Гост-писател: Атанас Джингаров-Into the Spider-Verse: Или как с голямата отговорност идва голямата сила

Гост-писател: Атанас Джингаров-Into the Spider-Verse: Или как с голямата отговорност идва голямата сила

27/12/2019 0 By kiril dimanov

Здравейте, Супер Герои! Днес ви представяме нашия гост писател- Наско от AJ Comics Blog. Помолихме го да напише статия за нас, тъй като той е наш добър приятел и комикс фен, който успява да вникне много дълбоко в темата и да обвърже психологията със супер героите. Надяваме се статията на Наско да ви даде един по различен поглед по темата. Благодарим на нашия гост-писател, а на вас пожелаваме приятно четене!

Spider-Man: Into the Spiderverse е невероятна анимация. Страхотния актьорски състав вдъхва живот на героите по превъзходен начин, а първокласната режисура и солиден сценарий правят филма истински съвременен шедьовър.

Макар да е цветен и анимиран, филмът изследва теми, които са далеч по-дълбоки, отколкото трейлърите предполагат. Признавам – този филм ме хвана неподготвен. Смятах, че ще е глуповата детинщина, която Сони пускат по кината малко преди Коледа, за да капитализират върху празника. Отписах го в момента, в който видях на какво прилича Питър Паркър. И даже няма да отбелязвам говорещото прасе… 

СПОЙЛЕРИ!

И все пак реших да го гледам, какво пък толкова. Фактът, че пиша статия за него година по-късно би трябвало да е достатъчно ясна индикация, че нещата в този филм не са такива, каквито изглеждат. Всъщност, в Into the Spiderverse има повече обрати, отколкото в цялата филмография на Шаямалан. 

Което ни довежда до обърнатата надолу с главата идея, че “с голямата отговорност идва голямата сила.” Феновете на Spider-Man сигурно се чудят кой е тоя некадърник, който пише статия за любимия им герой, а дори не може да го цитира като хората. Спокойно – проблемът не е във вашия телевизор. Не е и в моя. 

Падението на герой

“С голямата сила идва голямата отговорност” е един от любимите ми цитати от комикси. Има го и в Into the Spider-Verse, в самото начало на филма. Но по тази тема вече съм писал. И се оказва, че връзката между силата и отговорността е двустранна. Надявам се до края на статията да ви убедя в това. И така, с голямата отговорност идва голямата сила. 

Into the Spider-Verse илюстрира истинността на тези думи по начин, който за да мога да вербализирам ми трябваха няколко книги и доста време за размисъл. За да изследваме темата, ще трябва да се потопим дълбоко в психологията и да анализираме главния герой – Майлс Моралез.

В началото на филма, Майлс е обикновено, умно хлапе. Бори се с нормалните тийнейджърски проблеми – бушуващи хормони, търсене на себе си, връзки с момичета. И за капак на всичко – ново училище, в което не иска да учи. Майлс иска да го изхвърлят, така че умишлено получава ниски оценки на тестовете. Но вместо да го изрита, учителката му дава да пише есе на тема “Големите очаквания” в опит да му помогне да намери себе си.

В тези първи сцени виждаме, че Майлс има огромен потенциал. Но като много други хора с голям потенциал, не е свикнал да се бори за резултатите, които постига. Не е свикнал да поема отговорностите и затова, когато нещата не се развиват според неговите очаквания, той иска да се върне в старата си среда, вместо да се адаптира. 

Когато го ухапва експериментален, генно-модифициран паяк, всичко това се променя. Майлс започва да се променя. У него започват да се проявяват сили, подобни на Спайдърмен. И така Майлс стартира своя път на героя.

На този етап от филма, друг носи отговорността. Спайдърмен (Питър Паркър) все още пази Ню Йорк от бандити и супер-злодеи. Но когато той умира пред очите на Майлс, някой трябва да заеме мястото му. И нашият протагонист не иска да бъде този някой.

По време на погребението, жената на Питър – Мери Джейн, казва че той не е избрал да бъде ухапан от паяк и да получи тези сили, но е избрал да бъде Спайдърмен. Тук за пръв път виждаме идеята за поемане на отговорност като източник на сила. Суперсилите на Питър предшестват неговите избори, но изборите са тези, които му позволяват да реализира своя потенциал.

Една от характеристиките на Спайдърмен е, че той винаги се изправя. Каквото и да стане. Колкото и лошо да падне. Това няма общо със суперсилите му, а с идеята, че той е единствения, който стои между Ню Йорк и пълно унищожение. Това е отговорността, която той е поел и това му дава силата да се бори отново и отново. До последния си дъх.

Нови герои в града

Смъртта на Питър Паркър е трагична, но не напразна. Той успява да спре пускането на супер-колайдер (ускорител на частици) в Ню Йорк. Идеята зад супер-колайдера е да отвори вратата към мултивселената, така че злодеят от филма – Кингпин, да докара семейството си от друга вселена (в тази умират при автомобилна катастрофа, вината за която е до голяма степен негова). Вратата наистина се отваря за момент, и през нея нахлуват няколко други версии на Спайдърмен.

