
Made in BG:“Jack Eridon: Песен за Зигфрид“
29/12/2018Винаги се радвам, когато имам възможност да пиша за нещо ново и родно в рубриката „Made in BG”. След като през април Константин Витков-Титис ни откъсна главите с чудесния си комикс „Jack Eridon: Крадецът на Спомени”, ето че сега светът изграден от него се разширява с още едно произведение. „Песен за Зигфрид” е spin-off история от вселената на Джак Еридън и както може би се досещате е посветена на мистериозния Зигфрид.
След самия Джак, Зигфрид бе следващия най-интересен за мен персонаж от тази вселена. Тайнствен рицар, който има зъб на алтер егото на Джак Еридън, демона Абадон за дето избива остналите му приятели от тайния Орден , на който служат. И при все ,че самият Зигфрид също не би трябвало да е между живите си го виждаме жив и здрав векове по-късно и все още твърдо решен да сложи край на Абадон. Тази мистерия около ловеца на чудовища ме грабна още от началото и ето, че сега Титис поставя още едно малко парче от добре изградения пъзел.
Историята ни пренася назад във времето, по точно през 12ти век в Бургундия. Селото на малкия тогава Зигфрид е опожарено от жена наречена Монахинята, която явно владее огнените стихии. Сред загиналите жители на селото са и семейстовото и роднините на Зигфрид, но той самият остава пощаден от Монахинята за да се срещнат по-късно. До тук имаме идеалния „origin” и ясно виждаме мотивацията на Зигфрид да посвети живота си на борбата срещу всякакви демони, вещици, чудовища и т.н. Хем да отърве света от тях и да попречи на някой друг да бъде сполетян от съдба като неговата, хем и някой ден да намери Монахинята и да си отмъсти.
След това разказът ни представя как Зигфрид попада в тайнствения орден и започва обучението си. Веднага разбираме, че той е движен както от гняв, така и от най-големия си страх. Две могъщи сили, които обаче го правят един от най-добрите ученици в Ордена, способен дори да се справи с двама противника едновремено. Тук идва много важен момент от историята поне за мен- приятелстовото между Зигфрид и останалите ученици в Ордена и разбира се, най-добрия му приятел Ханс. Няма да навлизам в спойлери защо това е важно, ще си четете, но Титис ясно показва на какво е готов Зигфрид за да постигне целта си. Парченцето от пъзела пък застава на мястото си в края на историята, като ако поради някаква причина не сте чели „Jack Eridon: Крадецът на Спомени”, а започвате с „Песен за Зигфрид”,чудесно- краят на историята за Зигфрид се засича идеално с началото на първия комикс. А по думите на самия Константин Витков-Титис историята в следващия комикс за Джак Еридън ще бъде много свързана с „Песен за Зигфрид”, така, че НЕ, не пропускайте комикса само защото е spin-off. Аз лично нямам търпение за Джак Еридън 2!
Няма как и да не спомена,че за кратките 24 страници, сценарият написан от Титис си върши работата перфектно и прави нещо, което в последно време бе забравено от повечето комикс писатели- разказва историята с възможно най-малко думи. Не всеки комикс трябва да е масивна епохална драма изпълнена с много и сложно писане, а и основната цел на комикса като цяло е да ви разкаже историята чрез рисунките. Не случайно наричат комиксите разкази в картинки. Не е нужно да има много за четене след като самите рисунки разказват действието и ключът е имено в следенето им. Така, де като гледаме филм не е необходимо героите да говорят постоянно за да разберем какво се случва, нали?
Но за да може написаната история да оживее е необходимо и някой да я нарисува. И тук идва чудовищно добрия арт на Тодор Христов, на когото Титис поверява задачата да вдъхне живот на сценария му. Попаднах случайно на арта на Тодор преди около 2 или 3 години на страницата му във Фейсбук и прекарвах дни в гледане на чудесиите, които твори. Нарисуваните от него версии на Батман и Деърдевил са ми сред любимите и смея да твърдя, че са по-добри от някои от нещата които виждам в комиксите на Марвел и DC през последните години.
Стилът на Тодор Христов е коренно различен от този на Титис, но точно това ми допада. Много ми харесва, когато виждам как различен художник показва своята визия върху свят и персонажи създадени и рисувани от друг. Докато Титис рисува по-стилизирано и анимирано, Тодор Христов има по изпипан и анатомично издържан стил, но въпреки различията се вписва чудесно в светът на Джак Еридън и най-вече в тази определена история. Поверяването на персонажи, които сам си измислил и нарисувал в ръцете на друг художник е проява на изключително доверие, но това, което виждаме на страниците на комикса ясно ни показва, защо Титис е избрал Тодор Христов. А пък решението историята да бъде разказана в черно и бяло мен лично ме радва още повече, защото съм фен на графиката, а на Тодор не му е нужно повече от черно и бяло за да накара арта си да изпъкне. Да не говорим, че някак си изглежда и подходящо за история развиваща се в миналото- като черно-бял „flashback” в иначе цветен филм. И така двата комикса се свързват още повече в едно цяло.
Ако все пак ви липсва нещо цветничко, не се бойте- корицата нарисувана от Титис, в неговия си стил отново ще ви посрещне с магическите цветове на Соня Анастасова, която също така отговаря и за балончетата и звуковите ефекти в комикса. Въобще, целият комикс е радост за окото и душата от предната, та чак до задната корица. Даже идва в два формата- стандартно комиксов размер и малко по-голям като от вас зависи да си изберете. 🙂
Към dream team-а на Титис, Тодор и Соня трябва разбира се да добавим и Студио Артлайн, които отново заслужават поздравления за това, че продължават да проправят път за Джак Еридън, през каквито и пречки да се изправят. Знаем как стои въпросът с оригинални български комикси в страната ни, така че подобни смели начинания си заслужават възхищение.
Е, от мен толкова. Надявам се, че всички вече държите по едно копие от „Песен за Зигфрид”, а ако сте пропуснали да го подарите на някого за Коледа, винаги можете да го направите за предстоящата Нова Година. 😀 До нови срещи, Супер герои!