Лексикон: Ненко Генов

Лексикон: Ненко Генов

21/11/2020 0 By kiril dimanov

1. Как се казваш (име и псевдоним)?
Ненко Генов

2. Представи се кратко на нашите читатели.

Казвам се Ненко Генов, на 34 съм, и когато бях малък исках да стана като героите от любимите си истории. А когато осъзнах, че е твърде малко вероятно да стана истински космически пилот, каубой, археолог-авантюрист или нещо от сорта, остана ми следващото най-добро нещо – да си измислям подобни истории и да се опитвам да ги споделям със света.

3. От къде си ?

От Пловдив съм, но от близо 10 години живея и работя в Полша. Съпругата ми е от тук.

4. Как се самоопределяш (писател/ художник/косплейър, video creator, друго?)

Аз съм човек, който иска да разказва истории под различни форми. Преди основната ми амбиция беше да бъда сценарист и режисьор. Работих в телевизия, следвах английска филология, а после завърших и кино магистратура. Веднага след това обаче дойде семейството ми и животът ми се промени. Не исках да работя далеч от тях, тъй че киното остана в застой. Без бюджет и снимачен екип, започнах да върша всичко сам и да си служа с по-евтини „специални ефекти“ – думите. Започнах да пиша по-активно и сега се развивам в тази насока. Тъй че, знам ли, да кажем, че съм писател, въпреки че ми е трудно са де самовъзприема като такъв. Може би ще ми е по-лесно ако натрупам по-богата библиография.



5. С какво се занимаваш ?

Татко съм на три момичета. Освен това съм учител, преподавам английски. Превеждам от английски и полски. Пиша. Автор и илюстратор съм на поредицата „Сбогом, дневнико!“ от изд. „Хермес“, работя и по няколко други проекта, които се надявам да видят бял свят в близко бъдеще. Сърби ме да разкажа повече, но знам колко несигурни са нещата в България понякога и как често пъти отнема години за да се осъществят някои проекти, тъй че… Търпение! 🙂

А, да, замалко да забравя… В оскъдното си свободно/откраднато време, движа блога „Книжни Криле“, в който пускаме ревюта на различни книги и комикси.

6. От къде черпиш вдъхновение?

От къде ли не. Изпитвам неутолим глад за какво ли не, имам прекалено много интереси, запалвам се по толкова много неща, и просто не ми стига времето да погълна всичко. Някои хора харесват това или онова и се съсредоточават върху него. Моята основна мания, вдъхновение и влияние е вселената на „Междузвездни войни“. Всичко, върху което е работил Джордж Лукас ме вдъхновява, самият той ме двъхновява като личност, човек и творец, като начин на мислене и метод на работа. Но освен Star Wars обожавам още стотици неща. Искам да ги попия, и искам самият аз да създавам неща, които да действат по същия начин на други хора. Искам това, върху което работя да предава същата искра, да разпалва въображението, да носи сходно вдъхновение на други след мен. И също да отдам почит на тези, които са ме вдъхновили.
 Добър пример за това е моята поредица „Сбогом, дневнико!“. В нея главният герой е петокласник, който обича да рисува комикси. Из книгата има препратки към любими мои поредици и  герои, като Костенурките нинджа“ и „Междузвездни войни“. Има и пръснати QR кодове, които отвеждат младите читатели към допълнително онлайн съдържание, интересни статии от блога на „Сбогом, дневнико!“, в които се говори за всичко това. Има статия за вдъхновяващия успех на Кевин Ийстман и Питър Леард, създателите на костенурките. Има текст за вдъхновяващата сила на Star Wars, филмите като одправна точка към толкова много други сфери на изкуството. Статия за Супер Марио, за японската манга и какво ли не още.



Учителят по изобразително изкуство от „Сбогом, дневнико“ пък се казва г-н Иванчев, и естествено е кръстен на художника Ивайло Иванчев – култова фигура от моето детство, илюстратор на десетки книги-игри и комикси. Всъщност, самият Ивайло Иванчев хареса проекта още преди книгата да бъде издадена и се включи със своя собствена илюстрация в първата книга, и две нови свои рисунки във втората книга, което е невероятно готино и ми е просто като сбъдната детска мечта. Ей такива изключителни жестове наистина ме окриляват и ме зареждат с енергия.


