Made in BG: Jack Eridon 2:Вуду

Made in BG: Jack Eridon 2:Вуду

12/05/2019 0 By kiril dimanov

Април месец бе доста супер геройски. В кината излязоха цели три комикс филма и всеки имаше какво  да си избере като  емоции. За мен обаче филмите бяха четири.  Да преброим- „Шазам”, „Хелбой” и „Avengers:End Game”. Може би  се чудите кой тогава е четвъртия комикс филм? Ами това разбира се е комикса на Константин Витков- Титис „Jack Eridon 2: Вуду”, издаден от Артлайн. А защо пък  един комикс да е като  филм и то да го поставям сред горе изброените? На бърза ръка ще ви обясня в това ревю, което  пиша с огромна радост!

Абадон и Конг-не им се изпречвайте!

„Jack Eridon 2: Вуду” пристига година след като Титис ни отряза главите с предния комикс за симпатичния детектив “Jack Eridon”: Крадеца на Спомени”. Това за мен е живо  доказателство, че ако човек  е твърдо решен да постигне нещо, задейства се и бавно и плавно работи  в тази насока се случват чудеса.  Да не забравяме, че през декември пък получихме и spin-off-а “Песен за Зигфрид”, с който Титис добави още едно парченце от пъзела на своята вселена. Там пък Тодор Христов ни заши главите и  ги отряза наново със своя арт! 😀 Нека сега да видим и какво ни е подготвил Титис в „Jack Eridon 2: Вуду”.

Jack Eridon 2: Вуду ще ви откъсне главите!

Не мога да не започна без един малък анализ на корицата, тъй като тя е важна част от всеки комикс, а тук Титис прави нещо, което си е традиция в комиксите, но  вече остава все по забравено в днешните комикси. Корицата, която Титис ни представя тук има идея и композиция. Не е просто главния герой пльоснат на най преден  план и най-ярко изпъкващ и забележим като  всичко друго се губи  зад него. Това е окей за първи брой, но сега вече познаваме главния герой. Композицията на корицата показва ясно новите елементи- момичето Пинки, която  е нов персонаж е ясно изобразена в по преден план в десния ъгъл, загатвайки, че тя ще ни бъде представена в този комикс, и че ще бъде важна за историята(което и става). Самият Джак, във формата си  на Абадон пък е малко по-далеч, но в динамична поза, а зад него виждаме главата на злодея в едър план заедно с ордите му от зомбита, което носи чувство за надвиснала заплаха(поне за мен). Но така отново ни  се представя ярко кой ще създава проблеми на Джак този път. И всичко това на много напомня и на онези чудесни филмови плакати, които преди  всеки филм имаше. Онези, които  бяха рисувани, а е фотошопвани, персонажите от филма  бяха поставени в композиция и си имаше усещане за уникалност, а не просто  да мяза на поредния филмов плакат. Така Титис ни хваща окото , интереса и любопитстовто още с корицата и вече сме „вкарани  във филма”.

И така, в това приключение се озоваме отново в дистопичното бъдеще създадено от Титис, като обаче преди  това сме хвърлени във сцена от миналото, която за мен лично доста добре представя мотивацията на злодея. А когато един  злодей има така, а не прави  всичко само, защото  е изконно зъл, то това го прави добре развит персонаж. Отиваме обратно  в Мегаполис 6, където  Джак живее заедно с верния си приятел Конг, говорещата маймуна. Диалозите между  двамата са истински  злато! Хуморът е много  в стил „buddy cop movie”, но и ясно усещаме връзката между  двамата, все пак  те са семейство по един или друг начин. Още повече, че има и  доста сериозна сцена,  в която  Титис ни показва колко много бащата на Джак и Конг им липсва, но се разбира, че двамата са благодарни, че се имат един друг. И  докато  съм на темата, много ми допада, че тук насред целия екшън, който се завихря леко и изтънчено ни се разкрива и една друга страна на Джак. Животът му е труден, малко приятели(повечето от тях  странни като  него), нес пособност да се слее с обществото и да води нормален живот, плюс  че хич не е толкова лесно колкото изглежда да си и огромен син демон и да контролираш демонските си инстинкти. Тези моменти за мен, макар и кратки бяха доста емоционални, но и балансирани без да превръщат историята в пресилена драма. Но пък те са нужни  за да разберем какви чувства крие Джак вътре в себе си.

Той идва…

Споменах  вече, че злодеят, който този път е вуду жрец има хубава и някак разбираема мотивация, а и е твърдо убеден, че действията му са праведни и оправдани. Няма по- опасен злодей от този, който вярва че постъпките му  са за доброто на другите. Той обаче далеч не е единствения нов персонаж, който Титис ни представя в това продължение. Освен, че виждаме стари и познати муцуни(като  Парки, който е дори по-забавен този път), има и нови, които по всяка вероятност ще имат ключова роля в по нататъшни приключения. Пинки, за която ви споменах по горе се оказва важна още сега, но мисля, че ролята и ще се развива още и още. А Зигфрид, за когото научихме повече във “spin-off”-a тук е по-як от всякога и заслужено печели мястото на мой втори любим персонаж след  Джак. И като стана въпрос, сега някои неща от “spin-off”-а си попадат на мястото, а и има още много други, които ще ви накарат да възкликнете „Аха!” ако четете внимателно. Има и доста, които заслужено подбуждат интерес и желание да видим какво ще става по нататък.

Що  се отнася до арта на Титис, не  мисля че има какво повече да кажа от преди,  за мен  той си остава на ниво и един от най-добрите, които  съм  виждал в последните години, не само от български комикс. Аз много  си падам по такъв стилизиран  стил, който вс епак изглежда изпипан(и си е), защото  така се придава повече динамика на станиците. Когато  всичко е мега реалистично, нещата някак натежават, но при стилизирания стил  това не е проблем. Разкадровката пък  е професионално направена, като тя също е динамична, не са просто еднакви квадратчета със сцени вътре. Имено тук най-много  си личи филмовия усет на Титис и как сцените вървят точно като във филм. Сещам  се даже за „Самурай Джак”! 😀 Като  добавим и невероятните цветове на Соня Анастасова и „Jack Eridon 2: Вуду” се превръща в задължителна покупка за всеки комикс фен! Малко  са филмите, чийто продължения да са по-добри от първата част, но този комикс  го постига с гръм и трясък.

И ако  всичко това не е достатъчно, след като читателят/зрителят става свидетел на невероятна битка на Абадон  срещу тоновете зомбита събудени от вуду магията, в която  дейно участие взимат и някои други персонажи накрая го чака и изненада. Не един, а цели  два „clifhanger”-a, които си  се явяват като така любимите на всички вече сцени  след надписите! И двата правят положението още по-интересно и направо няма търпение да видя как ще се развива историята.

Така,че нека благодарим  на Константин Витков-Титис за смелостта и  дързостта да продължава с това несигурно  за нашата държава начинание и  да му пожелаем успех за да продължава да се развива историята и  за напред.  И в случай,  че не можете да си изберете някой  филм от кино програмата,  то  тогава грабнете „Jack Eridon 2: Вуду” и се потопете във филма. Приятно четене!