Комикс ревю: „Батман: Убийствена шега“

Комикс ревю: „Батман: Убийствена шега“

26/06/2021 0 By kiril dimanov

Преди повече от 30 години писателят Алън Мур и художника Брайън Боланд създават комикс, който и до ден днешен остава една от най-добрите истории, описващи сблъсъка между Батман и неговия най-голям враг-Жокера. „Батман: Убийствена шега“, обаче е много повече от това, а излизането му на български език благодарение на Артлайн, лично за мен е исторически момент. Това е творба, която просто трябва да бъде прочетена, дори и да не сте комикс фен или дори и да не сте чували нищо за Батман, Жокера и така нататък. „Батман: Убийствена шега“ прави това, което всяко добро произведние трябва да прави: запленява ни и ни кара да си зададем важни въпроси, които може и да останат без отговор.

И така, в „Батман: Убийствена шега“ ще видим един изключително силен психологически сблъсък, след като Жокера решава да докаже на Батман, че е достатъчно един нормален и добър човек да преживее „само един лош ден“ за да захвърли всичките си вярвания и морални устои и да се превърне в своята най-лоша версия. Батман би разбрал това по-добре от всеки друг- в крайна сметка той има своя лош ден още като малко момче, чийто родители са убити пред очите му. Това води до превръщането на Брус Уейн в Батман, което ако се замислим си е оставило и психологически отпечатък.

В комикса ще станем свидетели и на версия за миналото на Жокера, разкриваща ни какво е преживял той за да се превърне в това, което е, но не я приемайте за чиста монета. Самият той подхвърля в историята, че не е сигурен дали нещата са се случили така. Още повече, че когато Мур пише „Убийствена шега“ идеята е комиксът да не е част от основната вселена на DC, макар, че след успеха му някои елементи стават част от канона.

Мур обаче решава изпитаният нормален човек да не е Батман, както много биха очаквали. За жертва на извратения експеримент на Жокера е избран комисар Джим Гордън, дългогодишен приятел и партньор на Батман в борбата с престъпността. И какъв по-гениален ход от това? Ако такъв символ на справедливостта като Гордън се пречупи, то това би могло да покоси и Черния рицар, доказвайки теорията на Жокера.

Автора майсторски ни показва емоциите и усещанията на всяка от девете страни: Батман първоначално има желание да отвори нова страница с Жокера, разбирайки, че борбата им с годините се е превърнала в порочен кръг. Клоунът на Злото пък смята, че е твърде късно за връщане назад. Диалозите писани от Алън Мур удрят на точното място и не само ще ви накарат да разберете какво изпитва Батман, но и ще ви накарат да изпитате симпатия към Жокера. Идеята, той да бъде описан в миналото си като нормален човек, провалил се в сбъдването на мечтата си, попадайки в спиралата на злото е повече от гениална. Един злодей е „добър“ злодей тогава, когато зад действията му стои мотивация, която ние да можем да разберем, а не просто защото е зъл.

Но това, което за мен прави „Убийствена шега“ наистина великолепна история е точно идеята за гореспоменатия „лош ден“. Четейки и проследявайки на какво бива подложен Гордън от Жокера и достигайки до кулминацията, човек ясно вижда една голяма истина: не този лош ден определя в какво ще се превърнем. Всеки има такива дни, а понякога в живота идва един по-различен ден, който преобръща всичко на 180 градуса. Нещо се променя, нещо се пречупва. И тогава решението взимаме ние: дали като Жокера ще обвиним обстоятелствата, ще се изпълним с отчаяние и омраза към света, хората и към самите себе си, обявявайки денят за „лош“ и прекрачвайки граница, от която няма връщане. Или пък ще решим, че всъщност можем да израстнем от това изпитание, да приемем, да се научим и да станем по-добри, непозволявайки на случилото се да надделее.

Мур ни поставя с размах този въпрос, в лицето на действащите лица Жокера, Батман и разбира се Гордън, който за мен е истинския герой на историята. Всичко зависи само и единствено от нас, не денят и обстоятелствата определят какво следва. И точно за това смятам, че „Убийствена шега“ е бижу в короната на комиксите, показвайки какво всъщност означава да си герой. Към това добавяме и отворения край на историята, оставяйки интерпретацията в ръцете на читателя. Отличен подход, задълбаващ още повече в изхода от този титаничен сблъсък.

Разбира се, такава стилна и въздействаща история заслужава и великолепен арт. Тук на ход идва Брайън Боланд. От култувата корица, на която Жокера държи фотоапарат, докато на лицето му грее извратената му усмивка, през пътят на Батман из Аркам, та чак до финалния сблъсък между двамата- цялата история е богата на запомнящи се образи. Боланд смело придава истински емоции на персонажите, увеличавайки силата на написаните от Мур думи стократно. И като всеки добър комикс, има и малки и тихи моменти, в които трябва да обърнем внимание на рисунките в панелите за да разберем, колко много детайли от историята всъщност се случват без думи. А тъй като това е луксозното идание на комикса, всичко е оцветено на ново лично от Боланд, придавайки нов живот и сила на всеки един момент.

Комбинирайки труда на Мур и Боланд, „Батман:Убийствена шега“ може да бъде описан само и единствено като истински шедьовър. Кратка, но изпълнена с емоция история, която трябва да е в колекцията на всеки комикс фен. А ако поради някаква причина сте решили да изгледате първо анимационната му адаптация…недейте! Комиксът е в пъти по-стойностен. Четете и решете дали наистина един лош ден може да бъде това, което изглежда. До следващия път!