Питър Б. Паркър. Питър Паркър от друго измерение. След смъртта на леля Мей (не, не тази леля Мей), той се развежда с Мери Джейн и… за пръв път виждаме Спайдърмен да се предаде. Този Питър Паркър е отпуснат, кисне в самосъжаление и… не е парагона на героизма, с който сме свикнали. Въпреки това, Майлс решава, че може да се учи от него как да бъде Спайдърмен. Питър Б. Паркър неохотно олицетворява архетипа на ментора.  

Гуен Стейси. Нейната история е малко по-различна от тази на Спайдърмен. Вместо чичо си, в нейната вселена тя губи най-добрия си приятел – Питър Паркър. И баща ѝ е шеф на полицията, което прави разговорите по време на вечеря… интересни.

Другите версии, които влизат в света на Майлс не са толкова инструментални за сюжета, но включват Спайдърмен Ноар (черно-бяла версия, частен детектив), Пени Паркър (която е от далечното бъдеще, има телепатична връзка с паяк и, о, да – робот), и Питър Поркър… който е прасе. Анимирано. Прасе.

Минусът на всички тези герои наоколо е, че едно нещо става болезнено явно – Майлс, който дори не може съзнателно да контролира силите си, не е истински Спайдърмен. И някой от другите (Питър Б. Паркър) ще трябва да се жертва, за да може останалите да си отидат по домовете, а той да унищожи колайдера.

С голямата отговорност идва голямата сила

Сюжетът на целия филм може да се разгледа през призмата на отговорност и безотговорност. Конфликтът във филма идва от контраста между тези две концепции, олицетворени от Майлс и Кингпин.

Кингпин

Не се оставяйте сбърканите пропорции да ви заблуждават –  Уилсън Фиск (Кингпин) е злодей, който кара много марвълски герои да си хапят ушите. Освен, че е ходеща планина от мускули, Фиск разполага с несметни богатства и престъпен ум, който може да се конкурира с Мориарти от Шерлок Холмс. Как иначе би могъл да построи престъпна империя, а в същото време всички да го мислят за честен бизнесмен и филантроп?

Но нещата излизат от контрол, когато жената и детето му разбират какъв е източника на охолния им живот и реагират неудобрително. В този контекст, неудобрително значи “Ванеса хваща Ричард и двамата бягат от Уилсън, в резултат на което загиват при автомобилна катастрофа”.

Неспособен да поеме отговорност за действията си, Кингпин вини Спайдърмен за смъртта им, понеже той е човекът, който го изобличава пред тях. Нещата отиват крачка напред, когато Кингпин наема гениалната Оливия Октавиус, за да му построи супер-колайдер, чрез който да си открадне семейство от друга вселена. Оливия му казва: “С тази технология, можеш да имаш толкова семейства, колко поискаш.” Изхвърляйки отговорността през прозореца.

В метафизичен смисъл, способността просто да си докара друго семейство напълно освобождава Фиск от отговорност. Не ти харесва как се държи жена ти? Смени я. Детето не те слуша? Смени и него. Сгазил си лука? Време е да пуснем колайдера и да оправим нещата. 

Разбира се, това напълно обезсмисля целия процес. Това няма да е истинското семейство на Фиск. Няма да е жената, с която е градил живота си. Няма да е детето, което е възпитавал. Но за него това няма значение. За Фиск, те са просто предмети, от които той има нужда в живота си, за да се чувства пълноценен. И няма защо да носи отговорност за тях. 

Неговата слабост поставя целия град в опасност. Само защото един човек не може да поеме отговорност за постъпките си, много хора страдат. Някои дори умират. Както в реалния живот. 

Спайдърмен 

Първият инстинкт на Майлс след смъртта на Питър Паркър е да избяга и да се скрие. Доста разбираемо. До преди 5 минути е бил нормално хлапе. Изведнъж трябва да се изправи срещу супер-злодеи, с които дори Спайдърмен не е успял да се справи. Всеки би имал подобна реакция.

Въпреки това, вдъхновен от словата на Мери Джейн, решава все пак да опита. И се проваля колосално. Нещата не изглеждат добре, до преди появата на Питър Б. Паркър. Но дори тогава Майлс не умее да контролира силите си съзнателно. През голяма част от филма изглежда, че той няма да бъде героят, който ще спаси всички. 

Майлс получава контрол над силите си, едва когато наистина приема отговорността да бъде Спайдърмен. Когато прави “скока в неизвестното” и поема риск, за да осъществи истинския си потенциал. 

През целия филм, силата на Майлс е правопропорционална на отговорността, която е поел върху плещите си. Едва, когато поема пълната отговорност, тогава започва да контролира и силите си. 


