Комикс ревю: „Върховните: Свръхчовеци“

Комикс ревю: „Върховните: Свръхчовеци“

24/02/2021 0 By kiril dimanov

„Върховните: Свръхчовеци“ от Марк Милар и Браян Хич пристига при нас под номер 12 от „Върховната колекция графични романи Марвел“. Историята се развива в така наречената „Ultimate” вселена на Марвел, в която нещата са доста различни. Тази вселена бе стартирана през 2002ра от Марвел, представяйки нови и различни версии на познатите персонажи, с цел достигане на новите и модерни читатели и изненадвайки старите. В България сме чели и версиите на „Ultimate Spider-Man” и “Ultimate X-Men”, като според мен там идеята с новите версии бе по-успешна. Не мога обаче да кажа същото за „Върховните“. Но да караме едно по едно.

И така, след като светът е станал свидетел на вилнеещ за пръв път Хълк(което се случва в “Marvel Ultimate Team up) и атака над президента от страна на Магнито и неговите мутанти(което пък се случва на страниците на излизалите в България гореспоменати “Ultimate X men”), Ник Фюри и Щ.И.Т получават задача да съберат екип от свръхчовеци, които да се изправят пред заплахи от естество, с което обикновени войници не биха могли да се справят. Екипът се състои от размразеният в наши дни единствен и неповторим Капитан Америка, който ще трябва да навикне с порядките на новото време, в което се намира, Железния Човек(който за разлика от класическта си версия тук не крие самоличността си още от самото начало и си пийва на воля), Човека-гигант Ханк Пим и съпругата му Джанет/Осата, а по-късно идва и Тор,който твърди, че е син на Один, но това не е потвърдено все още в тази версия…и е нещо като хипи. Брус Банър, разбира се също е тук, но ролята, която му е отредена за мен лично не блести никак. Но ще се въздържа за да няма спойлери.

Обичам творбите на Марк Милар, но основно тези, които не са част от вселените на Марвел и DC(с малки изключения), като Nemesis, Wanted, The Authority, Kingsmen. Kick-Ass. Не случайно имено той получава задачата да трaнsформира Отмъстителите във Върховните, но тази трансформация е под мотото „по модерен и по-малко оптимистичен екип“, защото явно това придава реализъм и повече сериозност. Аз обаче не съм фен на думата „реализъм“ в комисите особено ако това означава героите да бъдат превърнати в някакъв вид гадняри и мижитурки. Разбирам, че идеята е те да бъдат свалени от пиадестала си, но не това е начина, поне за мен.

Не че Отмъстителите винаги са били оптимистични разбира се. Още с формирането на екипа през 60те години на миналия век те имат търкания, тъй като все пак са различни хора, на които им се налага да работят заедно. Но Милър взима тази дисфункция и я увеличава три кратно, като всичко ми седи изкуствено и написано само с цел шок и ахване. Това от своя страна прави цялата история някак скучновата и на моменти абсурдна. Няма нищо лошо в това героите да показват качества и емоции по-близки до нормалните хора(те така или иначе си го правят според мен), но идеята за дисфункционални герои, които да не ни стават симпатични веднага е изпълнявана много по-добре в миналото(“Watchmen”, като там всеки ми харесва, защото все пак надмогват слабостите си) и четири години след „Върховните“ в чудесния „The Boys” на Гарт Енис. Творби, които бих предпочел всеки ден.

Самата история иначе започва много добре- пренасяме се през Втората световна война, виждаме Капитан Америка(който го раздава малко ксенофоб тук и постоянно нарича другите „госпожички“ и т.н, но окей) в действие, има солиден екшън. И бих прочел повече от това, честно казано. След това действието идва в наши дни и някак се забавя, не се случва нещо особено интересно, а „финалната битка“ е прибързана и не особено интересна. Много по-добре направена е в анимационния филм „Ultimate Avengers”, който е базиран на „Върховните“, но се справя доста по-добре с персонажите и битката накрая. Разбира се няма как и да не спомена, че всъщност голяма част от MCU стъпва на базата на „Ultimate “ вселената(не само заради Сам Джаксън/Ник Фюри), но отново се справя в пъти по-добре.

Но въпреки всичко, което излях до тук няма как да отрека и някои позитивни моменти. Диалозите написани от Милар са повече от интересни и ангажиращи. Много силно оценявам, когато една история има своите „тихи моменти“, тоест не всичко пука и трещи от екшън, а виждаме героите да седят и да си говорят един с друг. За тези моменти е много важно всичко което излиза от устите им да е интересно за читателя и смятам, че тук „Върховните“ заблестява. Това показва по-добре човешката страна на персонажите, от колкото опитите да бъдат изкарани алкохолици, насилници, ксенофоби и т.н. Нямаше как и да не се засмея на някои умели поп-културни препратки.

И разбира се, достигаме и до бижуто в короната на „Върховните“- върховният(хаха) арт на Браян Хич! Ако има причина човек да грабне този комикс, то това е имено арта! Лицата на всеки един персонаж изразяват ясна емоция във всеки едно момент, а фото-реализмът се комбинира по чудесен начин с по-комиксовите похвати, изкачавайки го до нови висини. Ако ще е по фото-реалистично, то нека да е точно по този начин! Хич изобразява динамични и лесни за проследяване и потапяне сцени, и точно за това ми се щеше финаланта битка да е нещо по-грандиозно и значимо. Дори и гореспоменатите тихи моменти са наситени с детайл и емоция, усилвайки диалоците на Милар допълнително. Благодарение на т.нар. „ширикоекрани сцени“ всичко изглежда като един наистина добре направен филм. Към всичко това добавяме и великолепните цветове на Пол Маунтс и „Върховните“ се превръща във визуален фестивал.

С това приключваме темата за „Върховните“ и лично аз с по-голям интерес и нетърпение отправям поглед към предстощия брой 13 „Х-Мен:Опасни“! Ще се видим там 😉