Месец на Не-американски супер геройски филми:К-20:Легенда за Маската(Япония)

Месец на Не-американски супер геройски филми:К-20:Легенда за Маската(Япония)

22/11/2019 0 By kiril dimanov

Добре дошли в третия уикенд от нашия месец на Не-американските супер геройски филми! След като вече ви представих предложение от Хонк Конг(„Черната Маска”), а колегата ми ви пренесе в  Русия с „Черната Мълния”, днес смятам отново да завием към Азия и по-точно Япония. Защо? Ами защото обожавам Япония! А филмът,  който съм ви избрал определено заслужава внимание, особено ако сте фен на супер герои тип Сянката, Фантома, The Rocketeer и като  цяло по „pulp fiction” героите. И така, представям ви „К-20: Легенда за Маската”.

Преди самото начало малко уточнение за имената на филма- може да го  срещнете като „K-20: Legend of the Black Mask”, но това е името ,с което той излиза във Великобритания, като това няма нищо общо с гореспоменатия „Черната маска”.

„К-20: Легенда за Маската” е японски филм от 2008ма година и е адаптация на два романа писани от Со Китамура. Филмът е от части супер геройски, от части “steam punk” алтернативна версия на исторически събития, от части  детективска мистерия и разбира се от части и филм тип Индиана Джоунс. И всичко това вместо да стане една голяма каша е всъщност едно добре и внимателно увито суши, което ще излапате с удоволствие(дори и  да не обичате суши). Създателите на филма не ги е хич срам да показват всички тези източници на вдъхновения за творбата си и даже го правят доста често. При все всичко това, в сърцето си К-20 е класически приключенски екшън и добър пример за филм от този жанр, какъвто от доста време насам не сме виждали.    

Действието  се развива в алтернативно време, където Втората световна война никога не се е случила, а годината е около 1949та. Токио, тук прекръстен на Тайто е бижуто на империалистка Япония, но пък самата държава е разделена на две основни обществени групи: богати и крайно бедни. Няма нужда да ви казвам, че богатите се наслаждават на живота си, докато бедните се борят за оцеляването си  всеки ден, като някои от богатите се преструват, че тях ги няма, други пък въобще и не предполгат за съществуването им или просто са забравили.

Тайто обаче е тероризиран от мистериозния К-20, наричан още Злодеят с двайсетте лица(а на японски името му се прoизнася “kaijin, което значи нещо като  демон или фантом), който краде от богатите и…не, не дава на бедните. К-20 е професионален крадец и майстор на маскировката, никой не знае кой е той зад маската, както и каква е мотивацията му след като задържа откраднатото, вместо  да го  дели  с бедните. Благодарение на маскировките, акробатичните си способности и джаджи, К-20 остава най-голямото предизвикателство пред полицията на Тайто.

Така един той решава да открадне новосъздаден генератор на енергиен лъч, който може да изравни със земята целия град. Но каква точно е мотивацията му би бил огромен спойлер, така че е логично  да си  замълча. За да може обаче да изпълни плана си, К-20 има нужда от стръв-някой, който  да отвлече вниманието на полицията. И тук пристига главният ни  герой, Хейкичи Ендо, в ролята Такеши Канеширо, който може би знаете от филми като “Returner”, “House of  Flying Daggers”, “Red Cliff и още много  други. А геймърите сред вас може би  знаят, че той бе дал лицето и гласа си за главния герой Самоноске Акечи в една стара игра за Playstation 2 на име “Onimusha 1” и отново в “Onimusha 3”.  

Такеши Канеширо и Жан Рено секат демони в „Onimusha 3“

Та, Хейкичи Ендо е скромен и леко наивен , но  талантлив цирков акробат. За негово нещастие, К-20 избира него  за своя примамка и следва умела клопка, след която  всички си мислят, че Хейкичи се крие зад маската на К-20. Така горкият Хейкичи попада в затвора, от където го измъкват негови приятели крадци. Разбирайки, че е натопен от К-20, героят ни решава да изчисти името си и да залови и спре злодея. За целта на Хейкичи ще му се наложи да се превърне в умел крадец, майстор на маскировката, да подобри акробатичните си умения и даже по неволя да поеме ролята на К-20 за да достигне до него. Целта оправдава средствата.

Видът, манеризмите и методите на К-20 са видимо вдъхновени от “V for Vendeta” и точно както и там и в този филм фокусът не пада върху маскирания крадец. „К-20: Легенда за Маската” е историята на Хейкичи Ендо, който трябва да се въздигне след като предишният му живот изглежда напълно съсипан и да се превърне с нещо ново, различно и по-добро. А играта на Канеширо е чудесна смесица от драматичност, комедия и истински героизъм. Тези от вас, които са му фенове, няма да останат разочаровани. А в случай, че виждате Канеширо за пръв път-пригответе се да му станете фенове след този филм!

„К-20: Легенда за Маската” може и да ви се стори като любовно писмо към “V for Vendeta” или като  цяло към американските комикс филми. Стилът на заснемането, както и някои от екшън сцените ясно показват тези пристрастия, а музиката в стил „ала Джон Уилямс” ги  затвърждава. За някои това може да е минус, но на мен ми допада, защото въпреки всичко типичните неща за японското кино надделяват. А и въпреки вдъхновенията си от америкнаските комикс и приключенски филми, „К-20: Легенда за Маската” взима от тях само добрите неща и ги издига до нови висини, оставяйки лошите ниско долу.

За пример- сцената с началото на тренировката на Хейкичи може да бъде сравнена с подобна сцена от „Спайдър-Мен” на Сам Рейми, но пък е направена още по интересна чрез добавянето на по разнообразни декори и страхотни паркур движения. Така всичко изглежда познато, но и ново и свежо. Видът на измисления град Тайто пък много напомня Готъм от филмите на Нолан, но със „steam punk” естетика, както и малко ноар. За разлика от този Готъм, обаче Тайто няма мрачния тон и изпъква с по-различния си светъл нюанс. Най-доброто от двата свята, казано с прости думи.

Като  цяло филмът изглежда страхотно, изграждайки един фантастичен свят,в който няма как да не се потопите. Ефектите са едни от най-добрите идващи от не американски филм, особено  за времето си, но изглеждат впечатляващо дори днес. Някак си на мен лично ми подейства освежаващо  да видя  филм, който ползва CGI по пестеливо, разчитайки повече на чудесни  декори, „practical”ефекти и повече от шеметни каскадьорски изпълнения. За капак си има и сцени, които са като излезли от аниме, а това винаги  е плюс за мен. Свалям шапка пред сценариста- режисьор Шимако Сато, която се справя идеално с вдъхването на живот на филма.

Но няма как само да се хвалим, нали? Е, „К-20: Легенда за Маската” си има и трески  за дялане. Например темпото на филма се забява към  средата и то  видимо, заради множесто сцени коментиращи някои проблеми на обществото. Няма лошо, но пък те не са направени достатъчно интригуващи за да затрогнат вниманието на зрителя и доскучават бързо. Друга лека слабост е,че филма идва с едни 20на минути по-дълъг и би могъл  да се лиши от тях. Може би ако някои от гореспоменатите сцени бяха премахнати този ефект щеше да бъде избегнат. Но всичко това не е болка за умиране.

„К-20: Легенда за Маската” си остава една приятна изненада и скрито бижу в приключенските и комикс филми, което според мен определено си  струва да погледнете. Смятам, че няма да останете разочаровани. А ето ви и трйлъра за довиждане! 😉