Комикс ревю: „Батман: Последният рицар на Земята“

Комикс ревю: „Батман: Последният рицар на Земята“

13/11/2021 1 By kiril dimanov

Ултимативната комикс колекция на Артлайн продължава смело похода си към БГ комикс феновете, като за трети брой получаваме нещо от DC- “Батман: Последният рицар на Земята“ от Скот Снайдър и Грег Капуло! А кой би се оплакал от повечко Батман? Аз определено не!

“Батман: Последният рицар на Земята“ е част от DC Black label, поредицата, която показва алтернативни истории за малко по-зряла публика, какъвто бе и случая с „Батман: Прокълнат“ и „Харлийн“. Тук писателя Скот Снайдър и художника Грег Капуло отново обединяват титаничните си сили,след като преди години двамата ни дадоха едни от най-добрите модерни истории за Батман в поредицата „New 52”. Te още тогава циментираха имената си като великолепен екип и това прави и този комикс още по-ценен. Екипът Снайдър/Капуло знае как да забърква истинска магия и “Батман: Последния рицар на Земята“ е поредното доказателство. Да видим как точно!

Брой 3 – Батман: Последният рицар на земята

Историята плавно ни вкарва в усещане „ала Матрицата“ показвайки ни Брус Уейн в разцвета на силите си, но затворен в Аркам. На пръв поглед изглежда сякаш той никога не е бил Батман и всяко едно приключение като Черния рицар е било плод на травмирания му ум след смъртта на родители му. Злодеите на Готам всъщност са работещите в Аркам, а верния Алфред се опитва да убеди Брус да изостави фантазиите и да се прибере вкъщи. Трябва да кажа, че идеята целият живот на Брус като Батман да се окаже просто фикция и механизъм за справяне с реалността не е някаква нова концепция, но Божичко, Снайдър се справя отлично с изпълнението и тук! А и винаги се радвам да видя тази идея, не за друго, а защото наистина звучи някак реалистично и правдоподобно, сякаш умът на всеки преживял травмата на Брус би реагирал точно така.

Брус обаче не се отказва, достигайки до истината, а тя не е без обрати, които Снайдър вкарва по типично непредсказуемия си начин. Историята вече се пренася в пост апокалиптично бъдеще, държано в желязната хватка на мистериозния Омега. От тук приключението вече поема повече в стила на „Лудия Макс“, докато Батман пътува заедно с един много нетипичен спътник из опустошените земи пълни със странни мутации и опасности. Снайдър не ни жали и описва експанзивни сцени и битки насред полу-дневна светлина. Автора показва доста идеи тук, като не всички получават пълно развитие(но и няма нужда), което пък би помогнало ако той реши да се върне някой ден към това мрачно бъдеще за Готам.

Брой 3 – Батман: Последният рицар на земята

И тук, както и в предишните си истории посветени на Черния Рицар, Снайдър ни показва много важен тематичен елемент, а именно, че Батман е не толкова някаква плашеща нощна сянка, колкото образец за истинска човечност, вдъхновяващ ни да бъдем най-добрите версии на себе си, при все че сме „обикновени“ хора. Въпреки опустошения свят, в който се намира, въпреки жертвите, въпреки шокиращите разкрития за тайнствения Омега и за самия себе си, Батман не се предава, не губи надежда, макар да е просто един от многото „обикновени“ хора и Снайдър показва това със майсторски размах. Отнема малко време докато този елемент се прокрадне в историята и дори на моменти изглежда сякаш Снайдър е решил друго яче, но колкото повече напредва читателят, толкова по-ясно се вижда какво иска да покаже автора- един Батман, който вярва в добрата страна на човечеството, в спасението и изкуплението. Батман, който ако пред вратата му имаше гневна тъпла би я отворил широко за да поговори и вразуми хората, вместо да им изсъска и да ги уплаши, така да се каже.

Брой 3 – Батман: Последният рицар на земята

Снайдър прави и още нещо, което страшно много ми допада- вместо да ползва за разказвач на историята самия Батман или пък логичен избор като например Алфред, той избира да ни представя действието през очите и думите на доста нетипичен за тази роля персонаж. Няма да казвам кого, разбира се, но в думите му се забелязват и нотки от самия Снайдър и „дружбата му с Батман“ особено като вземем предвид и колко време автора е работил върху историите за Черния рицар.

Що се отнася до арта на Грег Капуло, то какво бих могъл да кажа, което вече да не е казвано? Лично аз се запознах със стила му още като бледен юноша, когато първите броеве на Споун излизаха на български и Капуло пое арта от Тод Макфарлън. Бях зашеметен, а после когато видях и създаденият от Капуло „Крийч“ се влюбих още повече във всичко нарисувано от него. Тук за пореден път виждаме защо той е един от най-добрите модерни художници на Батман. Без колебание и заобиколки, Капуло майсторски изгражда и вдъхва живот на всичко написано от Снайдър, колкото и главозамайващо да изглежда на хартия. Капуло показва един злокобен свят, който с всяка нова глава провокира и нови усещания, за което разбира се му помагат и туша на Джонатан Глапион и цветовете на Франсиско Пласенсия. В зависимост от времето и мястото на действието, цветовете се сменят драстично, правейки всяко място да изглежда уникално.

Брой 3 – Батман: Последният рицар на земята

Капуло добавя и невероятни нови дизайни на вече любими герои и злодеи, които да им пасват повече от подобаващо предвид света, който населяват. Всички те изглеждат свежи и нови, но и едновременно с това разпознаваеми. Лицата нарисувани от Капуло както винаги показват жизнена и красива емоция. Лекото усешане за скица, което има стила на Капуло е подкрепено и засилено от сянката на молива, която пък създава още повече движение. Дайте ми още от арта на Капуло, изобщя няма да се разсърдя!

И така приятели, “Батман: Последният рицар на Земята“ е определено поредното добро попадение от Ултимативната комикс колекция. Изпълнена както с новости, така и с препратки и намигвания към познати класически неща, тази умело създадена от Скот Снайдър история излъчва елементи на фентъзи, фантастика, че и на кошмар, който някой супер герой би сънувал. Към всичко това добавяме и печелившия факт, че комикса може да бъде четен напълно самостоятелно, а историята е чудесно завършена и подходяща както за нови, така и стари читатели. Приятно четене и до следващото ревю!