Made in BG: „Възходът на Седемте“ от Любомир Кючуков

Made in BG: „Възходът на Седемте“ от Любомир Кючуков

01/06/2020 1 By kiril dimanov

Ето,че отново настъпи един от любимите ми моменти: да си поговорим за фентъзи, но не какво да е, а написано от български автор. Днес благодарение на нашите приятели от „Vision Books“ ви представям „Възходът на Седемте“ – книга първа от фентъзи поредицата „Съдбата на Светлородните“ с автор Любомир Кючуков.

На таен съвет в Мрачните планини седемте Тъмни повелители, предвождали в миналото народа на Сиан, решават да подновят Вековната война срещу стария враг – кралството Калеа. Орденът на сианските магове, начело с господаря на тъмнината Зарк, си връща властта и съумява с предателство да премахне защитното заклинание на Светлородните – принц Дерин, принц Мелех и принцеса Бриана, държало сианите далеч от калейските земи в продължение на седемнадесет години.
Принуден да избяга от завзетата столица на Калеа, принц Дерин поема към мистериозната гора Нирнаи на обучение при прокудения херейски народ, над който тегне зловещо проклятие. Там той трябва да усвои новите си способности на Светъл повелител, за да се изправи в съдбоносен дуел срещу Зарк. Принцеса Бриана, придружена от своята пазителка – магьосницата Стела, се впуска в редица опасности на път за оцелелите калейски крепости. Ще успеят ли Светлородните да върнат надеждата и да спрат възхода на Седемте?

Звучи обещаващо, нали? И наистина е. Във „Възходът на Седемте“ ще се потопите в един добре изграден свят на име Мерелия заедно със всичките му кралства. От родното място на главният ни герой Калеа, през леденият Айсдоум, та чак до мистичната гора Нирнаи и още куп места! Личи си още щом погледнете страхотно нарисуваната карта (повече за това малко по-късно), че въображението на автора е работило на пълни обороти и то в дебютната му книга. Описанията на всяко от местата, през които преминават героите е повече от детайлно, а и едновременно с това увлекателно описано без да се затлачва излишно. Баланс, който определено трябва да бъде поддържан за да може читателят да опознае света, за който чете без книгата да му доскучае.

Разбира се, магията също е важна част от този свят, както и е редно за всяко хубаво фентъзи. Основен нейн представител тук са Светлите повелители и техните главни опоненти – Тъмните повелители. Всеки един от тях владее един елемент, съответно в светлата или тъмната му форма. Лично на мен това много ми допада, защото така ясно се вижда как един елемент може да бъде използван по два различни начина – както за разруха, така и за защита, а и все пак между това кой елемент срещу кой ще се изправи си има зависимост. На Повелителите им се налага да преценяват мястото и начина, по който да използват елемента си за да имат предимство, което ясно показва, че те не са всесилни.

Тук е момента да ви представя персонажите, които ще срещнете в това приключени. Започваме разбира се с младия принц Дерин, новият Повелител на Светлината, на чийто плещи се пада тежката задача да спаси Мерелия от злия Повелител Зарк и дружките му. Задачата не е лесна, а Дерин е млад, буен и неопитен. За да се справи той ще трябва да се научи да борави с новите си способности, както и да овладее емоциите си. И ето тук бе моментът, в който докато четях, харесването ми към книгата се превърна в чиста любов!

За тренировката си Дерин отива в мистериозната гора Нирнаи, дом на херейците. Те от своя страна напомнят азиатски народ– видът им, дрехите, бойните изкуства, които ползват, но и най-вече философията им за овладяване на мислите, които реално са нещото, което затваря сърцето и замъглява ума ни, карайки ни да се страхуваме и съмняваме в себе си. Да постигне това освобождение и овладяване е основната част от тренировката на Дерин, което ще му позволи да разгърне пълния си потенциал. И можете да си представите как за човек като мен, който живо се интересува от тази тематика и се опитва да я прилага, това се оказа повратен момент в книгата! Описанията на битките, които Дерин и херейците провеждат ползвайки уменията си в бойните изкуства пък се усещаха като нещо излязло от аниме или китайски кунг-фу филм. Красота! Да, ако това не е вашата среда, може и да не ви допадне,но нека бъдем честни – колко често може да видите будисти във фентъзи книга и то българска? 😉

