Става ли за четене? Отмъстителите:Всеки иска да управлява света

Става ли за четене? Отмъстителите:Всеки иска да управлява света

14/12/2019 0 By kiril dimanov

След като преди известно  време се впуснах в книжното супер геройско приключение „Спайдър-Мен: Вражеска Атака”, издание на Сиела, реших че е назрял момента и за следващото. Книгата за Спайди ми допадна доста, което и ме накара да дам шанс и на „Отмъстителите: Всеки иска да управлява света” от Дан Абнет и отново издадена от Сиела. Всъщнот тя излезе по книжарниците много преди „Спайдър-Мен: Вражеска Атака” и ако не бъркам бе някъде преди появата на „Avengers: Endgame” по кината. Доста се чудих дали  да я взема още тогава, тъй като по принцип книжните адаптации на супер геройски истории обикновено  са със спорни качества. Но както вече казах, книгата за Спайди ми вдъхна смелост и ето ни тук сега. Забавих  се с прочитането поради ограничено  време, но това не пречи най-сетне да си кажа мнението, нали? 😀

За комикс феновете сред вас автора Дан  Абнет може да е познат с работата си върху поредици като „The Punisher”, „War Machine”и „Annihilation: Nova”,но е работил и за DC и за 2000 AD, както и още много други. Библиографията му е доста впечатляваща, което го прави някак си логичен избор за тази супер геройска проза, тъй като познанията му над персонажите, с които  работи тук никак не са малки.

Още от самото начало е хубаво  да знаете,  че макар книгата да е обявена като История от вселената на Марвел, това не значи MCU(Marvel Cinematic Universe), а комикс вселената. Това означава,  че тук ще видите герои, злодеи и организации, които не са се появявали във филмите, или ако  са , то  тяхната роля там  е била съвсем различна. Самите Отмъстели също  се държат повече както е характерно  за комикс персонажите им, а не за филмовите такива(да, имат разлики), което може да обърка тези от вас които посягат към книгата познавайки ги само от там. Но пък може би точно това ще ви накара да посегнете и към комиксите за да разберете разликите. Комикс феновете пък няма да видят нещо непознато, даже мисля, че появата на някои персонажи, които не са изгрявали все още на екран ще ви  зарадва,  защото те останаха малко поразбравени  дори  и  в комиксите.

В „Отмъстителите: Всеки иска да ушравлява света” ще видим как внезапно  светът е изправен пред няколко заплахи от различни места, но видимо не свързани  една с друга. Тоест, злодеи се опитват да завладеят света, но не работейки  заедно с цел „Разделяй и владей”,  а просто  „Владей пръв”. Всички комуникации са изключени, а героите сами или по двойки поемат по различните краища на света за да спрат заплахите. Интересното, обаче е че никой от тях не знае, че другаде има различна заплаха от тази, с която  се бори. Нека видим и какви са те:

Барон фон Стръкър

Капитан Америка е в Берлин, където се опитва да спре подъл, но доста на бързо  скалъпен план на Хидра и техния водач Барон фон Стръкър. Дори на Кап му прави  впечатление, че толкова прибързани  действия не са в стила на Хидра.

Ултрон

По същото  време Айрън Мен е във Вашингтон, където пък Ултрон се опитва да завземе света за себе си. Това тук обаче си  е комиксовия Ултрон, изобретен от Ханк Пим и доста по опасен от този  във филма.  Айрън Мен ще получи и добре дошло подкрепление в лицето на още един отмъстител, но няма да издавам.

Дормаму

Някъде из Сибир, Тор ще трябва да се справи с могъщата магия на Дормаму, като  Богът на гръмотевиците също ще има внезапно появил  се съюзник. И не, не е Доктор Стрейндж за жалост, но пък него  го споменават поне.

Висшата еволюциона форма

Брус  Банър пък се намира в далечния и екзотичен Мадрипур. Там той и неговото  алтер его Хълк ще се изправят пред гения на Висшата Еволюциона форма(The High Evolutionary на англисйки). Дали Банър ще удържи фронта без да се превърне в зеления гигант?

Ц.Е.Л

И последно, Черната Вдовица и Ястребово око пътуват към Дивата Земя, където няма да им  се наложи да се бият с динозаврите, а с организацията от учени-престъпници на има Ц.Е.Л( A.I.M).

