се превърне в различен крал  от всеки друг сядал на трона на Уаканда. Филмът също  така има чудесен баланс между сериозност и хумор- има точно  4 майтапа, които при това са съвсем на място без да развалят сериозните моменти по тъп начин както  в други филми на Марвел… и не само. С това филмът за мен бе чудесна глътка свеж въздух и подобаваща репрезентация на персонажа на големия екран. Тук обаче трябва д си кажа, че колкото и  да го харесвам просто не съм съгласен  за номинацията му  за Оскар. Не, не съм расист, но е ясно  защо този  филм  е номиниран. Каквито и от гореспоменатите качества да притежава, то той си остава комикс филм, който не може да достигне „Черния Рицар” например.

2.“Avengers: Infinity War”– един филм, който бе подготвян и очакван цели  10  години. И чакането  си  заслужаваше, тук всяко парче от Марвел пъзела се подреди за да ни покаже как героите могат да се обединят в лицето на огромна заплаха, въпреки различията, но и все пак  да не излязат абсолютни победители.  Тук отново се среща така желаният от мен баланс между  хумор и сериозност,  като най-сетне в този филм видях Тор такъв,какъвто винаги съм искал, след като  лично  за мен той бе превърнат в абсолютен клоун(да, не Харесвам „Тор: Рагнарок”, съдете ме). Танос пък обра точките като страхотен злодей, чиято мотивация ме накара да се замисля „Абе, той може и  да е прав”. Единственото, което малко ме разочарова е, че все пак очаквано никой от големите герои не загина геройски, а вместо  това загинаха героите, за които много преди  филма се занеше, че имат обявени нови  филми, което отне емоцията от смъртта им, но какво пък, На фона на целия филм това е дребна работа. Но кой ли филм съм  сложил на първо място, надскачайки този Марвел  епос?

1. “Spider-Man: Into  the Spiderverse”– смейте ми  се ако щете, но за мен  тук Сони най-сетене успяха да схванат какво определя характера на Спайдър-мен и то без грам помощ от Марвел/Дисни. И отново казвам- не го  слагам на първо място,защото Майлс Моралес е черен. Този филм, към който първоначално бях адски скептичен особено като  видях Spidеr-Ham  ме изненада като бомба в шоколадово яйце. В него има всяка съставка, която прави и комиксите специални- сърце, драма, хумор и експлозивен екшън и всичко това е опаковано в чудесен анимиран  стил. Най-спечелващото обаче бе, че тук най-сетне бе показано какво означава да си  Спайдър-Мен:да поемеш отговорност,  да не се предаваш, да вярваш  в себе си въпреки проблемите, както  в личния, така и в супер геройския живот. Не само Майлс, но и Питър, когото видях бяха най-добрата репрезентация на Спайдър-Мен, която  съм  виждал на голям екран. На ред с хумористичните моменти има и сцени, които ти  стягат сърцето, но карат зрителя да разбере, че животът на Спайди не е само  шегички и закачки, а напоследък феновете на Паяка забравят това. Динамиката между  Майлс и Питър като ученик и учител е страхотна и въпреки наличието на други Спайдър герои, никой от тях не е направен  да изглежда по велик от останалите. Това бе един от проблемите ми със „Spider-Man:Homecoming”(пак ме съдете, все ми е тая)- Тони бе изкаран  по -готин от Питър. Чичо Тони, както му казвам  вече аз. В “Spider-Man: Into  the Spiderverse” не е така- Майлс не е направен по як от Питър или обратното. Злодеят в лицето на Кингпин също има много човешка мотивация и го  разбирам напълно. Това за мен е бижуто на изминалта година и най-добрия Спайдър-Мен филм , защото разбира духа и есенцията на персонажа.

Толкова от мен, както  казах това си  е лично мнение, така че няма нужда от спорове, нека само  да се забавляваме! Споделете вашата класация в коментарите и не забравяйте да уважавате мнението на другите.