Made in BG: „Стръв“ от Емил Минчев

Made in BG: „Стръв“ от Емил Минчев

03/04/2020 0 By kiril dimanov

Има ли нещо по-добро от една хубава книга? А какво ще кажете за хубава книга от роден  автор? С радост мога да заявя, че в последните няколко години упорито попадам на все по-добри български книги от фентъзи и фантастичния жанр, които поне по мое мнение с нищо не отстъпват на чуждестранните такива. Факт е,че трудно се разбира за тях, трудно се издават и още по-трудно се намират в книжарниците, защото често биват поставяни не където им е мястото, но въпреки това ако успеете да се домогнете до тях няма да съжалявате.

Днес ще отправим поглед към  една такава българкса книга с много симпатичен и добре изграден  главен герой, когото аз обявявам за личен любимец- става дума за книгата на Емил Минчев „Стръв”, издание на нашите приятели от  Vision Books, които бяха така добри да ни предоставят книгата за ревю. Те ни предоставиха и още неща, така че тръпнете в очакване. И докато ревютата на книги са си нова територия за нас, от Супер Герои България винаги успяваме да навържем  всичко със супер герои и такъв е случая и със „Стръв”. Вие ще кажете дали се е получило.

Сега е време за едно уточнение- „Стръв” е третата книга от поредицата за частния детектив Бънк Ромеро, като първите две са съответно „Нюх” и „Бяс”, но са издадени от друго издателство. Е, разбира се е по-добре  човек  да си  започне от тях за да се запознае добре с героя и да види  развититето му, но лично аз смятам, че опознах Бънк достатъчно  добре, че da мога веднага да си  го харесам. Естествено, веднага щом успея да намеря и първите две книги ще си поговорим и  за тях.

Действието в поредицата на Емил Минчев се развива в Унтерщат-мегаполис от бъдещето, където ще срещнете не само хора, но също така и мутанти. Интересното тук е, че под мутанти разбираме жени-котки, вещици, вещери, хора-паяци, шейпшифтъри, вампири и разбира се любимите ми вълколаци(не, няма печатна грешка, тук  се наричат така). А Бънк Ромеро е точно  такъв! Още, когато  разбрах това  вече бях спечелен. Какви неща са довели до  тези мутации остава доста бледо обяснено, но пък това държи добро ниво на мистерия, а и може за в бъдеще да се разбере повече. Както и да е ,това ви го  казвам само  за да знаете какво да очаквате като цяло от поредицата- чудесна смесица от фантастика, фентъзи и разбира се криминале. А главният герой е детектив вълколак! И  ето тук мога спокойно  да навляза в любимата ми супер геройска тематика, защото бидейки вълколак, Бънк е надарен с изключително развито обоняние, което той използва за да разплита и най-трудните случаи.

Настоящето му приключение в „Стръв” се развива в Централния Унтерщатски Затвор, където Бънк излежава 14 месечна присъда за побой над полицай, но самият той знае, че така е справедливо. Героят ни също така изживява и лична драма от предната книга и макар да не съм  я чел авторът изгражда емоциите на детектива толкова плътно, че веднага успях да го разбера и да ги усетя. Също  така Емил Минчев прекарва голяма част в началото на книгата потапяйки ни в пълната атмосфера на Кафеза(името на затвора), за да можем като  читатели наистина да си представим що за място  е това. Самият Кафез се усеща като  главен персонаж и едва ли не като умален вариант на Унтерщат- пренаселен, пълен с корумпирани пазачи, самодоволен директор-диктатор и разбира се доволно много откачалки, убийци и каквато още сган се сетите сред затворниците. Има обаче и  доста нормални симпатяги сред тях, повечето от, които са част от компанията на Бънк. Самият той пък израства още повече като  персонаж в тази среда, учейки се на едно много важно правило- „малките победи”. Това всъщност важи и за живота ни като  цяло, така че не е нужно  човек  да е в Кафеза за да го научи.

Смятам, че веднага ще си намерите любимци сред компанията на Бънк, но най-хубавото е ,че до  последно няма да знаете какво  да очаквате от абсолютно нито един обитател на затвора, било то пандизчия, пазач и т.н. Не само това, но читателят е вкран толкова дълбоко в Кафеза, че точно като Бънка няма да знаете и какво следва във всеки един момент. Атмосферата е наистина клаустрофобична, непредсказуема и гарантирано интригуваща.

Всичко се обръща с главата надолу, когато двама от затворниците изчезват безследно и мистериозно от изолатора- затвор в затвора, който е дори по ужасен от самия Кафез. Да, възможно е. И тук директорът на затвора прибягва до услугите на нашия детектив Бънк като му възлага разследването на случая.  Самата мистерия е съпътствана от още няколко загадки, които Бънк ще трябва да реши, един вид „странични куестове”, които обаче имат общо с цялостното действие в затвора. И като всеки заплетен криминален случай и този тук ще ви накара да си блъскате главите заедно с Бънк над решението му и да не отписвате абсолютно никого от списъка със заподозрени. Аз лично имах няколко, като дори истинският извършител бе сред тях, обаче не успяхвах  да се досетя за мотив, камо ли за как точно е станало изчезването от изолатора. А като  включим  в сметките и факта, че в този свят има магия и свръх естествени способности, възможните варианти  за въображението се увеличават.

Не мога и  да не спомена колко ми допада как Бънк върши работата си: като истински професионалист, той знае точно как да започне разследването, кои въпроси  да зададе, как да използва обонянието си за предимство и как точно  да опипа местата, които посещава за следи.  Дори и когато удари на камък, Бънк сякаш не унива, а напротив-случаят го заинтригува повече. Преживените лични драми пък също не го спират, а изпълняват целта си- героят ни  се учи от тях и продължава напред, от което всички трябва да взимаме пример. Поне аз взех това за себе си от неговия образ. Освен споменатите преди „малки победи”, Бънк научава и нещо още по ценно- да прости на себе си, за да може да прости и на другите. Или поне аз така го  виждам. А ако една книга успее да ме накара да видя нещата по начин, по който не е целяла- още по-добре!

В заключение отново ще ви приканя да подхванете книгата и направо цялата трилогия, не само за да покрепите един талантлив български автор, ами и защо съм сигурен, че ще ви хареса и ще обикнете Бънк Ромеро от все сърце. А най-хубавото е, че книгата завършва с думите „Бънк Ромеро ще се завърне в Мъст”, което значи, че чакаме още една книга, като всъщност е предвидено поредицата да е от пет! Аз лично нямам търпение и напълно самосиндикално  давам  на Бънк званието супер герой! До нови срещи и не спирайте да четет книги и комикси! 😉