В случай, че принц Дерин не ви е достатъчен, спокойно! Любомир Кючуков се е погрижил да има още персонажи, които да ви грабнат вниманието. В битката за спасението на Мерелия се впускат и сестрата на Дерин, принцеса Бриана и нейната приятелка и пазителка Стела, която също е Повелител. Двете са много добре изградени женски персонажи, като Стела блести малко повече, тъй като Бриана е млада и все още се ориентира в ситуацията, но с времето определено се вижда как тя става все по-смела и уверена. Връзката им e подобна на майка и дъщеря и определено внася свежест, защото така става по-дълбока от просто принцеса и закрилница.

Интересното е, че още в началото пътищата на Дерин и Бриана се разделят, като никой от двамата не е сигурен дали другият е жив, но няма време и да мислят за това, предвид предстоящата битка. И тук идва още една силна страна на книгата– авторът представя няколко различни гледни точки. Това означава, че всичко започва с Дерин, но по-късно действието се пренася към Бриана и Стела и пътят, по който те са поели. Има дори няколко глави, които ни пренасят към злодея Зарк и случващото се в неговото помрачено сърце. Всичко това може да звучи объркващо, но всъщност Любомир Кючуков е подбрал много точно кога да прехвърли действието към друг персонаж без това да стане внезапно и не на място. Така, поне аз оставах винаги заинтересован от съдбата на всеки един от героите, без да се чувствам разочарован, че сега чета за друг човек.

Завършвайки с персонажите искам да спомена и един от тях, който обявих за свой любимец, защото за мен той показва какви трябва да бъдем всички в живота, без значение какво ни се поднася– генералът и лорд на кралство Вераден, Тедор Несломими. Предполагам, че прякорът му ви казва достатъчно и няма да ви пускам спойлери, но просто има един момент, в който борейки се с нещо, което се опитва да го превземе Тедор доказва защо е несломим и успях да вляза напълно в кожата му и да се вдъхновя. Благодаря на автора от все сърце и за това отделям и място, за да спомена Тедор, който винаги ще ме подсеща как да бъда като него.

И тъй като „Възходът на Седемте“ е епично фентъзи в стил „Властелинът на Пръстените“, битките на бойното поле и изграждането на техните стратегии също заема основна роля от сюжета. Самите битки са много живо описани от автора, така че дори самият читател да усети доза адреналин и да затаи дъх ,особено тези, в които участва Тедор. Що се отнася до военните разговори и изграждане на стратегиите на бойното поле, това обикновено (поне за мен) е скучната част в подобен тип фентъзита, освен ако човек не си пада по такава военна тематика, но смея да твърдя, че този път ми стана интересно, защото Любомир Кючуков описва всичко това като, че ли той самият е опитен генерал. Ако някога армията ни има нужда от подобен тип стратегия, то определено може да му звъннат.

Накрая ще спомена и великолепната корица и илюстрациите на художника Добромир Томов. Корицата е важна част от всяка книга и тази тук определено може да хване всяко внимание, особено на юношеската аудитория, които имат нужда да се докоснат до качествена българска книга. Съвсем честно ще си заявя, че рядко аз самият съм обръщал внимание на кориците на преведени фентъзита, които обикновено ми се струват доста еднотипни. Няколкото илюстрации, с които художника е украсил книгата също са на високо ниво, а вече споменатата карта също допринася за потапянето в този вълшебен свят. Ако Добромир Томов някога реши да нарисува комикс в този стил аз ще бъда първият му клиент!

В заключение „Възходът на Седемте“ определено е солидно четиво за всеки фентъзи фен и заслужава вниманието ви не само, защото е българска книга, а защото е добра книга. Сигурен съм, че всеки един от вас ще намери нещо за себе си ако решите да посегнете към нея. Кажете какво мислите ако вече сте я чели, а междувременно чакаме и следващата част от поредицата, която ще носи заглавието „Повелителят на времето“!