Визуално, тази трансформация е представена по два начина. Първият е неговата маска. Буквално, Майлс си прави костюм и нова маска. Метафорично, от архетипна гледна точка, той променя своята Персона (тоест, частта от психиката си, която представя пред света). С новата маска, той вече е приел факта, че е Спайдърмен и го демонстрира на света.

Вторият начин, по който трансформацията се представя визуално малко по-незабележим. Количеството кадри, които артистите използват, за да анимират Майлс е по-малко от 24 в секунда. Поне в началото. Едва, когато стига до дестинацията си, кадрите стават 24 в секунда и движенията му стават доста по-плавни. Сега вече Майлс може да спаси приятелите си.

Кой механизъм движи трансформацията?

В края на филма, трансформацията на Майлс е пълна и той се превръща в новия Спайдърмен. Но какво стои зад този механизъм и можем ли ние – обикновените хора, да го използваме, за да подобрим себе си?

В книгата си “12 правила за живота – Противоотрова срещу хаоса”, Джордан Питърсън изследва темата в дълбочина. Канадският клиничен психолог постулира, че отговорността и смисъла са силно обвързани. 

Идеята на Питърсън е, че ако човек поеме отговорност, то тази отговорност неимоверно го прави по-силен и способен да се справя с предизвикателствата на живота (както става с Майлс). А предизвикателства в живота има много. 

Основна концепция в будизма е неизбежната природа на страданието. Страдаме, когато сме болни. Страдаме, когато ни боли. Когато загубим близък човек. Когато не получим това, което искаме. Дори, когато го получим, защото ни е страх да не го загубим. Това страдание причинява т.нар. “Цикъл на прераждането” – самсара. Следователно, основна цел в будизма е достигането на просветление и превъзмогване на страданието чрез следването на Диамантения път

Идеята за страданието е заложена силно и в християнството. В юдаизма. В хиндуизма. Независимо от теологическите ни вярвания, би било неразумно да игнорираме идеи, които са, на практика, универсални. Страданието е част от нашия живот и няма нищо, което да направим, за да го избегнем. 

След като не можем да избегнем страданието, остава по някакъв начин да се справим с него. Различните учения предлагат различни методи, но аз не съм тук за да рекламирам или да опровергавам, който и да е от тях. По-скоро искам да насоча вниманието към важността на механизмите за справяне с това страдание. 

Майлс се справя с неговото страдание, като решава да влезе в обувките на своя предшественик. Това не значи, че страданието му изчезва. Но този избор му помага да се изправи срещу страданието, като поеме цялата отговорност, която може да носи.

И това точно е идеята – не всички да сме супер-герои, които могат да поемат отговорност за опазване на цели градове. Въпросът е да поемем отговорност за собствения си окръг на влияние. Това е най-малкото, което можем да направим. Преди да тръгнем да оправяме държавата или света, най-малкото, което можем да направим е да се наведем и да вдигнем боклука от улицата, вместо да го подминаваме. И ако отговорът на това е, “Ама нали има хора, на които им плащат за тази работа”, значи нищо не сте разбрали от статията до момента. 

По какъв начин отговорността ни помага да се променим?

Освен Джордан Питърсън, Джоко Уилинк също говори за поемането на отговорност в своята книгаExtreme Ownership: How U.S. Navy Seals Lead and Win”. Уилинк е най-близкото, което имаме до супер-войник, така че думата му тежи (като самия него).

Според Уилинк, понякога трябва да поемаме отговорност дори, когато можем просто да си затворим очите. В случая на Майлс, той можеше просто да продължи живота си, все едно нищо не се е случило. Негов беше избора да се превърне в Спайдърмен.

Но всеки един от нас – нормалните хора, е ежедневно изправен пред същия избор. Не дали да бъдем Спайдърмен, но дали да се опитаме да направим света около себе си малко по-добър. 

Всеки един от нас е срещал хора, които се опитват да направят точно това. И дори не е нужно да бъде с големи жестове. Понякога е достатъчно да се усмихнеш на касата в магазина. Или да прибереш количката, откъде си я взел. Или да помогнеш на възрастната дама да се качи на автобуса. 

Всичко това ни коства почти никакви усилия, и въпреки това е сравнително рядко срещан феномен. Толкова рядък, че когато се държиш по този начин, хората мислят, че или си чужденец, или нещо не ти е наред. 

А истината е, че ако има един път, по който да направим света по-добро място, то е като всеки един от нас поеме, колкото отговорност може да носи. Това може да се изразява в грижа за себе си така, че да не тежиш на близките си. Или в това да помогне на приятел в нужда. Както казах – не са нужни грандиозни жестове. Но дори малките действия се наслагват с времето. За съжаление – малките бездействия, също.

Ако ви хареса тази статия, моля споделете я с приятели, на които смятате, че също би им харесала. Оставете по един коментар, ако сте намерили нещо полезно за себе си, и се постарайте да направите света около себе си малко по-добър. Майлс Моралес ни показва как. До нови срещи.