Комикс ревю: „Харлийн: Книга първа“

Комикс ревю: „Харлийн: Книга първа“

23/10/2021 1 By kiril dimanov

Да преразкажеш „origin”-a на вече установен персонаж не е нещо, което се опитва за пръв път, но да го направиш по нов и свеж начин, като все пак останеш верен на оригинала е доста трудна задача. С радост мога да заявя, че Степан Шеич се е справил с предизвикателството повече от добре в „Харлийн“ Книга първа“ от Артлайн.

“Харлийн“ е още един комикс идващ под шапката на DC Black label както бе и „Батман: Прокълнат“, което го прави история предназначена за по -зрели читатели, която не е част от основната DC Вселена. Историята и арта са дело на Степан Шеич, който ще ни покаже Харли Куин в началото на кариерата си като психиатърката Харлийн Куинзел, преди да започне да тероризира Готъм заедно с Жокера. Всичко започва, когато Харлийн претърпява неуспех по време на презентация за новото си революционно изследване, тъй като то не изглежда печелившо. Следва съдбовна вечер, която я среща за пръв път очи в очи с Жокера, спасяването и от Батман и поредица от кошмари с Клоуна на злото.

Харлийн решава да не казва на никого за травмиращата случка и се потапя в работата си, когато не щеш ли за изследването и все пак се намира спонсор! Сега Харлийн трябва да докаже, че наистина може да излекува и най-болният мозък, като повечето такива разбира се са в Аркам. Потапяйки ни напълно в подсъзнанието на Харлийн, Шеич твърдо заявява, че тази история няма да ни предлага нещо старо и познато в нова опаковка, а напротив- опаковката само ще ни подготви за нещо неочаквано докато я разтваряме.

Историята се разказва изцяло от перспективата на Харлийн, като така Шеич ни показва една позната визия за Готъм, която обаче излъчва и по -зловеща атмосфера, страняща от потапяне в реалността. Автора също така борави силно и твърдо с „гласа“ на главната си героиня-много важен елемент за подобна история,който показва разбиране на персонажа. Бъдещата Харли Куин е показана като способна жена, която обаче страда отдавна поради погрешни решения, неспособна да се освободи от миналото си, опитвайки се някак да преживява дните си. Харлийн също така трябва да се справя с токсичните си колеги, докато търси спонсор, но всичко това не се отразява добре на психиката и. Иронично, предвид, че тя е човек, който желае да оправи разбитите психики на най-големите престъпници в Готъм.

Така Шеич ни кани да навлезем все по-навътре в ума на Харлийн и макар да знаем на къде ще я отведе пътя и, тя все пак ни става все по и по симпатична, виждайки Готъм през нейните(все още) невинни очи. Менталните битки на младата жена изглеждат като вторичен ефект от пребиваването и в Готъм, а Жокера е мрачния водач в този град, който изважда наяве най-лошите черти на жителите си.

Артът на Шеич тук предизвиква страхотни усещания показващ ни един Готъм, чийто улици спират дъха, а после ни повежда и към мрачните и зловещи сенки в Аркам. Много ми допада как на местата, където персонажите водят нормален разговор в спокойна обстановка разкадровката ползва повече панели за да покаже целия разговор. Някак си това в комбинация цялостния стил на Шеич доближава творбата до европейски комикс, което винаги е плюс. Самите персонажи пък изглеждат повече от красиво в този стил, като въпреки промените всеки един от тях е разпознаваем. Често срещана критика към стила на Шеич е, че рисунките му изглеждат недовършени. Това се забелязва и тук на места, но предвид, че виджаме всичко през очите на Харлийн и крехката и, започваща да се руши психика, това някак си пасва на цялостната визия. Избраният от Артлайн по-голям формат прави насладата от арта още ярка и можем наистина да се потопим в комикса.

И така ,без значени дали сте нов читател, който тепърва се запознва с историята на Харли Куин и търсите добра отправна точка или пък сте закоравял фен, който иска да види нов прочит на „origin”-а и, „Харлийн“ ще ви даде каквото търсите. Споделете надеждите и страховете на младата дама и се гмурнете дълбоко в дебрите на Готъм и Аркам, няма да съжалявате. До скоро и чакаме втора част!