Made in BG:“Jack Eridon: Песен за Зигфрид“

Made in BG:“Jack Eridon: Песен за Зигфрид“

29/12/2018 0 By kiril dimanov

Винаги  се радвам, когато имам възможност да пиша за нещо ново и родно в рубриката „Made in BG”.  След като  през април Константин Витков-Титис  ни откъсна главите с чудесния си комикс „Jack Eridon: Крадецът на Спомени”, ето че сега светът изграден  от него  се разширява с още едно произведение. „Песен  за Зигфрид” е spin-off история от вселената на Джак Еридън и както може би  се досещате е посветена на мистериозния Зигфрид.

След самия Джак, Зигфрид бе следващия най-интересен за мен персонаж от тази  вселена. Тайнствен рицар, който има зъб на алтер егото на Джак Еридън, демона Абадон за дето избива остналите му приятели от тайния Орден , на който служат. И при  все ,че самият Зигфрид също не би трябвало  да е между  живите си го  виждаме жив и здрав векове по-късно и все още твърдо  решен да сложи край на Абадон. Тази мистерия около ловеца на чудовища ме грабна още от началото и ето, че сега Титис поставя още едно малко парче от добре изградения пъзел.

Историята ни пренася назад във времето,  по точно през 12ти  век в Бургундия. Селото на малкия тогава Зигфрид е опожарено от жена наречена Монахинята, която явно владее огнените стихии. Сред загиналите жители на селото са и семейстовото и роднините на Зигфрид, но той  самият остава пощаден от Монахинята за да се срещнат по-късно. До тук имаме идеалния „origin” и ясно  виждаме мотивацията на Зигфрид  да посвети  живота си на борбата срещу всякакви демони, вещици, чудовища и т.н.  Хем да отърве света от тях и да попречи на някой друг да бъде сполетян от съдба като неговата, хем и някой  ден  да намери Монахинята и  да си отмъсти.

След това разказът ни представя как Зигфрид попада в тайнствения орден и започва обучението си. Веднага разбираме, че той е движен както от гняв, така и от най-големия си  страх. Две могъщи сили, които обаче го правят един от най-добрите ученици в Ордена, способен дори  да се справи  с двама противника едновремено. Тук идва много важен момент от историята поне за мен- приятелстовото между Зигфрид и останалите ученици  в Ордена и  разбира се, най-добрия му приятел Ханс. Няма да навлизам  в спойлери защо това е важно, ще си четете, но Титис ясно показва на какво е готов Зигфрид за да постигне целта си. Парченцето от пъзела пък застава на мястото си  в края на историята, като ако поради някаква причина не сте чели „Jack Eridon: Крадецът на Спомени”, а започвате с „Песен  за Зигфрид”,чудесно- краят на историята за Зигфрид се засича идеално с началото на първия комикс. А по думите на самия Константин Витков-Титис  историята в следващия комикс за Джак Еридън ще бъде много свързана с „Песен  за Зигфрид”,  така, че НЕ, не пропускайте комикса само защото  е spin-off. Аз лично нямам търпение за Джак Еридън 2!

Няма как и да не спомена,че за кратките 24 страници, сценарият написан от Титис си върши работата перфектно и прави нещо, което  в последно  време бе забравено от повечето комикс писатели- разказва историята с възможно най-малко думи. Не всеки комикс трябва да е масивна епохална драма изпълнена с много и сложно писане, а и основната цел на комикса като  цяло е да ви разкаже историята чрез рисунките. Не случайно наричат комиксите разкази в картинки. Не е нужно да има много за четене след като  самите рисунки разказват действието и ключът е имено  в следенето им. Така, де като  гледаме филм не е необходимо  героите да говорят постоянно за да разберем какво  се случва, нали?

Но за да може написаната история да оживее е необходимо и някой  да я нарисува. И тук идва чудовищно  добрия арт на Тодор Христов, на когото Титис поверява задачата да вдъхне живот на сценария му. Попаднах случайно на арта на Тодор преди около 2 или 3 години на страницата му във Фейсбук и прекарвах  дни в гледане на чудесиите, които твори. Нарисуваните от него  версии на Батман и Деърдевил са ми сред любимите и смея да твърдя, че са по-добри от някои от нещата които  виждам в комиксите на Марвел и DC през последните години.

Стилът на Тодор Христов е коренно различен от този на Титис, но точно  това ми допада. Много  ми  харесва, когато  виждам как различен художник показва своята визия върху свят и персонажи създадени и рисувани от друг. Докато  Титис рисува по-стилизирано и анимирано, Тодор Христов има по изпипан и анатомично издържан  стил, но въпреки различията  се вписва чудесно в светът на Джак Еридън и най-вече в тази определена история.  Поверяването на персонажи, които сам си измислил и нарисувал в ръцете на друг художник е проява на изключително доверие, но това, което  виждаме на страниците на комикса ясно ни показва, защо Титис е избрал Тодор Христов. А пък  решението историята да бъде разказана в черно и бяло мен лично ме радва още повече,  защото съм фен на графиката, а на Тодор не му е нужно повече от черно  и бяло за да накара арта си  да изпъкне. Да не говорим, че някак си изглежда и подходящо за история развиваща се в миналото- като черно-бял „flashback” в иначе цветен  филм. И така двата комикса се свързват още повече в едно цяло.

Ако все пак  ви  липсва нещо цветничко, не се бойте- корицата нарисувана от Титис, в неговия си стил отново ще ви посрещне с магическите цветове на Соня Анастасова, която също  така отговаря и за балончетата и звуковите ефекти в комикса. Въобще, целият комикс е радост за окото и душата от предната, та чак до задната корица. Даже идва в два формата- стандартно  комиксов размер и малко по-голям като от вас зависи да си изберете. 🙂

Към dream team-а на Титис, Тодор и Соня трябва разбира се да добавим и Студио Артлайн, които отново заслужават поздравления за това, че продължават да проправят път за Джак Еридън, през каквито и пречки да се изправят.  Знаем как стои въпросът с оригинални български комикси  в страната ни, така че подобни смели начинания си заслужават възхищение.

Е, от мен толкова. Надявам се, че всички вече държите по едно копие от „Песен  за Зигфрид”,  а ако сте пропуснали да го подарите на някого  за Коледа, винаги можете да го направите за предстоящата Нова Година. 😀  До нови  срещи, Супер герои!