Комикс ревю: „Новите Х-Мен: И като Изчезнали“

Комикс ревю: „Новите Х-Мен: И като Изчезнали“

11/08/2021 0 By kiril dimanov

След като вече два пъти видяхме истории с Х-мен от Джос Уидън във Върховната колекция графични романи Марвел, сега е ред да видим и тяхно приключение написано от Грант Морисън и рисувано от Франк Куайтли. Нека заедно се гмурнем в брой 24 или иначе казано „Новите Х-Мен: И като Изчезнали“. Странното в случая е, че хронологично тази история идва преди двата тома от Уидън, така че пост фактум тук ще научите отговорите на събития, които там вече са се случили. Но по-добре късно, от колкото никога.

Годините, когато оригинално е написана тази история, събираща броеве от #114 до #116 са години, в които Х-мен имат нужда от промяна в приключенията си. И след като в края на 80те години Грант Морисън успешно преправя комиксите за „Doom Patrol”, превръщайки ги в едно шантаво, сюрреалистично и много по-интересно четиво(което служи за основна база за телевизионната адаптация на HBO Max), няма по подходящ избор от него за да освежи екипа мутанти на Марвел.

Началото на историята започва съвсем нормално: Върколак и Циклоп са в Австралия за да спасят млад мутант, а междувременно Ксавие, Джийн Грей и Звяр работят върху „Церебра“, новият супер компютър, който ще им помогне да намират и спасяват нови мутанти. От самото начало във въздуха цари усещане за надежда, спокойствие, безопасност и ново начало. Раждат се нови мутанти, а пък Звяра(чийто външен вид тъкмо се е променил…отново) намира нова мотивация в работата си за Ксавие.

Но на фона на цялата тази надежда, Морисън ловко вкарва зловещ разговор между мистерозната Касандра Нова и роднина на Боливар Траск, създателят на роботите-ловци на мутанти на име Стражите. Диалогът между двамата е посветен на това каква заплаха са мутантите за хората и е силно подкрепен от смущаващи образи. Чувството за приближаваща заплаха се засилва, но все още не е ясно от къде. И тогава, Морисън ни хвърля изненадващо и голямо разкритие, което е едва първото от много. Именно това винаги е една от силните страни в писането му, поне в този период от кариерата му.

Цялостно историята е написана доста солидно, но първата част(иначе казано брой #114) за мен се отличава с добрите диалози между членовете на Х-Мен ,толкова типични за тях и наистина необходими. На лице е шеговит и лек тон, когато те си говорят, както и диалози, които много бързо показват на читателя до къде са стигнали отношенията на мутантите от екипа. И веднага след това, Морисън дърпа килима под краката ни в следващите части със събития, които разтърсват света, както за хората, така и за мутантите. Така Морисън успешно показва как се е отразило всичко на членовете на Х-Мен до края на историята: някои ще желаят отмъщение, други ще искат да продължат да се стремят към идеята на Професор Х за съжителство с хората, но като цяло промяната си личи. Както вече споменах, обрати не липсват, така че няма да ви е скучно.

Артът на Франк Куайтли за мен лично изпъква най-вече в моментите изпълнени с екшън, като точно той е ясно и чисто изобразен, не е претрупан. Съвсем ясно можем да различим мястото, където например Лоугън и Скот водят битка. По впечатляващо обаче е как на едно определно място, в сцена изпълнена с огромна разруха, Куайтли използва арта си така, че да позволи на въображението ни да поеме контрол и да запълни дупките, тъй като художника ни показва едва частица от случилото се.

Това, което не ме грабва на 100 процента в арта му обаче е начинът, по който рисува някои от лицата на героите,които са някак твърде издължени и плоски и с доста празни изражения. Просто моите лични предпочитания са към по -ясно изразени и изсечени черти. Въпреки това, много ми допада как Куайтли рисува Звяра в новата му котешка форма, на която иначе хич не съм фен. Куайтли обаче определено успява да му придаде по-заплашителен и едновремено спокоен и интелектуален вид, така че да не прилича на голяма синя домашна котка, за разлика от други, които са се пробвали след него.

Последната част от историята пък е рисувана от Итън Ван Скивър, чийто стил ми допада много повече, особено у щрихите и лицата. Разликата между двата стила си личи и на моменти дори ми се щеше Скивър да бе основния художник.

В заключение „Новите Х-Мен: И като Изчезнали“ е силно структурирана Х-Мен история, която според мен ще се хареса на всеки фен на мутантския екип и дори е хубаво, че съвсем скоро ще получим и продължението й(том #33 от поредицата). Чакаме, но преди това с вас ще се видим в следващия брой, който чакам с нетърпение- „Супер героите на Марвел: Тайни войни“! Ще се видим там!