Комикс ревю: „Изумителните Х-Мен: Опасни“

Комикс ревю: „Изумителните Х-Мен: Опасни“

11/03/2021 0 By kiril dimanov

Върховната колекция графични романи Марвел достигна своя фатален брой 13 в лицето на „Изумителните Х-Мен: Опасни“ от Джос Уидън и Джон Касадей. Това всъщност е и втори том, който продължава историята започнала в „Изумителните Х-Мен: Надарени“(брой 2 от колекцията). И е също толкова изумителен. Преди да видим обаче защо, нека спомена и, че на времето издателство Джема издаде първите 4 броя от този том, но в два двойни броя и сега съм повече от радостен да имам цялата арка в този и вид.

След като над главата на Х-мен все още висят проблемите предизвикани от създадения „лек“ за мутанти, както и шумотевицата от битката им с извънземния Орд от Погромсвят, героите ни ще се изправят пред враг, за чието съществуване дори не са подозирали. Враг, който всъщност ги познава повече от колкото предполагат, знае всеки техен ход, всяка бойна техника. И чрез представянето му Уидън вдига напрежението, както и моралната дилема двойно повече.

Не само това, но Уидън много ефектно успява да комбинира два важни аспекта, които винаги са присъствали в историите с мутантите: първо, да действат като супер геройска група ИЗВЪН училището си и второ, когато имат проблем за решаване вътре в него този проблем да е наистина личен. Джос Уидън умело поръсва началото на историята точно с излизане на екипа извън рамките на Академията за надарени за да ни напомнят, че те все пак са супер герои и желаят да помагат като спират заплахи, които не се предизвикани само от мутанти като Магнито и компания. Това пък от своя страна дава път на един кратък, но много ценен момент за среща с друг Марвелски екип герои и мога само да изръкопляскам, защото според мен той се усеща напълно логичен, органичен и ненасилствен както ги правят в комиксите(че и филмите) днес. Все пак комиксът е за Х мен и гостите не бива да се появяват за да отмъкват вниманието от тях, но да останат точно толкова колкото е необходимо за да се порадваме на срещата.

Разбира се, оставайки верен на себе си Уидън прокарва и типични си хумор в диалозите, като на някои места това разведрява обстановката, но пък на други просто не седи естествено. За сметка на това,обаче хуморът в никакъв случай не излиза от устата на нетипични за подобни шеги герои, което все пак говори, че Уидън не се опитва да ги превръща в нещо, което не са. Той дори оставя достатъчно време на всеки един персонаж от екипа да се изяви без да набляга повече на едни и по малко на други. А в комикс с екип герои това е доста важно да се постигне. Диалозите също са интересни и заемащи вниманието, като от тях ясно си личи какво изпитват героите ни в даден момент.

Важен елемент, който искам да отбележа са чудесната мотивация, която Уидън вдъхва на появилия се злодей- мотивация, която ще ни накара да се запитаме кой всъщност е злодея в случая и е нещо повече от обичайното „Ами аз просто съм зъл и искам да владея света.“ Също така много ми допада и как Уидън показва силите на някои от Х-Мен екипа в по-развита насока, на каквато рядко се обръща внимание и често феновете ги подценяват заради това. Авторът успешно показва офанзивните сили на познатите муцуни като Циклопа, Върколак, Звяра и Колоса, но още по-добре показва на какво всъщност са способни Ема Фрост и Кити Прайд както в офанзивен, така и в дефанзивен план. Как всъщност телепатичните сили могат да се използват за да се спасяват хора ефективно? А как Кити може да спаси доста хора и също така да докаже, че може да нанесе повече щети от ноктите на Лоугън? Е, тук ще разберете, защото Уидън доста убедително доказва, че Призрачната котка може не само да минава през стени.

Артът на Джон Касадей и тук продължава да е на ниво, както си беше и в „Изумителните Х-Мен: Надарени“. Той по чудесен начин открива историята с илюстрация на Колоса върху Х самолета, която се простира на две страници и веднага грабва окото и вниманието. И така продължава да е и до самия край, като Касадей преминава през актрактивни и динамични екшън сцени, които изключително добре визуализират силите на мутантите, през моменти, в които персонажите комуникират и емоциите им са повече от различими. Така Касадей придава значимост на всяка сцена, но и засилва тежестта, която ще се усети в някои по-специфични места, дори и без думи.

„Изумителните Х-Мен: Опасни“ за мен подейства като добро прочистване след малко лошия вкус в устата, който ми остави „Върховните“. Определено това е супер геройска история в пълния и блясък, която ще е добро попълнение в колекцията ви.