Както казах всичко това се случва едновремено, но само защото някой друг дърпа конците на лошите принуждавайки ги  да се състезават за владеенето на света. На Отмъстителите ще им се наложи да разрешат и тази загадка и някак си  да излязат победители.

Честно казано за мен лично  това, че книгата е разделена на пет отделни, но  едновременно случаващи се събития на моменти действаше досадно. Да, структурата на историята го изисква, това и  е идеята все пак, но въпреки това досадата идваше основно от това, че колкото и  добър писател  да е Абнет някои от петте приключения за мен бях по- интересни  от други. И точно когато ми  ставаше все по любопитно как ще се справи Кап с Хидра или чий мозък ще се окаже по-голям- този на Банър или на Висшата Еволюционна форма изведнъж трябваше да чета друго. Не ме разбирайте погрешно, Абнет определено  се е постарал  да обърне равно  внимание на всяка история, но просто  съм по-голям фен на някои герои/злодеи от колкото на други, което  довежда до този ефект. Напълно  е възможно  при  вас това да не се случи.

Оставяйки това на страна, Дан Абнет всъщност се справя доста добре със основната си  задача- да докаже, че приключенията на тези герои основно разказвани  в картини, могат да бъдат доста добре пренесени и само в думи.  Ако се замислим повече, всъщност бързо ще стигнем до извода, че ако „Отмъстителите: Всеки иска да управлява света” беше комикс история, то щеше да е много амбициозен проект: различни злодеи, различни места, където  се развива действието и свързваща се в едно история. Не, че не е правено, но все пак си изисква време, добър художник и здрав труд за да може всичко това да бъде предадено  добре.

Абнет съвсем сам тук напряга мускули, които ако пишеше комикс не би му се наложило да ползва за да опише действия и случки, които иначе ходожника би изобразил.  Единствено при по-големите екшън сцени се забелязва как навика на Абнет да пише в комикс формат се проявява, тъй като там е малко прекалено описателен.

В други моменти пък Абнет решава да се възползва напълно от въображението на читателя като ползва по обогатени ментални визуализации- например описва вятъра в ушите на Ястребовото око по време на скок от самолет, моменталните промени в държанието на Черната вдовица за да раздразни врага си и др. От вас зависи  да се възползвате от тях максимално пускайки на воля въбражението си. Но Абнет определено се опитва да ни стимулира в тази насока. Художник би могъл да постигне това доста по-трудно.

Абнет работи доста и  с мислите на героите, развивайки вътрешния им монолог. Това е нещо, което не винаги е показано  добре в други супер геройски медии, особено  филмите и  сериалите и е предимство, когато  човек пише книга. Авторът го знае и ползва в пълнния му потенциал, давайки ни по голяма и дълбока връзка с протагонистите.

Що се отанася до някои слабости, то мога да спомена, че на моменти има малко повтаряемост, като например много случващи се съвпадения и спасяване на герои в беда от друг персонаж, който до преди не се е появявал. Това иначе са си похвати по типични  за комиксите, но наистина се случва повече от необходимото в книгата. За голямата битка накрая също не остава особено много време и вместо  да изглежда като нещо наистина епично, по-скоро идва доста забързано и свършва още преди  да е започнало. Мисля, че ако някои от повтарящите се сцени и събития не присъстваха щеше да остане повече време за края, а и самото темпо на цялата книга би вървяло малко по-плавно.

Все пак като  цяло „Отмъстителите: Всеки иска да управлява света” е приятно  четиво, което успява да даде живот на типични за комиксите персонажи и сюжети в друг вид медия. Хубавото  е , че Абнет познава индивуалните характери на персонажите добре и прави книгата ново преживяване в различен формат както  за комикс феновете,  така и за любопитните фенове, запознали се с героите предимно от филмите. Без значение от кои сте, книгата ще ви донесе приятни  часове без да ви товари излишно. Доста подходяща е и за юноши, които не изпитват голяма любов към  четенето ,защото според мен подобна книга би могла поне за малко  да им грабне вниманието и да им покаже, че да се чете не е толкова страшно. 🙂