7.Кой ти е любимия герой (от комикс или книга или филм)?

Невъзможно е да избера един-единствен фаворит. Имам легиони от любими герои. Но едни от пърмите ми идоли от старите касети BetaMAX, които съм въртял десетки пъти като дете, това са персонажите на Бъд Спенсър и Терънс Хил от „They Call Me Trinity“, което е един от  най-великите уестърн филми на всички времена.

8. Смяташ ли, че героите от комиксите/книгите могат да служат за вдъхновение в реалния живот?

Абсолютно. Културата е третият родител. Книги, комикси, кино, музика, компютърни игри, изкуството като цяло… всичко това ни вдъхновява, дава ни примери за подражание, пълни главите ни с идеи, предава ценности. За себе си съм сигурен, че всичко, което съм попил през годините е оказало неимоверно влияние върху мен като личност, интереси, начин на живот.

9. Кой е най-големия злодей за теб от комиксите/книгите?

Зло за идеята не е интересно. Завладяване на света от спортна страст е скучно. Най-големият злодей за мен не е този, който е най-зъл или амбициозен, а който е най-дълбок, мотивиран, интригуващ или харизматичен. Харесвам злодеите на DC в анимационната вселена на Брус Тим от 90-те – трагични, изстрадали образи. Винаги съм съчувствал много на Мистър Фрийз.



10. Сподели 3 любими книги/комикси.

Нарочно ще споделя такива, които най-вероятно повечето читатели не познават. На мен лично ми е поомръзнало от супергерои, отдавна търся алтернатива, позабравена класика или пък независими комикси, по-различни и нестандарстни истории, които издигат формата отвъд комерсиалния продукт, до ниво на изкуство, без да влизат в шаблон. Или пък такива, които дори и да не са супердълбоки като история, компенсират с наистина разкошен арт.
Три за които се сещам веднага са:
-Cardboard на Doug TenNapel (създателят на Earthworm Jim)
-трите тома на Captain Raptor от Kevin O’Malley и Patrick O’Brien
-Secret of the Stone Frog и продължението му Windmill Dragons от David Nytra

11. Сподели любимата си фраза от комикс, книга или филм.

Монологът на Силвестър Сталоун от „Роки Балбоа“.
https://www.youtube.com/watch?v=FkJLTGweKl0

12. Сподели любима сцена от филм.

Вместо това ще споделя любима сцена от любими сцени от любими филми:
https://www.youtube.com/watch?v=1kjEnDj7K30



13. Каква е твоята оценка за писането на комикси в България (за правенето на косплей като цяло)?

Рисуването на комикси и писането на комикси са две различни неща, и в повечето случаи е най-добре да се правят от различни хора, но в тясно сътрудничество. Историята познава и случаи, в които всестранно развита личност е едновременно и сценарист, и художник, и нещата се получават наистина добре, но уви, това е рядкост. Точно както сценографията и специалните ефекти не са достатъчни, за да направят един филм интересен и въздействащ, така и само зрелищни панели и страхотни рисунки не стигат, за да бъде един комикс на ниво. Писането на комикси е нещо, което тепърва трябва да се развива в България. Едни от най-добрите ни комикси от миналото са адаптации по литературни произведения. Смятам, че с постепенното развитие на комикс културата у нас е нужно и да се установи практика на съвместна работа между сценаристи и художници, за да се получават нещата. За целта обаче е нужно да има по-малко его и по-отворено съзнание, всеки да знае, че работата е екипна и „съотборниците“ допринасят със своите индивидуални умения за по-добър краен резултат и… по-доволни читатели.

14. Има ли почва за развитие на твоята дейност в България или как е спрямо с чужбина?

Почва за развитие винаги има. Друг е въпросът дали тази почва се прекопава и полива редовно. За моя огромна радост, българските издатели са все по-отворени за работа с родни писатели и творци. Детските книги получават повече признание днес, струва ми се.  Комиксите също. Уви, пазарът си остава малък, така че е много трудно, дори почти невъзможно, за един писател да си изкарва прехраната единствено с писане. Както се казва на английски, трябва „да носиш много шапки“, да вършиш основната си дейност, каквато и да е тя, но и да крадеш време за писане. В чужбина, където тиражите са достатъчно големи и приходите за творците са по-високи, нещата стоят по по-различен начин, но няма смисъл да гледаме в чуждата чиния. В крайна сметка, ако наистина имаш порив да пишеш, да разказваш истории под някаква форма, да си творец, ти не го правиш за парите, а защото НЕ МОЖЕШ да не го правиш. Великият Уолт Дисни е казал, че не прави филми, за да печели пари, но трябва да печели пари, за да прави още филми.

