Made in BG: „Квартални съновидения“ от Емил Минчев

Made in BG: „Квартални съновидения“ от Емил Минчев

24/05/2021 0 By kiril dimanov

Някога опитвали ли сте сладко от очни ябълки? Не? А питали ли сте се какво би станало, ако три квартални хлапета си основат детективска агенция? Или какво би станало, ако можехте да отворите дупка към друго измерение? Отговорите на тези и още много други въпроси ще получите в „Квартални съновидения“, новата творба от Емил Минчев, автор на поредицата за детектива-вълколак Бънк Ромеро. Този вълнуващ сборник от разкази, смесващи хоръра и фантастиката пристигат при нас от „Вижън Букс“, които за пореден път се доказват като разнообразно издателство, предлагайки ни книга, която не бива да попада у ръце под 18 години.

И така, „Квартални съновидения“ съдържа четири разказа и една новела, които ще ви карат да четете със затаен дъх, докато сте на ръба на стола си, оглеждайки се тук-там, за да се уверите, че около вас няма нищо страшно. Особено ако живеете в квартал Дружба. Да, действието се развива в китна София и в още по китния квартал и то през 90те години на миналия век. Така автора веднага предлага един нов поглед над двете локации, за които не сме се замисляли преди, а всъщност изглеждат повече от възможни. Абсолютно съм сигурен, че след като прочете сборника, разходката из София и най-вече в частност квартал Дружба ще бъдат ново изживяване за вас. Връщането в 90-те години пък ще предложи топли спомени на тези от нас, които сме расли тогава, а за по младите ще бъде едно чудесно пътуване в миналото, за да видят какво е било тогава. Добавяме и щипката хорър и неочакван край към всяка от историите и ето ви една чудесна формула в стил „Stranger Things”. Нека сега обсъдим и накратко петте истории:

„Детективска агенция „Трите Нинджи“ – това е безспорно любимата ми история от сборника, която е и гореспоменатата новела и заема почти половината обем на книгата и бих искал да прочета още подобни истории от Емил Минчев. Главните герои са Катя, Боби и Стойчо, дечурлига основали своя детективска агенция. Тук спомените от детството през 90-те удрят най-яко, тъй като авторът умело ни връща в този период показвайки ни ежедневието на младежите – от разговорите за култови филми и записването им на видеокасетки, до емблематичните срещи на масата за пинг-понг край блока. Без мобилни телефони, без компютри, конзоли и какво ли още не. Езикът ползван от Боби, Катя и Стойчо е право в десетката за деца от това време (че и днес) и читателят може да види себе си във всеки един от тях. Детското въображние е безгранично, но до къде ли ще отведе то нашите герои в разследването им на странностите из Дружба? Краят тук за мен определено бе най-неочакван и все пак доста на място.

„Двеста убийства“ – тук освен хорър ще намерите и детективски елементи, тъй като ще попаднете в центъра на разследване на мистериозни самоубийства, разстърсили града. Развръзката тук лично за мен дойде малко бързо, но пък за сметка на това е доста интересна и загатваща може би нещо по-голямо. Има също така и ловка препратка към новелата, навръзващ доста добре събитията.

„Дупките в нещата“ – този разказ като похват много ми напомни класически научно фантастичен разказ, без лазери, космически кораби и шантави технологии. Но вместо това един професор разкрива пред свой бивш студент новите си способности, преобръщащи законите на физиката. И тук авторът ни напомня, че „С голямата сила идва и голямата отговорност“, както и до какви последици може да доведе прекомерното любопитство. Има неща и сили, с които хората не бива да си играят… както и дупки, в които не бива да си пъхат пръстите. Емил Минчев борави много умело с думите тук, правейки диалога между професора и бившия му студент повече от увлекателен и карайки ни да се усещаме сякаш и ние сме там и следим разговара.

„Сладко от очни ябълки“ – из квартала дебне сериен изнасилвач. Той обаче не предполага, че ще си получи заслуженото от новата си жертва. Авторът тук предава много добре всяка мисъл на този болен мозък, мислещ се за недосегаем. Всяка мисъл, която се върти из главата на изверга Богомил наистина се усеща сякаш мислена от подобен човек и ще ви накара да го намразите и да пожелаете да сте там, за да му фраснете един. Именно това прави развръзката и въобще всичко, което ще му се случи още по-задоволителна. Чак наистина на човек да му се прииска да разбере какъв вкус има това сладко от очни ябълки!

„Мензата“ – единственият разказ, чийто край успях да предвидя, но това в накъв случай не го прави лош. Напротив, Емил Минчев и тук използва изрази познати на всички ни, без почти да слага думи в устата на главния герой, но всичко звучи познато, като нещо което сме чували или ще чуем в описана обстановка. Описанието на сутрешните пътувания на младия студент в култовия автобус 280 ще се сторят непознати само на тези от вас, на които никога не се е налагало да го ползват, но съм сигурен, че след като ги прочетете ще решите да се качите за да видите дали наистина е така. Студентския живот е повече от правдоподобно описан, а мистерията витаеща около студентсткия стол, кръстен „Мензата“ , както и около момиче с червени очи и остър апетит е подправката, която подслажда разказа още повече.

Е, приятели смятам, че всеки един от вас ще намери по нещо за себе си ако решите да посегнете към „Квартални съновидения“. С него Емил Минчев определно доказва силата на българските автори в жанровата литература. Комбинацията между хорър, фантастика и мистика подправени с хумор и носталгия на родна почва прави сборника задължително четиво за всеки, който обича поне едно от тези неща. За капак из разказите има и много препратки един към друг, което ги прави част от една вселена и може би ще отвори портите за нещо по-голямо? Но във всеки случай, дайте шанс на творбата, няма да съжалявате!