Комикс ревю: „Капитан Америка: Белезите на времето“

Комикс ревю: „Капитан Америка: Белезите на времето“

07/04/2021 0 By kiril dimanov

Ако някога сте имали желанието да започнете да четете комикси с Капитан Америка, но сте се чудили от къде точно да започнете, то имате късмет! Брой 15 от Върховната колекция графични романи МарвелКапитан Америка: Белезите на времето“(известен повече като „Зимния Войник“ част 1) от Ед Брубейкър е вашият печеливш билет! Това без съмнение е една от най-добрите поредици със Стив Роджърс, която ще ви превземе и лично аз много се радвам, че я има на български език!

Разбира се, както е казано и в предговора към комикса, трудно е човек, който родом не е от Америка да хареса герой облечен в американския флаг, още по трудно и да се пише за такъв. И до ден днешен имам познати, които продъжават да смятат Роджърс за някаква американска пропаганда и макар, че в началото до известна степен е било така, то писатели като Брубейкър отдавна са успели да направят персонажа нещо много повече. Не случайно Кап е сред героите успявали да повдигнат Мьолнир, както и водач на Отмъстителите.

Действието в „Капитан Америка: Белезите на времето“ се развива след събитията в „Отмъстителите:Разединени“. В тази първа част от сагата за Зимния войник, Ед Брубейкър навлиза бавно, но дълбоко в психиката на Капитан Америка. Много неща му тежат, сред които загубата на приятели и разпадането на Отмъстителите. За капак, стари спомени от войната започват да изникват, но дори самият Стив не е сигурен дали са истински, а и Червения Череп също крои нещо. Но историята не се изчерпва само с това, защото Ед Брубейкър веднага повдига летвата много, много по-високо от очакваното.

Брупейкър ни напомня нещо много важно- Кап е герой, но също така и човешко същество. Доста е въздействащо да го видим как трябва да се пребори със собственото си чувсто за вина и куп проблеми, докато все пак му се налага да спаси света. Авторът също така използва историята за да покаже точно каква тежест носи Стив на плещите си- тежест не само като герой, но и като символ, необходим на хората, както през Втората световна война, така и сега. Но идеалите, които Стив поддържа вече толкова дълго като човек извън времето, нямат място в света, в който живее сега и той доста бързо открива, че всъщност нещата не са толкова по-различни от преди. По-човешката му страна тук взема превес, особено в моменти, когато под тежеста на всичко, той се втурва през глава за да действа и чак след това да задава въпроси.

Тези му действия се дължат и на факта, че Стив винаги е предпочитал другарството пред сляпото доверие в правителството. Авторът не се колебае да ползва един от най-емблематичните аспекти за Кап, а имено че той трудно се доверява на правителства и висши сили, които често(или винаги) се опитват да упражняват контрол. Поради това тук Роджърс среща трудностти да се довери на сегашните си съюзници. Видял достатъчно големи ужаси през войната, с времето Кап разбира, че светът може и да се е променил, но хората-не.

Брубейкър обаче нагазва и по-дълбоко като показва и каква точно е била ролята на Бъки, младия партньор на Кап по време на войната, като прави присъствието му там доста по-правдоподобно от колкото в класическите комикси. В резултат самият Бъки изглежда много по ефективен и смислен персонаж. И докато първите 6 броя в този том са фокусирани върху Роджърс, то седмият показва отделна история за един бивш негов патрньор поемал титлата на Бъки, но пропаднал доста бързо надолу по спиралата на живота. И въпреки, че би могло да се мине и без тази история, то тя все пак печели доста точки с емоционалността си, показвайки ни как човек, който си мисли че спасява света, всъщност е много по-голяма опасност за самия себе си.

Стив Ептинг и Майкъл Ларк работят повече от чудесно в екип за арта на комикса, като Ептинг отговаря за сцените от настоящето, а Ларк за спомените на Роджърс от войната. Кмбинацията работи повече от добре, както така самата история е много подсилена, защото сцените от миналото и бъдещето са ясно различими, но в никакъв случай не пасващи едни с други. Употребата на по-тъмните цветове пък улавя чудесно емоционалното настроение на историята, а екшън сцените са динамични и иделано показват на какво е способен Кап, когато е във форма.

„Капитан Америка: Белезите на времето: Зимния войник част 1“ полага основите на една още по-голяма история, като единственият минус е, че ще се наложи на изчакаме докато получим втората част, но това разбира се не е по вина Брубейкър. Докато чакаме обаче не се колебайте да се потопите в тази творба показваща човещината криеща се в Капитан Америка и вдъхновила един от по-добрите(лично според мен) MCU филми. До следващия път!