Комикс Ревю: Batman: The Adventures Continue #5 и #6

Комикс Ревю: Batman: The Adventures Continue #5 и #6

08/08/2020 1 By kiril dimanov

Мина доста време, но най-сетне успях да седна да напиша някой друг ред за „Batman The Adventures Continue” #5 и #6. Хубавото е, че през това време излязоха и още два, та поне този път няма да има много разстояние в ревютата. Но сериозно, тази поредица продължава да е толкова добра, лесна и бърза за четене и все пак смислена, че да успеем да и отделяме по-подробно внимание тук. Ако пък случайно не сте чели(или сте забравили) ревютата на предните броеве, скачайте тук и тук и след това се връщайте! 😉

И така тези два броя са съответно и следващите две части от арката „Mentors” и наистина е хубаво човек да ги чете заедно по възможност, тъй като съкратения дигитален формат и чакането до следващия брой се отразява на цялото действие като рязка спирачка. Но когато всичко е в едно, ех тогава цялата история все повече и повече се усеща като епизод от любимата ни анимация с Батман. Писателите Бърнет и Дини продължават да всяват познатия дух от анимацията в тази комикс форма и това най-вече си личи от начина, по който са написани Брус, Алфред, Тим и Барбара- държанието и диалозите им са си както си бяха и в анимационния сериал, а за тази поредица това е повече от необходимо.

Особено интересно е ,че авторите не се страхуват да ни покажат как този Брус не е най-добрия ментор на света(нищо, че е Батман). Брус не успява да разбере, че Тим е не само партньор, но и дете, което търси подкрепа от него, тъй като Брус изпълнява ролята на баща. Но нали си го знаете Батман- в такива случаи е като кон с капаци, който вижда единствено мисията си. Хубаво е да виждаме тази му черта по-често, за да си припомним, че Батман не е перфектен във всичко. Да не говорим,че Тим и Слейд изглеждат доста добре като тандем, докато се борят срещу Firefly в началото на броя-това може да е нещо, което да накара Батман да преосмисли взаимоотношенията си с младия Робин.

В брой 5 също така ни става ясно и кой е мистериозният работодател на Death Stroke, като нещата се навръзват доста добре с първите броеве. И разбира се без да ви казвам кой е, ще кажа само, че така се отваря и възможност за още бъдещи сблъсъци между работодателя и Черния Рицар. Всичко това ни показва и истинската причина Death Stroke да е тук. Не че не ни беше ясно, че той просто се прави на добряк за пред Тим и Барбара, но все пак не знаехме защо.

Джейсън Тод също не остава забравен, тъй като той продължава да дебне от сенките всичко случващо се. Батман, Робин и Батгърл вече са наясно, че някой ги следи, но нито имат представа кой, нито защо. Самите ние като читатели можем да се запитаме какво иска Джейсън и дали пък вместо като Red Hood няма да се завърне като нещо друго? До колко и как историята за завърналия се Джейсън ще бъде различна? Нещо, което определно си заслужава да следим.

Но да си дойдем на думата! В брой 6 се случва това, което(може би) всички чакахме- Батман и Слейд започват да се пердашат, след като Death Stroke най-сетне сваля всички карти! След като той успешно се престори на добър пред Тим, Барбара и Брус помагайки им да победят Клейфейс и дори поведе Робин в гореспоменатата битка с Firefly, Слейд разкрива, че всичко това е било част от плана да се доближи до Батман, откривайки евентуални слаби места и чакайки момента за атака.

Битката започва, като Слейд веднага изполва своя Hephaestus меч-оръжие, толкова могъщо, че чак се тресе от енергия! Тук не се споменава, но този меч доста напомня на версия на God Killer- меч, който Слейд за известно време ползва в комиксите. Вероятно Hephaestus е версията на този меч, но от тази анимационна вселена.

Самата битка не е само показно на силата на меча, но и на уменията на Слейд и Батман. Разбира се, Тим и Барбара пристигат на време за да се притекат на помощ, но не без малко насоки от „тайният им обожател“, който следи триото от сенките. Това пак ни кара да си зададем въпроса каква игра играе Джейсън и каква все пак ще е крайната му цел.

Тай Темпълтън пък продължава да ни радва с арта си и в тези два броя е безкомпромисен ,тъй като тук има доста екшън. Това позволява на Темпълтън да покаже колко е добър в изобразяването на бойна хореография. Цветовете на Моника Кубина пък са ярки и плътни и макар на места да са доста различни от това, което сме виждали като цветове в анимационния сериал в никакъв случай не са нещо, което да ви накара да не погледенете комикса.

И така Супер герои, вече за да съм по-бърз следващата седмица ще обърнем поглед направо към броеве 7 и 8, а вие не се свенете са си напишете мнението за тези два броя, както и за цялата поредица до сега! До следващия път!