Какво мисля за: Suicide Squad: Hell to Pay

Какво мисля за: Suicide Squad: Hell to Pay

04/04/2018 0 By kiril dimanov

Когато преди няколко месеца изгледах  „Gotham by Gaslight” почувствах нотка на надежда, че пълнометражните анимации на DC могат да се върнат към предишното си качество. Сега, след като изгледах и “Suicide Squad: Hell to pay”, тази надежда е по-силна от всякога. По един или друг начин този анимационен филм е награда за всички нас, които очаквахме нещо по-различно от постоянните анимациони филми с Батман, Лигата, после пак Батман, Супермен, после пак Лигата и така нататък. А за мен си е лична награда, защото съм фен на Отряда и концепцията от комикса и винаги съм искал да видя подобаваща адаптация на екран, в каквато и да е форма. И тази е такава. “Assault on Arkham” ме очарова и спечели, а  “Suicide Squad: Hell to pay” ме отвя и отнесе още по-силно. Нещо, което филмът от DCEU не успя да направи за мен, съжалявам, мразете ме, ако искате.  “Suicide Squad: Hell to pay” схваща идеята за екипа и ползата му, свхаща и персонажите и ги използва подобаващо, без да ни замазва очите, че тия типове всъщност не са чак толкова лоши. Явно е, че хората работили над тази анимация, си познават комиксите, а и тук няма студио, което да им се меси. В само час и 26 минути анимацията показва повече от  Task Force X от колкото всеки друг. Да видим как точно го прави.

“Suicide Squad: Hell to pay” е напълно оригиналана история, не базирана на комикс арки или каквото и да било, и това е една от първите печеливши точки. Свободен от оковите на всякакви общи вселени или комикс материал, който да трябва да адаптира , филмът просто е себе си. Това също така е и една от най-кървавите анимации на DC, при все че хич не е първата от категория „R”.  Но за анимация с Task Force X така и трябва да бъде. Най-важното обаче е, че тук отрядът прави това, което трябва – да поемат мисията, която им е дадена, без да задават излишни въпроси. Ако успеят, ще си смъкнат още малко присъдите, ако не – може да загубят живота си. Чисто и просто. Сюжетът е прост, но ефективен: Аманда Уолър (тук във вталената си версия от New 52) изпраща екипа да намерят един специален магичен предмет. Това обаче е мисия извън протокола, което  значи, че Уолър използва нашите герои/злодеи за собствена цел. За да няма спойлери, ще избегна да ви кажа какъв е предмета, какво прави и защо и не Аманда. Достатъчно е обаче да знаете, че самоубийците нямат избор, трябва да го направят. Ах, колко по-гениална, безкрупулна и неморална е тази Уолър, за разлика от филмовата си версия! Както трябва да е.

Отрядът този път се състои от обичайните заподозряни – Флойд  Лоутън/Дедшот, Капитан Бумеранг и Харли Куин, която отново си носи бухалката и силата на фенсървиса. Към тях този път се присъединяват Copperhead, Killer Frost и Bronze Tiger, който между другото е един от първите членове на екипа в комиксите.  Сценарият, написан от Алън Бърнет, дава достатъчно място за изява на всеки един от тях по един или друг начин, описва ги съвсем характерно, разкрива взаимоотношенията им по време на мисията и дори оставя място да вкара тук-там появявания от други злодеи и герои на DC.  Радост за очите на всеки фен.  Ще видите персонажи  като Professor Pig, Count Vertigo, че даже и Punch and Jewelee (за тях  двамата може да прочетете малко повече тук). Мисията на Отряда съвсем няма да е лесна, защото след предмета тръгват още две групи – Vandal Savage и дъщеря му Scandal  Savage, следвани от армията си и Reverse Flash/Professor Zoom, който пък ползва услугите на BlockBuster и Silver Banshee.

И ако “Assault on Arkham” бе по-скоро “heist movie” като стил, то този тук определено е “road trip” филм. Тъй като това е мисия извън портокола, екипът не разполага с обичайнто си оборудване и получават само стара каравана, с която поемат на път, като едно голямо… необичайно семейство. А, и от време на време спират, за да избият бая народ. И тук сценарият на Бърнет показва силата си. Виждали сме мрачен хумор от този тип и в другите анимирани филми, но рядко е бил поднасян толкова успешно, а пък персонажите са изненадващо добре написани особено за ансамблов филм, където обикновено не всеки може равноправно да застане под прожектора. Например, Дедшот тук отново е водачът, но сега е доста по-интересен, заради взаимоотношенията му с Bronze Tiger – спокоен и хладнокръвен експерт по бойни изкуства, който вярва в подържането на реда и смята, че човек винаги ще отговаря за действията рано или късно. Неговите идеали се смесват много добре със загатваната от сюжета тема за опрощение и изкупление. А за анимация от подобен тип това си е сериозен залък, който обаче е изцяло погълнат и смлян. Всяка дума, която Дедшот и Bronze Tiger си разменят, е толкова добре поднесена, че наистина се вижда сблъсък на две гледни точки и то от рисунави герои!

Бумеранг и Харли също имат своята роля – те са тук, за да освежават филма, когато драматичните сцени станат повече, като това са ролите, които им пасват най-добре. Copperhead също не остава по назад, въпреки че има малко реплики. Той се е появявал на няколко пъти в малки роли в други анимации, но тази тук определено ще остане най-запомнящата се, поне за мен. Дори и Killer Frost има своя малка част от сюжета, която обаче е изключително важна, защото подчертва идеята, че тези хора са злодеи в сърцата си, а не просто недоразбрани неудачници, мизантропи и анти-герои. Нещо, което филмът от DCEU просто не успя да покаже адекватно. Тук си се вижда ясно – те убиват, не само други злодеи, безкрупулни и непоколебими са, готови  са да се прецакват един друг, ако това ще ги спаси или измъкне. А пък тази  версия на Killer Frost наистина заслужава „killer” в името си, показвайки ни колко студено е било сърцето й още като дете. Тази версия между другото е оригиналната първа версия от 78ма, Кристъл Фрост, първата от трите носителки на името. И се радвам да видя, че тя заслужава името си, за разлика от Кейтлийн в “The Flash”.

Останалите злодеи, които са по петите на предмета и се пречкат на Отряда, не блесват чак толкова, особено Vandal Savage, но все пак за мен това е разбираемо и не особено необходимо, тъй като фокусът трябва да падне върху Самоубийците. Все пак имаме цял екип, който  трябва да ни бъде показан като хората. А пък и историята крие няколко наистина чудесни и неочаквани обрата, които раздвижват още повече действието, като един от злодеите има основна заслуга за това.

И в заключение, “Suicide Squad: Hell to pay” има точните съставки  за един доста солиден филм: прекрасно чувство за хумор, готовност да поднесе теми за размисъл, както и безцеремонност относно убиването на персонажи (някои маловажни, но и някои доста важни играчи от DC вселената). И вие бъдете безцеремонни относно решението си да го гледате и действайте! Приятно гледане 😉