Комикс Ревю: Блексед:Адът, Тишината

Комикс Ревю: Блексед:Адът, Тишината

09/05/2020 2 By kiril dimanov

Чете ли ви  се нещо в стил ноар, с антопоморфни герои, че и  да  е комикс? Е, в такъв случай решението идва от Артлайн, които точно като по поръчка за карантината ни зарадваха с четвъртия брой на „Блексед”, а и имено „Адът, тишината”.  Да, комиксът създаден от Хуан Диас Каналес и Хуанхо Гуарнидо се завръща при нас, след като пък през декември Артлайн издадоха и предният брой „Червена душа”. Хвърлете един поглед на ревюто ми, където давам малко повече информация за „background-а” на поредицата,  за да не се повратям все пак.

И така, в „Адът, Тишината” частния детектив Джон Блексед и неговия приятел и понякога помощник, журналиста Уикли се озовават в цветистия Ню Орлийнс за да се срещнат с джаз продуцента Фауст Лашапел. Фауст наема Блексед за да намери неговата джаз звезда, Себастиян „Литъл Хенд” Флетчър. Продуцентът му се притеснява,че Флетчър може да се е забъркал  в неприятности поради пристрастяването  си към хероина. Естествено се оказва, че случаят има повече обрати и от джаз песен и нещата не са съвсем каквито  изглеждат.

Действието  се развива за една нощ ,през която  Блексед и Уикли търсят Себастиян Флетчър къде ли не: от магазини за плочи та чак до бардаци с надеждата да го намерят преди нуждата му за саморазруха да го обземе напълно. Самият Блексед пък бива пребит, отровен и почти удавен, което само по себе си показва колко сериозен  е случая. Търсенето  е съпътствано и от сцени със спомени, които първоначално може малко да ви объркат как и кога точно  се случва всичко тъй като идват малко внезапно, но в процеса на четене всъщност се разбира, че те са си  точно на място.

Както винаги писателят Хуан Диас Каналес не ни разочарова и отново  е на ниво, поднасяйки ни история пълна със символизъм, странни образи и може би загатвайки някои неща, които  да очакваме за напред в приключенията на Блексед. Каналес доказва и ,че много  добре знае какви  са нужните съставки за един добър ноар разказ. Не е достатъчно просто  да създадеш герой с морални ценности и после да го поставиш в свят изпълнен с лоши и неморални хора. Ключът е в това да изправиш героя пред решения,  които да са избор между по-малките от няколко злини, докато същевременно му  се налага да спира плановете на повече от един човек. Всичко това трябва и да е обгърнато  от заплетен и остроумен диалог и Каналес изпълнява всяка една точка! Единствено не-линеарното развитие при „flashback” сцените, които споменах и по-горе може да се яви като пречка за следенето на историята, но не чак толкова.

Като доълнителен плюс, Каналес базира  Флетчър и неговите приятели  музиканти на истински джаз творци от миналото , като определено не е нужно човек  да е навътре в джаз музиката за да оцени  такъв факт. Аз лично  го  разбрах  докато  се подготвях  за ревюто и няма как да не сваля шапка пред Каналес- това само  добавя още точки на реализъм в този антропоморфен  свят. И както и в предишните истории от поредицата, така и тук се ползват текстове от реални песни и книги,  с което светът на Блексед си заприличва на нашия.

Хуанхо Гуарнидо пък отново ни отвява главите с арта си, комбинация меджу скици, акварел и дигитална намеса, като този път ни пренася в цветистия и пъстър Ню Орлийнс, който излгежда по жив и реален от всякога. Още с първите страници аз имах усещането, че наистина съм там, особено в сцените с карнавала по улиците. Така Гуарнидо доказва, че може да вкара персонажите както в много мрачен, така и в точно толкова шарен свят, според нуждите на историята.  За пореден път художникът се справя отлично и със задачата да подбере правилното животно, което  да отразява характера на персонажа, чиято форма приема. Това всъщност  е много важен елемент за история с антропоморфни  герои и доста често  съм виждал провали в това отношение . При Гуарнидо обаче това не е никакъв проблем.  Въпреки ограничението наложено от това персонажите да запазят животинските си аспекти, нарисуваните от Гуарнидо герои са точно толкова изразителни колкото  щяха да са и ако бяха хора- те могат да се смеят, да плачат, да ликуват и тъгуват в зависимост от развитието на историята.

Талантът на Гурнидо да изпива детайлите пък си проличава именно в изобразяването на Ню Орлийнс, за който  споменах представяйки ни го  такъв, какъвто е бил през 50те години на миналия век- от цветните и шумни паради, през мрачните докове и до задължителните джаз клубове.  Най-добрия пример за детайлност се вижда в дома на мис Гибралтар, вуду-лечителката на Фауст Лашапел. Там Гуарнидо рисува тотеми, книги, отвари и какво ли още не подредени  заедно по един почти предизвикващ клаусторофобия начин. Всичко това прави комикса наслада за сетивата.

И  така приятели, „Блексед: Адът, Тишината” определено ще ви  достави незабравими  мигове с още един от случаите на Джон Блексед, така че не го пропускайте.  Ако пък  сте фенове и на джаза, направо си пуснете малко да слушате докате си четете комикса и се потопете още повече в обстановката! Споделете какво мислите за историята и до следващия път! 😉