Комикс ревю: „Планета Хълк част 1“

Комикс ревю: „Планета Хълк част 1“

06/06/2021 1 By kiril dimanov

Харесвате ли гладиаторски битки? А истории, в които войн-роб трябва да заслужи свободата си, като участва в такива и същевременно повдига масите на бунт? Е, в такъв случай смея да заявя, че „Планета Хълк-част 1“, който пристига при нас под номер 19 от Върховната колеция графични романи Марвел е точно за вас. Това, скъпи Супер герои е Марвелският вариант на „Гладиатор“, „Бен Хур“ и „Спартак“ взети заедно…и с Хълк в главната роля!

Дело на писателя Грег Пак и с арт от Карло Пагулеян и други, „Планета Хълк“ е издаден през 2006та и е цели 15 броя, като в тази първа част получаваме седем. Ще видим как зеленият ни приятел бива изпратен на друга планета от героите, които всъщност е смятал за приятели и чиито животи е спасявал неведнъж. И макар идеята им да е Хълк да попадне на идилична планета, където да бъде оставен на мира и така и да не е вече заплаха за никого на Земята, самият той хич не одобрява тази форма на предателство. Корабът е пренасочен към планетата Сакаар, управлявана от безмилостния Червен Крал и която изобщо не е идилична. Тук Хълк ще започне като роб, а след това ще се превърне в герой- гладиатор, печелещ овациите на народа и застрашаващ властта на краля.

Грег Пак опитва нещо различно спрямо Хълк- вместо да го прави част от група с други персонажи, този път той го поставя като лидер на такава. Групата се състои от други извънземни гладиатори, които се борят рамо до рамо с Хълк и го виждат като техен водач и спасител. Пак също така отлично превръща Зеления гигант в истински герой, тъй като тук вместо да е третиран като чудовище(както винаги), той е запратен на планета пълна с чудовища. Така Хълк най-сетне намира своето място, почитан от народа като един вид Месия. Войните, които оформят неговата символична „великолепна седморка“ пък са повече от интересни поддържащи персонажи, като някои от тях също търпят развитие по пътя си, а не са там просто за цвят. Повече от интересно е как Грег Пак ни показва, че тези бойци могат да научат от Хълк нещо различно от „Мачкайте каквото видите“.

На всеки един от тях е дадена история, виждаме техните борби в живота и достигаме до смелите им действия рамо до рамо с Хълк. Всички те изглеждат като чудовища, но Пак ни показва пълнокръвни персонажи, които да са ни симпатични и да ни пука за тях. За мен това е голямо постижение, предвид, че по времето на излизането на комикса те са напълно нови персонажи.

По важното обаче е , че Пак успява да накара читателя да му пука и за Хълк. В повечето истории със Зеления гигант искаме той да победи, но пък симпатиите са по-скоро насочени към Брус Банър. Тук случаят не е такъв, тъй като Пак ни прави свидетели на всички постижения и спънки по пътя на Хълк към трансформацията му в герой, а цялата ситуация в която се намира събужда симпатиите към него, изтривайки Банър от умовете ни. Писателят много хитро успява и да измисли защо Банър всъщност никакъв го няма, оставяйки Хълк „зад волана“. Така всъщност комикса се превръща в история за Хълк, без да му се налага да дели сцената с Банър. Ще спра обаче до тук с развитието на героя и историята, тъй като може да се издаде нещо от предстоящата втора част. А повярвайте ми, там ще има още какво да се каже!

В подобна история с Хълк трябва да има и здрав екшън. Благодарение на чудесния на арт на Карло Пагулеян с подкрепата и от други художници страниците са структурирани повече от подобаващо за да поберат епичните схватки. Това е постигнато с няколко по големи панела разположени в страница, които са разделени в зависимост от изискванията на съответната сцена. Това също така прави страниците и лесни за четене, без да ги задръства излишно.

Редно е и да спомена ярките цветове на Крис Сотомейър и компания, които ги използват майсторски придавайки огромна светлина на този извънземен свят. Това от своя страна не само кара арта да изпъкне, но и помага за ясното разграничаване на Сакаар от Земята.

Българското издание на „Планета Хълк“ : Част 1“ за жалост е помрачено от няколко редакционни грешки, една от които изпъква най-явно. Макар да не са много както в някои от по-ранните издания, все пак ги има и е редно да се спомене, за да продължава да се работи над пълното им изкореняване. Въпреки това, според мен не бива да се лишавате от това издание, защото те не са толкова значителни ,че да развалят историята и удоволствието от четенето. Но разбира се, ще е по-добре да няма такива неща изобщо.

И така, Супер герои, ако първа част на тази гладиаторска история с Хълк ви е допаднала, то гответе се и за следващата, която ще продължи в този епичен дух! Ще се видим там!