Комикс Ревю:Невероятния Спайдърмен: Завръщане към Корените

Комикс Ревю:Невероятния Спайдърмен: Завръщане към Корените

24/09/2020 4 By kiril dimanov

Преди около две седмици една телевизионна реклама даде нова надежда за комиксите в България. Видяхме, че от издателство Hachette за нашия пазар се подготвя Върховната колекция от графични романи на Марвел. Иначе казано, 60 комиска с твърди корици, които съдържат някои емблематични истории за едни от най-популярните герои на Марвел. За превода, редакцията и разпространението пък помагат чудесните хора от Артлайн, така че нека се радваме и надяваме, че всички комикси от поредицата ще достигнат до нас.

1ви брой 5лв, 2ри-10лв, а от трети нататък по 20лв

Но всичко това е само преговор на събитията. Основната цел на тази статия, разбира се е ревю на първия комикс от поредицата, а именно „Невероятния Спайдърмен: Завръщане към корените“ с автор Джей Майкъл Стразински и художник Джон Ромита Младши. Нека видим какво са ни приготвили двамата и дали тази история се нарежда сред добрите за Плетача на мрежи.

През годините със Спайдърмен се е случвало какво ли не. По времето, когато е писан „Завръщане към корените“ истроиите с него започват доста да изсъхват и да тъпчат на едно място. Марвел решават, че е време за малко разклащане на лодката…което си е нож с две остриета. В този случай решението е към „origin” историята на Спайди да се добави нов поглед. Така персонажае поверен в ръцете на Джей Майкъл Стразински известен най-вече като създател и сценарист на популярния научно фантастичен сериал „Вавилон 5“, но и на много други телевизионни и филмови проекти. В света на комисите той се е подвизавал и като писател не само на истории за Спайди, но и Тор, Фантастичната четворка, Супермен, Жената-чудо и др. Стразински отдавана е доказал, че може да пише духовити и вълнуващи сценарии, които и да провокират мисъл. Но пък комиксите и телевизията/киното са си различни медии, така че дали подхода му е сработил и тук?

Е, като за начало в тази история живота на Питър Паркър се обръща с главата надолу(не за пръв път), но този път прави няколко оборота докато се върти. Стразински решава да се заиграе с един интересен аспект от „origin”-a на Спайдърмен, а имено случайното на пръв поглед ухапване от радиоактивния паяк. Питър(и ние с него) винаги е смятал, че това е чиста случайност, просто инцидент. Но с появата на мистериозния Езекил, Питър узнава, че може би не всичко е било толкова случайно. Дали ще повярва е друг въпрос.

Разбираемо тази промяна в статуквото може да не допадне на всеки, но пък поне дава повод за размисъл дали наистина нещата, които ни се случват са толкова случайни. Макар и да се ползва до болка познатата песен за Избрания, Стразински все пак добавя нови елементи нагазвайки в мистичността, тотемизма и магията. Не пропуска и да ни покаже какво би могло да стане ако Питър все пак бе продължил да ползва силите си за да добие богатсство и слава и защо човек, който го е направил все пак не е щастлив. Това наистина е добро напомняне.

Вижда се,че писателят определено е подходил с грижа към света на Спайди, което за мен лично си личи най-много от един определен персонаж- леля Мей. За разлика от класическта Мей, която е използвана просто като стереотип на добра старица, на моменти дори силно наивна(и досадна), тази Мей е не само симпатична и състрадателна, но и проявява разбиране и познания, като така нейния опита се отразява на живота на Питър. Да не говорим, че Стразинкси с един замах прави динамиката между двамата в пъти по-интересна като на края на историята премахва елемент използван с години за създаване на драма. Още при разглеждането на комикса сте видели, знаете за какво говоря. А ако имаме късмет да видим и продължението, което ако не се лъжа също е част от колекцията всичко това ще си струва, повярвайте ми.

Стразински ползва опита си от телевизията за да даде на персонажите в историята не просто диалози, а истински разговори. Всеки един от тях говори като истински човек. Самият Питър пък си се усеща като познатия ни герой- знае кога да пусне хубав майтап, който е на място, но също и кога е време за действие и размишляване. Животът му е по-интересен от всякога поемайки нова работа като учител в старата си гимназия, готов да помогне и да даде нещо от себе си на младите хора и извън костюма на Спайди. А от опит мога да ви кажа, че тази работа е по трудна и от някои от предизвикателствата на Спайдърмен! 🙂

Но няма как всичко при Стразински да е цветя и рози, нали? За жалост голям минус на „Завръщане към корените“ е Морлън, злодеят в историята, който е лесен за забравяне, колкото вчерашен кроасан. Не ме разбирайте погрешно, Стразински има всички необходими качества да създаде нов интересен злодей, но в пантеона от лошковци на Спайди има такива имена, че пред тях Морлън просто няма как да блесне. Тук той изглежда по-скоро като средство имащо за цел да навърже новостите около Питър, както и да го снабди с мега силен и неспиращ се пред нищо враг. И точно това и прави, което малко ми напомня за Doomsday в „The Death of Superman”. Но пък хубавото на това е, че наистина Питър води тежка битка с почти нулеви шансове, но въпреки това се изправя отново и отново. А ако това не е Спайди в целият му блясък, не знам какво е. Точно както с всяко нещо в живота си, Питър никога не се предва каквито и да са шансовете му. Е, поне Морлън върши това, за което Стразински го е измислил.

Достигаме и до арта на Джон Ромита Младши. Лично за мен неговия арт винаги е 50/50. В някои истори, с някои определени герои стилът му пасва като ръкавица, но в други седи като скъсан чорапогащник. Тук случаят е от първите, с малки изключения. Стилизираният стил на Ромита Младши подчертава идеално емоционалността, която изразяват персонажите чрез думите на Стразински. Получава се добра симбиоза между рисунка и сценарий и от героите лъха човещина, макар и понякога лицата рисувани от Ромита Младши да излеждат странно. Всяко прехвърчане между сгради от Спайди обаче е изобразено повече от добре, а пък битката с Морлън е феноменална. Тежестта на всеки удар се усеща в рисунките особено при странците, които са заети изцяло от мелето. Всичко това ме кара да простя факта, че Ромита Младши рисува клющав Спайдърмен, на което аз хич не съм фен, защото не смятам, че акробатичен герой трябва да е тънък като прът(гимнастиците хич не са) и го предпочитам с по атлетична мускулатура.

И така, „Завръщане към Корените“ е солидно начало за колекцията и добра Спайдърмен история със съвсем малко подхлъзвания. Остава ни само да чакаме следващото издание от колекцията за си припомним една позната, но много стилна Х-Мен история! Нямам търпение! 😉