Комикс Ревю: Блексед: Червена душа

Комикс Ревю: Блексед: Червена душа

18/01/2020 0 By kiril dimanov

Обожавам антропоморфните персонажи. Не знам защо точно, просто има нещо  в дизайна на тези животни ходещи на два крака, говорещи и носещи човешки дрехи, което много ми допада. За това няма да е учудващо като  ви кажа, че високо оценявам комикса „Блексед”. С  прекрасните си  персонажи, ноар детективски стил, мощен арт, истории за възрастни вплитащи всякакви реални теми „Блексед” спечели сърцето ми още преди години, когато от Артлайн издадоха първите два броя съответно „Някъде сред сенките” и „Арктическа нация”. Днес обаче ще си поговорим за третия наречен „Червена душа”, с който Артлайн ни зарадваха през миналия декември. Преди това обаче нека да погледнем малко от „background”-а на поредицата.

И така „Блексед” е съдаден от испанците Хуан Диас Каналес(сценариста) и Хуанхо Гуарнидо(художника) за френската публика. Поредицата става супер популярна във Франция и скоро след това е преведена на испански, за да печели слава и в Испания. Всичко това води и до логичният и превод на английски като Dark Horse Comics издават първия том, който е съставен от първите три  броя, които и ние имаме тук. Поредицата разбира се е преведена на още много езици, а миналата година излезе и  видео игра. Като  цяло „Блексед” няма спиране, което може само  да ме радва.

Трейлъра към видео играта

Историите ни разказват за случаите разрешавани от Джон Блексед, частен детектив, участвал във Втората световна война, който сега се опитва да свързва двата края с малкото пари, която новата му професия носи. Типично за ноар стила, Блексед е и в ролята на разказвач на случващото  се, а монологът също толкова типично се състои от мрачни, но и доста проникновени реплики. Да не пропускам и факта, че Блексед е антропоморфен черен котарак-животно, на което ролята на частен  детектив много отива.  Всъщност тук е мястото да отблежа, че всички видове животни в света на Блексед са разпределени  така,че да си пасват на ролите: например, полицаите, без значение дали  редови  ченгета, детективи, комисари и т.н. са кучета; мафиотските босове и техните „мутри” са влечуги. Схващате идеята, а и тя си прави  впечатление.  А сега нека се насочим и към историята в „Червена душа”.

Приключението тук  отново  започва с нашия приятел  Джон Блексед, който пак се е забъркал в сложна ситуация. Намираме го  да работи като  телохранител и „агент по вземанията” за застаряваш бизнесмен, чийто пътувания отвеждат Джон до  родния му град. Озовавайки се там, отново са ни представени познати персонажи от предните две истории, като полицейският комисар Смирнов и журналиста Уикли. Картинаката, разбира се е допълнена и от новите персонажи като професор Ото Либер, който познава Блексед от колежанските му години. Виждаме как Либер е продължил с работата си в помощ на бъдещето на хората, но също и как тази съдбовна нова среща между  двамата приятели ще поведе Джон по път, който ще го накара да постави под въпрос доста неща от младостта си.

„Червена душа” съдържа цитати от Библията, Алън Гинсберг и песента „That Old Black Magic“-елемнети, които изобразяват нюансите на настъпилото настроение в определени значими сцени и загатват за предстоящи трагични събития. Все неща, важни  за един добър комикс(и не само), а и всъщност това са типични похвати за историите от поредицата. Битката, в която Блексед се впуска му помага да открие истината, но дали  тя няма напълно  да промени всичко, кое,то преди  за него е било факт?И как тази истина ще се отрази на него и хората, на които  държи?

Докато задълбаваме все по навътре в мистерията през очите на главния герой ,ще видим как срещата му с неговия стар приятел ще отведе Джон по път водещ към все по мрачни  тайни. Историята доста хитро пуска малки „трохикчи” под формата на различни цитати, които ни карат да се опитваме да познаем какво ще се случи. И с напредването ни става все по ясно колко интересен подход е това, особено  в по-напрегнатите моменти от приключението. Много от героите се забъркват в този водовъртеж на миналото и на Блексед му  се налага да действа възможно  най-бързо за да е сигурен, че смъртта няма да застигне важен  за него  човек.

Краят на „Червена душа” отразява дуалността на един от персонажите. Виждаме как неговите действия изглеждат зли , но и също как той ще се опита да изкупи вината си, като помага на хората пострадали най-много от действията му. Това дава доста храна за размисъл, което винаги  е плюс.

Както  в тази история, така и в първите две, Блексед винаги изглежда способен да си намира място  в световете, в които  навлиза, но  все пак не успява да намери спокойствие. Дори когато изглежда, че той най-сетне е постигнал нещо, което искрено желае, достигнал е до някого, светът просто не му позволява положението  да е такова, каквото на него му се ще. А може би  така трябва, може би така е по-добре за него. Кой знае. Няма как да се опитва да контролира нещо, което не зависи от него.  А това също  е доста сериозна тема за размисъл.

И  с това „Блексед: Червена душа” за мен лично  се превръща в задължително четиво. Не се колебайте да се докоснето до този ноар свят, дори и  да нямате предните две истории- всъщност няма нужда да сте ги чели и наистина бързо  ще разберете кой кой е в света на Блексед. Споделете вашите мнения за поредицата в коментарите и до нови срещи!