Комикс ревю: „Тайна война“

Комикс ревю: „Тайна война“

25/03/2021 0 By kiril dimanov

Да си супер шпионин и лидер на тайна организация като Щ.И.Т никак не е лесно, както ще разберем от брой 14 на Върховната колекция графични романи Марвел на име „Тайна война“. Историята идва от перото на Брайън Майкъл Бендис, а пък арта този път е дело на Габриел Дел Oто.

В центъра на събитията е поставен Ник Фюри, който открива,че едни от най-опасните злодеи на света са се сдобили с нов общ и потаен спонсор. Правителството, разбира се остава безучастно срещу това и тъй като през всичките си години живот и служба Фюри се е нагледал на политическо бездействие(и шубе), решава че е време за действие…макар и тайно. За целта той събира ударен екип от любими герои: Върколака, Спайдърмен, Дръзкия дявол, Люк Кейдж, Капиан Америка и мистериозно ново попълнение в лицето на младата Дейзи Джонсън(която е одрала кожата на Анджелина Джоли). Това, обаче означава, че Фюри се готви да прекрачи една много мрачна граница, която може би не бива да бъде прекрачена щом човек се бори за доброто на всички. Или може пък точно заради това си струва? И какви ще са последствията от всичко това?

В тази мини-поредица Бендис ни показва мотивите и мисията на Фюри, по един малко по мрачен и повдигащ морални въпроси начин. Виждаме какъв е той и на какво е готов за да защити страната и вижданията си и някои хора ще са съгласни с него, други-не. Но лично за мен поставянето на такива въпроси винаги е добър знак за една история. Бендис е подбрал и доста от „големите играчи“ на Марвел вселената за екипа на Фюри, като диалозите между тях са смислени, интересни и звучат типично за всеки един от тях, което показва, че автора ги познава достатъчно добре. Въпреки това обаче някои от тях не ми изглеждат като логичен избор за мисията от страна на Фюри. Например, след като знае колко двуостри са действията му от морална гледна точка, защо по дяволите ще вика Капитан Америка, който винаги е с ясно изявени позиции по подобни въпроси? Но пък от друга страна, 80 процента от екипа се състои от мой любими герои, така че не се оплаквам, а и така по-късно Бендис започва да работи върху „Новите Отмъстители“.

Историята върви неправолинейно, прескачайки между настоящето, когато на Фюри и компания им се налага да се справят с последствията от действията си и година по-рано, когато те осъществяват тези действия. Не смятам, че е проблем да се следи какво и кога се случва, но пък всичко се развива малко бързо и претупано. Тъкмо ми е станало интересно какво точно се е случило преди година и хоп, вече не сме там. Честно казано събитията от миналото за мен бяха доста по интересни и щях да съм по доволен ако по-голямата част от историята бе посветена на тях. Между всичко това обаче Бендис ловко вкарва страници тип „досиета на Щ.И.Т“, които дават малко повече контекст и материал за четене.

Но както вече споменах най-добрата част от комикса за мен са разговорите между героите. Хубаво е да ги видим как за момент оставят маските си на страна за да обсъдят различните си политически и морални виждания в търсене на граница. А пък специално този ансамбъл изглежда повече от добре в действие. Бендис успява да направи и Фюри доста интересен навлизайки малко по-дълбоко в психиката му за да го видим не само като умел войник, шпионин и лидер, но и като човек видял твърде много от една не особено красива част на живота.

Артът дело на Габриел Дел Ото определено ще се хареса на едни и ще отблъсне други. Аз лично не винаги харесвам подобен стил, защото според мен действа изключително добре за корици, но Дел Ото успява да изобрази персонажите доста по-раздвижени, когато са в действие за разлика от друго художници с подобен стил. Това се вижда особено добре в сцените с Дръзкия дявол и Спайдърмен и, разбира се по време на няколкото битки, на които ще станем свидетели. Лицата на героите също изглеждат някак по живи и емоционални, а пък сцените са изпълнени с детайли и хубаво мрачни сенки, които пасват доста на тежестта, която историята придава. Бих ли предпочел да видя нещо по-класическо или от средата или кра на 90те? Да, но смятам, че стилът на Дел Ото се вписва добре с точно тази история.

И така „Тайна война“ успява да покаже една различна страна, на това което сме свикнали да виждаме като поставя познати персонажи в непозната позиция. Не лошо четиво въпреки забързаното си темпо. Ако сте фенове на творбите на Бендис, то определено няма да останете разочаровани.