Made in BG: Седем Градски Гряха

Made in BG: Седем Градски Гряха

24/09/2019 0 By kiril dimanov

Похот, чревоугодие, алчност, леност,гняв, завист и горделивост. Седемтте гряха, подтикващи човешките същества към постъпки , за които иначе не бихме си помислили. Но от тях никой не е застрахован, защото  все пак  сме хора. А от нещо, което  го  е страх човек не бива да бяга,  а напротив- да го приеме смело, но да не позволи  да бъде контролиран. На много хора би прозвучало странно, ако им кажа, че комикс може да ги накара да достигнат до  такива проникновения за живота си. С радост мога да заявя, че издаденият от Сиела „Седем градски гряха” на автора Благой Д. Иванов и художника Петър Станимиров е точно такъв комикс.  

Благой Д. Иванов и Петър Станимиров

Тематиката за седемте гряха е ползвана в много творби от всякакъв стил- книги, филми, комикси, но в „Седем градски гряха” лично за мен темата е поднесена по доста ефективен начин, най-вече защото успя да ме накара да видя себе си на места. Човекът, пишещ това ревю не е безгрешен(то никой не е), но за да осъзнаеш това, вместо да се самозаблуждаваш си е нужен шамар-два. Със своите 208 страници дължина и солидна дебелина „Седем градски гряха” предлага точно такъв шамар. А както  съм казвал и преди-ако една творба успее да ме накара да видя нещо лично за себе си, вече съм спечелен отвсякъде.

Комикс феновете често  забравяме, че те могат да ни предложат и  други истории освен перипетиите на Марвел и DC героите, и за това „Седем градски гряха” е една голяма глътка свеж въздух…шокиращ свеж въздух. В седем истории с неочакван край, Благой Д. Иванов ни напомня, че тези грехове, всявали страх у хората още от дълбока древност са повече от актуални в днешното ни общество, което колкото и  да се смята за цивилизовано и развито, всъщност си остава техен инкубатор . А големият град е особено подходящ терен за извършването им. Никой в тези седем истории не е защитен от греха- има братско съревнование, наглед неразбиваемо приятелство и още други ситуации, които изглеждат толкова близки до нас, толкова земни, че когато историята завършва тежестта е още по-голяма. Най-хубавото обаче е, че авторът изобщо не се опитва да втълпи някакво чувство  за страх, вина, фалшиви религиозни ценности или политкоректност. Тук Благой Д. Иванов борави с митологии и архетипи, както и с добре премерена капка хорър в някои от историите за да остави читателя сам  да достигне до  някакъв извод. И тъй като авторът вече има две книги зад гърба си, опит с хоръра и е завършен кинокритик, всичко това се среща в този комикс като  един филм-антология, в който можем  лесно и възприемчиво  да се потопим благодарение и на комикс формата.

Разказите, разбира се имат сексуално съдържание, както и насилие, но много ми  допада, че това присъства тук като част от историите, необходимост придаваща сила и смисъл на това, което четем и виждаме,  а не е поставено  там просто за да може комиксът да бъде описван като много шокиращ или скандален.  А за мен той не е такъв, точно заради нюансът, с който е представено съдържанието и смисълът идващ от него.  Не винаги  е нужно нещо  да е шокиращо и гръмко за да бъде оценено по достойнство  все пак. Да, деца не мога да четат  „Седем градски гряха”, но пък  и на тях  за сега не им е необходимо.  Но е много по-добре, когато нещо е „+16” с цел, вместо просто опит да бъде спечелена по зрялата публика.

Не мога  и да не отбележа символичността, с която историите боравят и то както крехко, така и със силен намек. Например в какво чудовище може да ни превърне чревоугодието, какво става с околните и най-вече със самите нас, когато  решим  да си изпуснем нервите, каква форма приемат лицемерието и маските, които носят „светите” хора, до къде може да бъде докаран човек ако се чувства неприет и осъждан от близките си и още много. Но както  споменах и по-рано, хубавото е, че всеки може да види тези истории по свой собствен начин, а и дори  да не харесате комикса, то той пак си е свършил работата, докарвайки ви и такива емоции.

Но естествено, за да се вдъхне живот на историите е необходим и талантлив художник. И кой по-подходящ от легендарния Петър Станимиров! Работил по списанията „Дъга” и „Чуден Свят”, кориците на романите на Стивън Кинг издавани на времето от „Плеяда”, хиляди плакати, карикатури, илюстрации, Петър Станимиров отдавна се е доказал като един от най-добрите в занята. Той също  така е и един от хората, благодарение, на които книгите-игри се появяват в България, а от воденото от него навремето издателство „Мега” излизаха едни от най-добрите заглавия в жанра.  Той разбира се неспирно твори и до днес, като декември миналата година излезе комикс адаптацията му на „Пръстенът на нибелунга”, който горещо ви препоръчвам.

Арт стилът на човек, рисувал кориците за БГ изданията на романите на Стивън Кинг е попадение точно в десетката.  Неговият Пениуайз,надничащ от корицата, за мен лично е трижди по –страшен и предизвикващ кошмари от всяка от филмовите версии. Още по-голям плюс, е че Станимиров взима решението седемте истории да са нарисувани в различен стил- една е с по-типично комиксов стил, друга е доста фото-реалитична, трета е растерна и т.н. Това от своя страна придава свежест на целия комикс. Първо така в тези 208 страници няма да видите едно и също, второ всеки стил пасва на тонът на историята и трето, показва, че художникът не робува само на един стил, а по  всяко време може да го  разнообрази като  все пак запазва типичното за своя си стил . Към всичко това, добавяме и факта, че комисът е черно-бял, което придава още по-голяма сериозност на историите, защото те определено не се опитват да покажат цветната страна на живота. Разказите и идеите в тях имат нужда от сила, а черното, бялото и  сивото крият в себе си доста голяма такава, особено когато нещо  трябва да бъде изразено по определен начин. Станимиров също така рисува и едни от най-ясно изразяващите емоции лица и то не само на хора. Без да спойля, но има една сцена с уплашено до  смърт куче, която все още ми седи  в главата. Това се нарича майсторство.

Тандемът Благой Д. Иванов и Петър Станимиров определено е като супер геройска комбинация от типа на Батман и Супермен и  се надявам, че двамата ще ни  радват с още общи проекти. За мен „Седем градски гряха” бе повече от едно обикновено комикс четене, защото  оставих книжката с лека усмивка на уста приел доста неща за себе си и готов да приема други. Това го нарежда на второ място за комикс, който е предизвиквал  такава емоция у мен за тази година(за първия може да пиша друг път). Надявам се, че и вие ще решите да се докоснете без колебание до „Седем градски гряха” и  да се гмурнете в историите. Не забравяйте да споделите мнението  си  в коментарите, както и да погледнете интервюто ни с Благой, ако все още не сте. До нови  срещи!