Комикс ревю: „Дръзкия Дявол: Нов Живот“

Комикс ревю: „Дръзкия Дявол: Нов Живот“

22/04/2021 0 By kiril dimanov

Кога един герой успява да се надскочи? Дали е, когато побеждва много врагове без драскотина, спасява света или поне града, в който се подвизава неколкократно? А може би е, когато животът му е напълно сринат, психиката му също е унищожена и героят буквално преминава през Ада за да се завърне излизайки променен и по-силен от всякога.

Брой 16 от Върховната колекция графични романи Марвел „Дръзкия Дявол: Нов Живот“ ще ни покаже точно това. През годините много писатели са работили върху комиксите с Мъжът без страх, но никой не се е доближавал до нивото на написаното от Франк Милър. „Нов Живот“ показва пълното унищожение на Мат Мърдок/Дръзкия Дявол от ръцете на върлия му враг Кингпин. Милър поставя на ръба разсъдъка и менталното здраве на Мат като разкрива всичките му психологични проблеми по изтънчен, но и също толкова трагичен начин. Залагайки на теми за религията, семейството и преодоляването на тежки моменти в живота „Нов Живот“ е комикс, който определено държи читателя на ръба на стола.

Милър започва историята експлозивно, без да губи време, като още в началото тайната самоличност на Мат е продадена от близък човек, правейки удара още по тежък. И ако самата идея е нещо, което всеки друг писател би разстягал, то Милър свършва тази работа в рамките на една страница насочвайки се бързо към същината на историята. Милър покачва напрежението, когато информацията за Мат достига до Кингпин, който я грабва в грамадните си ръце като глава лук, но вместо да я смачка, започва бавно и мъчително да бели всеки един слой, докарвайки Мърдок до предела на физическите и психическите му сили.

Франк Милър тук е в добрите си години и умело ни представя една история за изкупление. Но за разлика от много комиски, особено днешните, това изкупление няма да дойде бързо и лесно и без последствия. Тук няма магически камъни, които да оправят нещата с едно щракване на пръстите, а през седемтте части на историята положението за Мат отива от лошо към по-лошо. Кингпин е непреклонен в желанието си да унищожи тотално стария си враг, както и всеки свързан с него.

Още една силна страна на Милър е начинът ,по който ни показва персонажите. Всеки един от тях се усеща като истински човек, близък до читателя, било то репортера Бен Юрих, Фоги Нелсън, най добрият приятел на Мат или пък Карън Пейдж, бившата му изгора достигнала дъното. Но разбира се Кингпин обира точките. Милър пише така, че престъпният бос да се усеща като настина заплашителен и могъщ, хладнокръвен и пресметлив, а не просто дебел чичко с пура.

Ами самият Мат Мърдок? Е, Милър отдавна е доказал, че знае какво да прави с главния персонаж, още когато започва работа по неговата поредица от 1979та до 1983та превръщайки я в задължително четиво. „Нов Живот“ бележи завръщането му през 1986та и тук Милър ни показва един Мат Мърдок, който е разтревожен, объркан и разкъсван от подлудяващите го мисли, след като губи всичко.

Милър постоянно анализира психическото му здраве с активен вътрешен монолог от Мат, позволяващ на читателя да следи с интерес до къде е готов да стигне героят ни и ще се подхлъзне ли по пътя си. Дръзкия Дявол трябва да преодолее огромни изпитания пред себе си за да се прероди като нов и по-добър защитник на Кухнята на Ада ,демонстирайки силна психика. Няма как да не похвалим Милър за всеки един диалог или монолог, с който ни демонстрира точно тази силна страна у Мъжът без страх. Лично за мен един герой е такъв именно, когато бива докаран до предела на физическите и психическите си възможности и въпреки това успее да се възроди, вместо да е непобедима и недосегаема машина, която бие лошите.

И разбира се идва ред на прекрасния арт на Дейвид Мазукели, който перфектно подчертава и усилва всичко написано от Милър. Никак не е учудващо, че двамата отново работят заедно по-късно в също толкова добрия „Batman: Year One”. Чудесното класическо усещане у арта на Мазукели изглежда също толкова добре и днес, правейки разглеждането и потапянето в комикса още по-приятно изживяване. Мазукели прилага един по опростен и мек подход в панелите си, като все пак подчертава смилъла на случващото се съвсем ясно. Особено добри са сцените, в които Мат затъва в лудостта си, а Кингпин ликува над успеха си, като Мазукели ги подчертава с дръзки и ясни линии. Бойните сцени също са динамично изобразени, като особено ми допадат колко живи и наистина тежки се усещат ударите на Кингпин.

„Дръзкия Дявол: Нов Живот“ е истинско бижу за всяка колекция един от отличаващите се комикси във Върховната колекция графични романи Марвел. Човешка история, която доказва че не супер силите и костюма правят героя. Приятно четене и до следващия път!