15. Какво искаш да се промени в света или с теб?

Основното нещо, което трябва да се промени в света е начина ни на мислене, да променим приоритетите си. Да погледнем нещата от птичи поглед, а не единствено и само от собственото си ъгълче. Трябва човечеството да има общи цели, да престанем да се делим на такива и онакива, и да подходим отговорно към бъдещето на планетата и тези, които ще я наследят след нас. Има алтернативи на живота, който водим в момента, и не е чак толкова трудно да се приспособим към новото. Но за тази цел е нужно качествено образование, емоционална интелигентност, да се отърсим от някои свои навици… И е толкова по-лесно да не го правим.

16. Marvel или DC фен си? ( или друг бранд комикси?)

Както казах по-горе, харесвам когато творчеството е лично, а не е разграфено, запланувано, конвейрно. И Marvel, и DC имат своите силни заглавия, попадения, които извисяват супергеройските комикси и вдигат летвата на жанра, но такива комикси са по-скоро рядкост. Това не са средностатистическите месечни броеве-еднодневки. Не обичам, когато се тъпче на едно и също място или когато всичко се крепи на shock value или някаква измислена колекционерска стойност. Да убием сега тоя герой, да оженим оня, този да му променим самоличността, и да пуснем стотина алтернативни корици, та дано да вдигнем малко позамрелите продажби. Харесвам най-много DC Elseworlds. Но като цяло имам комикси на Papercutz, First Second, Scholastic (Graphix), Kids Can Press, Drawn & Quarterly (Enfant), Cinebook, Bloomsbury, доста creator owned поредици… Харесвам алтернативното, от което все още не зная какво да очаквам. Понякога нещата, които взимам за проба не ми допадат, но друг път пък са невероятни попадения и истински находки. Това е по-вълнуващо за мен от поредния брой на супергеройските серии.


17. Последното нещо, което чете (комикс или книга)?


Чета възможно най-много, колкото ми позволи времето. Напоследък често паралелно чета няколко неща от различен сорт, например – комикс, роман и някакъв non-fiction, например арт или мейкинг книга. Така ако се поуморя от едното имам веднага разнообразие с другото. Отделно приказки на децата. Ако не броя няколко книжки за Барбароните, които четохме днес, буквално последното нещо, което приключих беше „Star Wars: The Lightsaber Collection“ на Даниел Уолъс.

18. Последното нещо, което гледа на кино?

Ето тази латвийска анимация – JACOB, MIMMI AND THE TALKING DOGS by Edmunds Jansons
https://www.youtube.com/watch?v=QsX872wXj7E

19. Комикс/книга или тяхната адаптация на екран?

Всичко, което си струва и внася нещо свежо и свое. Противно на много хора, не смятам, че книгите винаги са задължително по-добри от филмите. Пример: прочетете „Железния гигант“ като книга, после глеайте анимацията на Брад Бърд. Филмът е велик, несравнимо по-добър от първообраза.

20. Какво обичаш да правиш най-много?

Ами… толкова много говорих за хобитата, интересите, писането и изобщо нещата, с които се стремя да се занимавам професионално… Тъй че, нека да не се повтарям, най-много обичам да довеждам нещата до край!  Обичам идеите да не остават само идеи. Обичам ако пиша книга, да я завърша, а после и да я видя издадена. Олеква ми, когато нещо, което с години се е блъскало в главата ми най-накрая излезе навън.

21. Любимата ти мъдрост или лозунг.

Отново, прекалено много са, но… Ето една от тях:
„Най-добрият начин да преследваш щастието е като помагаш на другите. Нищо друго няма да те направи по-щастлив.” – Джордж Лукас

22. Отправи пожелание или препоръка към нашите читатели. Живейте дълго, просперирайте и нека Силата бъде с Вас!