Комикс ревю: „ Невероятния Спайдър-Мен: Назад към Началото“

Комикс ревю: „ Невероятния Спайдър-Мен: Назад към Началото“

06/06/2020 1 By kiril dimanov

През годините Спайдър-Мен е претърпявал какви ли не промени в комиксите, някои добри, други лоши, а трети просто нелепи. И след като дълго време той бе милиардер със своя собствена компания за технолгии(напомня ли ви на друг комикс персонаж?), а връзката му с Мери Джейн бе продадена на Мефисто, през 2018та Марвел решиха да натиснат бутона за рестарт и да върнат персонажа към корените му, към това което го прави Спайдър-Мен.

Днес ще видим дали с тази задача са се справили писателят Ник Спенсър и художника Райън Отли в комикса „ Невероятния Спайдър-Мен: Назад към Началото“, издаден на Артлайн.

И така, още в началото ни става ясна посоката, в която Спенсър насочва Питър Паркър- неговията така наречен „Късмет на Паркър“ се завръща с пълна сила. Питър има чудесна работа в Дейли Бюгъл, колегите в университета му се възхищават и живее в сравнително добър апартамент с двама съквартиранти, единият от които е злодея Бумеранг и хич не става за съквартирант. Липсва единствено изгубената му връзка с Ем Джей. И хоп, „Късметът на Паркър“ заработва и Питър е обвинен в изплагятстван научен труд, след което губи и работата си в Бюгъл, а леля Мей му дръпва такава реч на тема отговорност, че дори аз се засрамих.За капак на всичко, останалите герои се държат дръпнато със Спайдър-Мен. Все пак се случва и нещо хубаво- Питър се събира с Ем Джей. Всичко това връща Спайди там където феновете обикновено предпочитат да го виждат- в живот изпълнен с ежедневни проблеми, като при всички нас, но въпреки това Питър винаги намира сили и начин да се справи. Той продължава напред с вдигната глава и следвайки сърцето си.

Всичко това е важно, защото показва до каква степен Спенсър познава персонажа и важните за него черти. Необходимо е Питър да преживява такива несгоди ден след ден, не защото е неудачник, а защото преодоляването им го правят героя, който е. Това е било така още от създаването му. Ако се обърнем назад към любимата ни анимация с него от 90те ще видим, че там също бе така, както и във филмите на Сам Рейми.

Основен момент в историята тук е, когато Питър и Спайдър-мен стават две отделни същества. Питър най-сетне може да живее нормален живот, защото Спайдър-Мен все още е тук за да пази града. Но без Питър този Спайди няма чуство за отговорност и морален компас и е абсолютен егоист. Така Спенсър ловко ни напомня друга важна черта на героя- Спайдър-Мен е синоним на отговосността. Без чуството му за отговорност и без случилото се с чичо му Бен, Питър щеше да си остане точно като този Спайди. Нещо, което не бива да забравяме.

Ник Спенсър има трески за дялане, когато се опитва да пише за по сериозни герои(Капитан Америка), но що се отнася до такива, които имат чувство за хумор, то имено там Спенсър е на правилното място. Спайди няма да е Спайди без шегите си, които варират от поп културни препратки до нацелване на слабите места на злодеи, че и думи по адрес на другите герои и Спенсър умело изпълва диалога му точно с това.

В историята има и достатъчно изненадващи обрати, които същевремено са и чисто забавление. На места сюжетът е объркващ поради нелинеалноста си, но се свиква бързо. Не запознатите със случилото се в живота на Питър преди всичко това може също да се зачудят за някои от нещата, които ще видят тъй като въпреки, че е ново начало този комикс не се преструва,че предните събития не са се случили. На няколко пъти Спенсър прави препратки към тях, но не мисля, че това трябва да спре нов читател да посегне към комикса.

Минаваме към арта дело на Райън Отли, който е известен най-вече с работата си върху „Invincible” на Робърт Къркман. Отли успява да влее нов живот в поредицата, като стилът му кара комиска да изглежда по-весел и приветлив. Екшън сцените изобразени от художника са наистина фантастични, особено тези, които скачат на две страници, а и също така са показани с добро темпо. Ако сте поглеждали арта в „Invincible” то тук няма да видите нещо по-различно, но пък Отли успява да прокара познатите герои и злодеи през своя стил и те все пак да изглеждат разпознаваеми. Единствената ми критика към стила му е, че и тук някои то лицата на персонажите изглеждат еднакви някак си, поне на места. Има и история с Мистерио рисувана от Умберто Рамос, чийто стил аз лично обожавам и тя изглежда още по-страхотно. А пък галерията с алтернативни корици рисувани от различни комикс майстори, сред, които и невероятния Джон Ромита Старши е черешката на тортата!

Преди да завърша няма как да не похваля и превода на комикса, дело на Здравко Генов, който за пореден път доказва,че е толкова добър в тази работа, колкото Спайди в плетенето на мрежи!

В заключение ще кажа, че „Спайдър-Мен: Назад към Началото“ не е най-главозамайващата история с Паяка, но определено е забавно и добро начало към това, което следва нататък. Надявам се, че от Артлайн ще успеят да издадът още от поредицата, но не забравайте, че това зависи толкова от тях колкото и от нас самите! Толкова от мен и до нови срещи, Супер герои!