Комикс ревю: „Хълк: Тихи писъци“

Комикс ревю: „Хълк: Тихи писъци“

29/12/2020 0 By kiril dimanov

За повечето хора зеленият гигант Хълк представлява просто това- зелено чудовище, което троши, крещи, чупи и мачка. Малко са и комикс историите с него, които да показват какво всъщност стои зад персонажа или поне да го правят по различен и интересн начин. С радост мога да заявя, че брой 8 от Върховната Колекция Графични Романи Марвел „ Хълк: Тихи Писъци“ е едно от изключенията.

„ Хълк: Тихи писъци“ събира броеве 370-377(въпреки, че на задната корица на изданието пише 369-375) на „Невероятния Хълк“ от 1990та година. Арта е дело на Дейл Киоун, а пък историята идва от перото на Питър Дейвид, чието име е свързвано с едни от най-добрите истории със Зеления Голиат. И няма как да е иначе, след като Дейвид посвещава цели 12 години от живота си на работата върху персонажа, като за това време връща някои стари формули, но и допринася за дълбочината и обогатяването на Хълк и Брус Банър като персонажи, както и на връзката между двамата. Точно това се случва в „Тихи писъци“- автора взима всичко, което ни е известно за Банър/Хълк и пресъздава генезиса им по доста добър начин, какъвто едва ли някога ще видим във филмите с тяхно участие(не, че опити нямаше, но…).

И така, събития преди случващото се в „Тихи писъци“ са довели до появата на оригиналния сив Хълк- остроумен и забавен гигант, който не цепи басма никому и за разлика от зеления си събрат е по-трезвомислещ, но пък и малко по самоуверен. Също така, макар и доста силен, той не може д адостигне нивото на сила на зеления Хълк, тъй като е по-контролиран в емоциите си. Банър е успял така да овладее трансформацията си, че през деня да запазва човешката си форма,а нощем на сцената да се появява сивия Хълк. В първите две истории от „Тихи писъци“ ще видим как Хълк се сработва със старите си дружки от Защитниците(оригиналната версия, не тази от Нетфликс сериалите) Доктор Стрейндж и Намор. Това приключение е на пръв поглед тук просто за пълнеж, но в него разбираме, че Банър крие още нещо заключено дълбоко в подсъзнанието си. А и е добро представяне за сивия Хълк, в случай че се срещате с него за пръв път.

От тук на сетне следва доста солидна история изпълнена с екшън, неочаквани обрати, извънземните скрълове, изплуването на зеления Хълк от ума на Банър и най-важното- борбата за надмощие между него и вече двете му алтер егота. Питър Дейвид прави един чудесен психологичекси поглед върху Банър, обогатявайки появата на двете чудовища от подсъзнанието му в следствие не само на гама-бомбата, но и на дълбока травма от детството довела Брус до множествено разстройство на личността.

Така се оказва, че зеления и сивия Хълк са се проявявали у Брус през годините по един или друг начин, което си звучи доста правдоподобно и някак прави героя по близък. Всеки човек крие по един такъв „Хълк“ в себе си(или два), който понякога е необходимо да бъде пуснат на свобода. На Брус ще му се наложи да помири не само двата звяра, но и самият себе си с тях, приемайки това, което е за да достигне до освобождението си, което идва в нова форма. Себеприемането е много важно за всеки един човек и според мен няма до подходяш пример от Хълк за това. Не мога да не сваля шапка на Питър Дейвид за този подход и силно ви препоръчвам ако тази история ви е харесала да излапате и останалите писани от него. Така хем ще оцените сивия Хълк по достойнство, хем ще видите нещо по-различно от стандартното „Хълк мачка!“ в историите с Брус Банър.

Артът на Дейл Киоун е това, което може да се очаква за история от 1990та година, така че ако сте фен на по-класическия подход, мисля, че ще останете доволни. Екшън сцените са доста динамични, но най-ми допада изобразяването на случващото се в подсъзнанието на Банър. Героите са разпознаваеми във всеки един от панелите, което важи и за „гост персонажите“.

Минус на изданието е обичайното завършване на историята с отворен край, като продължение в тази поредица не мисля, че има, което значи, че ако ви е станало интересно ще трябва сами да си търсите остатъка от историята. Също така ми се щеше да е отделено повече време на борбата между двете алтер егота на Брус, но пък и предвид, че те са го правели с години просто без да се показва на страниците не е болка за умиране. Що се отнася до някакви грешки из комикса, освен гореспоменатото объркване на задната корица, лично аз не забелязвам нещо по фрапантно както в някои от предните издания. Да се надяваме, че за напред ще ги виждаме все по рядко.

И така „Хълк: Тихи писъци“ е солидно класическо предложение, което силно препоръчвам, особено ако сте от хората, които искат да видят Хълк в по-добра и различна светлина. Оставям ви да си го четете с удоволствие и ще се видим в следващия брой!