Комикс ревю: „Батман: Прокълнат“ книга първа

Комикс ревю: „Батман: Прокълнат“ книга първа

08/08/2021 0 By kiril dimanov

Човек никога не може да има твърде много комикси с Батман. Ето защо съм повече от радостен, че след като от Артлайн зарадваха феновете с „Батман: Убийствена шега“ ни поднесоха и първа част от „Батман: Прокълнат“ написан от Брайън Азарело и илюстриран от Лий Бермехо. Това е и първия комикс, издаден през 2018та под шапката DC Black Label- поредица, която не е част от основната вселена и чийто творби са предназначени за пълнолетни читатели.

„Батман: Прокълнат“ е смесица между детективска история и свръхестествен хорър, като основната идея е, че Жокера е мъртъв, но Черния рицар не може да си спомни как се е случило това…и най-вече дали той не е извършителя. В помощ на Батман за разрешаването на мистерията се притичва симпатягата-магьосник Джон Константин, който поема и ролята на разказвач.

Ще си го кажа направо- не винаги съм фен на историите на Азарело, особено когато се опитва да вкара повече шок в тях. Но пък, когато е оставен да работи върху такава поредица, която не е част от основната DC вселена, талантът му си проличава най -много. Още в първата част на историята Азарело успява да разгледа значението на смъртта, смисъла на живота и всички сложнотии между двете. Не случайно тази история е преназначена за по зрели читатели.

Азарело не за първи път се гмурка в дълбините на покравения Готъм и за има- няма 50 страници успява да хвърли светлина върху сътворението, какво означава напускането на този свят и как това се отразява на близките ни хора(е, вярно по доста завоалиран начин,но все пак). Впечатляващо е и как екзистенциалните моменти са подчертани от спомените на малкия Брус Уейн и как те се напасват с мислите на неговото алтер-его. Азарело показва една нова и интересна версия на детството му, където родителите на Брус всъщност не са били съвършенното семейство за пример, а детството му не е било без камъни по пътя. Това по-дълбоко навлизане от автора и читателя в ума на героя, докато той скача от сграда на сграда помага измисленото приключение да се усети по-реално, макар и да е изпълнено с болка и тъга. Честно казано, когато за пръв пър прочетох историята в оригинал, не успях да видя тези неща и не се впечатлих особено. Явно за това някои товроби трябва да бъдат прочетени отново след време и с други очи.

За друго развитие в самата история на този етап е рано да се говори, тъй като това все пак е книга първа от общо три и Батман тепърва се ориентира в случилото се. Предполагам, че заради това Азарело набляга на скритите неща в диалозите между героите, както и монолозите от страна на Константин, които са най-силната част от сценария. Имено там писателят ни показва какво може да се случи с душата на човек, когато живее на място като Готъм и как смъртта на Жокера разклаща Черния рицар до толкова, че той да постави под въпрос собствените си виждания за живота след смъртта. Похват, който много ми допада, защото аз лично харесвам, когато се показва, че Батман все пак е уязвим, а не вечно подготвеният и знаещ всичко герой. Докато се лута из Готъм в търсене на отговори, Батман среща и други познати герои, но в нови и различни версии пасващи на обстановката изградена от Азарело и Бермехо. При някои от тях нещата са се получили добре, при други не толкова, но те ще са тема на следващото ревю.

Но сега е време да поговорим за това, което прави комикса ценна придобивка,а именно арта на Лий Бермехо. Ако историята не ви е по вкуса, но пък харесвате комикси с чудовищно добри рисунки, то тогава няма място за колебание! Бермехо изгражда грабваща дъха визия за Готъм, такъв какъвто трябва да е. Сградите изглеждат груби, с много готически нотки, придаващи на града както вид на разпад в прогрес, така и необходимата мрачност подходяща за мястото и историята. Въпреки това Готъм бъка от живот, но предимно заради изгубените души, които се лутат из него,а пък опасностите дебнат зад всеки ъгъл. Острите изражения и мрачните екстериори на Бермехо пасват като Бат-ръкавица на историята, описана от Азарело. И говорейки за Бат-ръкавици, няма ка да не спомена и колко ми харесва костюма рисуван от Бермехо- изглеждащ хем реалистичен, сякаш така би изглеждал Батман ако съществуваше в нашия свят, хем и достатъчно комиксов, че да не се загубва твърде много в реалното и скучното. А леко по-големият формат на комикса избран от Артлайн прави чудесна услуга на илюстрациите и така все едно,че разглеждате арт албум.

Азарело и Бермехо за пореден път доказват, че са чудесен екип. „Батман: Прокълнат“ книга първа е интересна и мистериозна ноар история, която прави заявка за още по-интересни събития в следващите си части. Чакаме ги с нетърпение, а междувременно кажете ни какво мислите вие за книга първа. До скоро!