Става ли за четене? Спайдърмен: Вражеска атака

Става ли за четене? Спайдърмен: Вражеска атака

23/08/2019 0 By kiril dimanov

Спайдърмен се е появявал в игри не един и два пъти. Кога успешно, кога не особено, но с последната си поява в играта за Playstation 4, героят определено достигна нови  висини. До толкова, че тази му версия влезе в комиксите, като Спайдърмен от друга Земя в Марвел вселената(поредният) и даже се сдоби с книга-предистория на играта. За това и ще си поговорим днес.

Ревютата на книги не са по моята част, защото все пак не са комикси, но пък като  видях книгата „Спайдърмен: Вражеска атака”(издадена от Сиела) си казах „Защо пък  не, може да е забавно”. Взех я, прочетох я и сега ще видим резултата. Книгите със супер герои често  са „hit or miss”, особено адаптациите на супер геройските филми. За да е добра такава адаптация,според мен авторът хем трябва да добави нещо от себе си, хем да не се отделя много, така че на човек  гледал филма да му стане интересно какво ще чете и обратното. Супер геройските книги, които пък  са оригинална история също са сложна работа, защото там автора борави  с вече изградени персонажи и светове и във всеки един момент някой фен  може да скръцне със зъби и да скъса книгата от яд.

С радост мога да заявя, че ако сте фенове на Спайди(а и да не сте) „Спайдърмен: Вражеска атака” от Дейвид Лис  ще ви допадне доста. И не, не ми е платено  да го кажа, книжката си  я купих сам, както  вече казах. 😀 От няколкото книги със супер герои, които излязоха на българския пазар, но аз не прочетох, тази ме накара да дам шанс и на някои от тях. И едно малко уточнение преди  да продължим-не трябва да сте играли играта за да прочетете книгата. Както споменах, тя разказва история преди играта, но завършва там, където играта започва. Тоест, след като  я прочетете можете да си пуснете и играта. Или не, както  решите. И в двата случая, книжката много обогатява светът от играта, персонажа на Питър, а и за капак пуска и някои хубави изненади  за комикс феновете.

И така, „Спайдърмен: Вражеска атака” ни показва през какво  преминава Спайди за да свали Уилсън Фиск/Кингпин от пиадестала му и точно тук се прави  връзката с началото на играта. Въпреки усилията полагани с години, Питър така и не успява да вкара Кингпин зад решетките, а на всичкото отгоре Фикс е започнал и да влияе и над инфраструктурата на Ню Йорк, бавно придобивайки още и още власт.

Но какво е история за Спайдърмен без да ни показва много от личния му живот. Дейвид Лис се е справил  чудесно с детайлите по всичко в живота на Питър. Тук например, връзката му с Мери Джейн(която малко досадно винаги е наричана Мери, а не дори М.Джей) е много по-динамична и се усеща някак разична от всичко виждано в комиксите между  тях. Нещата не са цветя и  рози, връзката им е клатлива лодка, която кара Мери  Джейн да се чуди какво  място всъщност заема тя в живота на Питър. Тя не иска да е(и вече отдавна не е) девойката, която само  чака да бъде спасена от героя или момичето, което прекарва цялото си  ежедневие в притеснения да не би приятелят и  да пострада от някой супер злодей. Тук Мери Джейн се стреми към  кариера на разследващ журналист за „Дейли Бюгъл”, а това ще пресече пътят и с опасния Фиск. Постоянните опити на Питър да я предпази и да и  казва какво и как да прави, действат доста задушаващо, като дори на мен, докато  четях ми идеше да му шибна един и да му кажа да спре и  да и  даде малко пространство.  

Интересните персонажи, обаче не се изчерпват с Питър, Мери Джейн и Кингпин. За да може да осъществи плановете си за пълен контрол над града, Фиск си е вербувал някои хора, със специални умения. Първият от тях  е Мая Лопез, която е известна на комикс феновете като Echo(Ехо) и като един от хората подвизавали се под маската на Ронин. И както и в комиксите, тук Мая е осиновена още от малка от Фиск, който желае да използва таланта и да копира чуждите умения само като гледа в своя полза. Разликата е, че в тази  вселена Мая има лична вендета срещу Спайдърмен, защото смята, че той е убиецът на баща и. Това я прави готова за отмъщение на всяка цена, дори ако това значи да се изправи и срещу Фиск, когото тя всъщност смята за нейн спасител и съюзник  в борбата срещу Паяка.  Дейвид Лис прави Мая доста интересна като в някои части от книгата ни показва нейната гледна точка, като  така спомага читателят да я разбере по-добре и да я хареса. Същият подход Лис прилага и с Кингпин, като чрез неговата гледна точка ясно виждаме насилието и  агресията, която се крие под иначе на пръв поглед спокойния филантроп. Виждаме и колко Фиск цени хората около себе си и собствените си  действия.

Другият персонаж, който ще създава основните проблеми  за Питър в книгата е Майкъл Бингам/Blood Spider( Кървавия Паяк). Разликите с персонажа в тази  вселена и комиксите са по-големи от колкото при  Мая. В комиксите Бингам е избран и трениран от злодея Taskmaster, така че да имитира бойния стил на Спайдърмен едно към едно и да се изправи пред него. В книгата, обаче Дейвид Лис обогатява персонажа много повече. Тук Бингам се сдобива със способността да имитира всичко, което Питър може- от бойния му стил, акробатиката, катеренето по стени до  летенето с паяжини. Той дори си има костюм  като на Спайди и собствени изстрелвачки за паяжини. От къде се е сдобил с всичко това, няма да казвам, все пак нали трябва да прочетете книгата! 😀

Навлизайки дълбоко в психиката на Бингам още като дете, Лис успешно прави един “C list” комикс персонаж много по-интересен, а пък сблъсъците между него и Питър ще задоволят всеки фен на добрите битки. Да не забравя и да спомена, че Бингам  работи  за Фиск, като идеята е да злепоставя Спайди като  се представя за него, но интересното е, че Бингам всъщност смята себе си  за истинския Спайдърмен, а другия за самозванец.  Но недейте да подценявате Бингам като  злодей, защото той определено ще ви  поднесе много изненади  докато четете.

Лично за мен, най-големият плюс на книгата е, че историята ни показва не тийнейджърски период от живота на Питър, ами когато  той  вече е извън гимназията, колежа, че дори и „Дейли Бюгъл”. Питър тук работи  в изследователска лаборатория, защото  да не забравяме, че той  все пак е учен и отдавна се е установил като  героя на Ню Йорк. Това не означава, че всички са на негова страна, разбира се.  Докато  Бингам го  злепоставя, една част от града се настройва срещу Спайди, но  пък  друга си  остава на негова страна, разпознавайки, че нещо не е наред. Ню Йорк и жителите му са били  винаги  важна част от мита на Спайдърмен и се радвам  да видя, че Дейвид Лис се е ориентирал доста правилно  в това.

Свежа нова добавка, която идва от играта е и връзката на Питър с Юри Уатанабе- полицейския капитан и мадама, която хич не си поплюва. Тук работата им  заедно тепърва се изгражда, но  става доста органично и някак логично- Спайди има нужда от свой  човек  в полицията за да е крачка пред лошите. Двамата работят добре колкото Батман и комисар Гордън, с разликата, че и  на двамата не им липсва чувство за хумор.  😀

Ако трябва да изтъкна минус на книгата, то това определено ще, че на Лис не му се получават описанията как Питър хвърчи из града с паяжините или прави акробатики, но пък все пак специално  тези  действия разчитат на визуализация за да имат ефект, така че не го виня. Има и леко  забавяне в движението на историята за да може да се обрисува всичко в света и  живота на Питър Паркър. За човек, който  знае тези неща това може да подейства малко скучно.

От друга страна това пък показва до колко създателите на играта и Дейвид Лис са имали позволението да изградят свой  собствен  свят и  да внесат нови и свежи промени, които  да го отличават от всичко познато  до сега. Сред примерите за това са работата на Питър, отношенията му с хора като  Хари Осбърн и вече споменатия променен “origin” на Кървавия Паяк/Майкъл Бингам.

Потапянето  в този нов Спайдър свят определно  си  заслужава, без значение дали с книгата или с играта. Ако не сте пробвали нито едно от двете, защо пък  не си направите един комплект от тях? Каквото и  да решите „Спайдърмен: Вражеска атака” определeно  си  заслужава и ще донесе радост на всеки Спайдър фен! До следващия път, Супер герои!